🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Цветелина Дукова: Помогнаха ми хората, с които работя

Собственикът на цветарски магазин в София пред "Капитал"

   ©  Цветелина Белутова
Този текст е част от темата за проблемите на малкия бизнес в корона-кризата. Повече може да прочетете тук, a още истории за това как се справят различни предприемачи - тук, тук, тук, тук, тук и тук.

Занимавам се с търговия на дребно с цветя от 2011 г. Първо беше един магазин, после станаха два, а миналата година взехме и едно магазинче-кафе за бърза търговия. В началото на тази година нещата вървяха ако не стабилно, то приемливо. Най-първият ефект от епидемията при нас беше спад на оборота около 8 март, но първият по-сериозен проблем беше на 13 март, когато излезе първата заповед на здравния министър, с която затвориха всичко на обед и вече следобед редактираха заповедта и се оказа, че не затварят всичко. Обаче междувременно Столичната община беше издала заповед въз основа на първата заповед, с която да минават от общинска полиция и да затварят обектите. И при нас минаха. Оставихме си цветята отвън, раздадохме ги на хората и затворихме.

Два дни по-късно отворихме отново, но клиенти няма, пари за зареждане няма. Аз не съм от хората, които имаха "мазнинки", а и със започването на нов бизнес миналата година в един момент се оказа, че имам само някаква суперсмешна сума в кеш, а не се знае какво ще стане. Имам пет души, на които трябва да дам заплатите, имам три обекта, на които трябва да платя наемите. В този момент адски много ми помогнаха хората, с които работя. Заредих си наново магазина, започнаха и хората да се връщат и някак си се завъртяха нещата. Говоря само за единия магазин, защото другият магазин и кафето са на такова място, че са свързани с администрация и бизнес сгради, а откакто се мина на дистанционен режим на работа - няма клиенти. В момента на гърба на единия магазин оцеляват и трите.

Помощта 60/40 не беше изобщо ориентирана за нас, а за грантове не сме се опитвали. В началото щеше да ми помогне кредит от банка. Не съм очаквала помощи като тези в Гърция, но някаква сигурност, държавата да застане зад нас, за да може банките да дадат кредити.

Единственото лошо е, че в момента съм на изходна позиция. Утре, ако се случи същото и ако имаме късмет да не ни затворят, има шанс да изкараме до пролетта.

Всеки здравомислещ човек в моята ситуация си задава въпроса дали да не се откаже от бизнеса. Всъщност някои колеги го направиха. От друга страна това си е твоето, развил си го от нищото и не ти се иска да се откажеш, искаш да стиснеш зъби и още малко да избуташ, докато дойде по-доброто.

Все още няма коментари
Нов коментар