Голямата криза на малкия бизнес

"За мен най-тревожен беше хаотичният начин, по който бяха обявени мерките по време на извънредното положение. На 13 март спряхме веднага дейност без яснота за какъв период от време ще траят ограниченията. Останахме затворени повече от два месеца", казва Андрей Любенов, собственик на спортна зала в столицата. "След това един петък следобед ни беше съобщено, че от понеделник може да отворим, но при много странни условия - например нямахме право да продаваме вода на посетителите в залата, имаше безумни изисквания за профилактика на климатици", добавя той.

Няма бизнес без клиенти

Дори и след като отварят обектите обаче малките фирми се изправят пред друг проблем - липса на клиенти, след като много от хората предпочитат да си стоят вкъщи или просто преосмислят разходите си в светлината на очертаващата се криза и безработица. А това стопява и оборотите, на които повечето микропредприемачи разчитат, за да платят зареждането на обектите за следващия ден или да покрият разходите си за заплати или наеми.

"В нашето заведение разчитаме на живеещите и работещите в района, както и на туристите. С лоукост компаниите България се превърна в уикенд туристическа дестинация, градът се промени. Туристи обаче вече няма. В момента сме на 50% от оборота в сравнение със същия месец на миналата година", казва Дарин Стойков.

Такава е ситуацията и с повечето микропредприятия. "Малкият бизнес беше тежко повлиян от карантината, тъй като при него няма дълбоки резерви и всеки трус в паричния поток се отразява моментално", коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). "В много случаи при сравнително ниски фиксирани разходи и висок дял на разходите за заплати кризата автоматично се прехвърля върху персонала, а това означава пращане в неплатен отпуск или в бюрото по труда", добави той.

Източник: Shutterstock

Подкрепа или не съвсем

В тази посока - запазване на работните места, беше и една от мерките, които правителството предприе със схемата 60:40. Тя е и един от малкото реално действащи антикризисни механизми. "Заедно с възможността за предоговаряне на кредити с банките това са двете мерки, за които наистина може да се счита, че са помогнали на бизнеса", коментира Калоян Стайков от ИПИ. Колегата му Петър Ганев все пак добавя: "Тези мерки бяха ползвани по-скоро от големите компании - например автомобилен завод с над 1000 работници, докато при малките по-популярно беше бюрото по труда."

Самата схема обаче трудно може да се нарече "масова". "По 60:40 не мога да кандидатствам, защото или трябва да пусна хората в неплатен отпуск, или да излъжа държавата, че са в неплатен отпуск", казва Дарин Стойков, чието бистро продължава да работи, макар и на доста по-ниски обороти. В общия случай помощта не важи и за самите собственици на ЕООД, които най-често са на договор за управление и контрол и нямат право на пари по схемата.

Помощта 60:40 е неприложима също и за компании, чийто бизнес е напълно спрял, какъвто е случаят със собственика на сватбена агенция в Перник Иван Розанов. Затова той решава да кандидатства за грантовете от 3 до 10 хил. лв., в резултат на което вместо помощ получава запор на сметките за неиздължени осигуровки. "Януари, февруари, март са мъртви месеци за сватбените агенции и ние задържаме плащането на осигуровките. Това е масова практика в бранша. Дължа 1700 лв. на месец осигуровки за шест души. През май винаги наваксваме със задълженията покрай абитуриентските балове", обяснява той. И добавя: "Не отричам, че дължа тези пари, но нашият бизнес беше напълно спрял по време на извънредното положение."

Дори и напълно изрядните фирми трудно могат да стигнат до помощта, тъй като процедурата е тромава, а правилата бяха променяни няколко пъти в движение. Такъв е случаят на спортната зала на Андрей Любенов. "Кандидатствахме за грантове за малък бизнес, но сме номер 22 000, а оценяващите бяха стигнали докъм номер 5000, така че с тези темпове едва ли преди зимата ще се случи разглеждането на искането ни за безвъзмездна помощ за покриване на текущи разходи", казва той.

От грантовете пък въобще не могат да се възползват компаниите без бизнес история. "Там условието е да имаш спад от 20% в оборота спрямо миналата година и да имаш търговска дейност за 2019 г., а ние нямаме", казва Кристиан Митов, който заедно с Башар Рахал и Елена Пастирова в началото на годината отваря пекарната Sweet and Salty Bakery Cafe в центъра на София.

Данъчни и други упражнения

Намаляването на ДДС за ресторантите и фитнес залите от 20 на 9% икономистите определят като абсурд. "Това по никакъв начин не може да е антикризисна мярка. Фирмите са наясно, че това не е основният им проблем, когато нямат оборот. Не може да се стимулира изкуствено търсене", коментира Калоян Стайков.

С това са съгласни и хората от сектора. "Единадесет процента от нула са нула. Направих изчисления - дори да вземем юли миналата година, когато плащахме 20% ДДС, при сегашните 9% ще ми останат 300 лева. Това е разликата", казва Дарин Стойков.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Кристиан Митов пък посочва, че намалението на ДДС до 9% е помогнало, но не може да си обясни защо от тази помощ са изключени доставките от ресторантите до дома. "Много от хората предпочитат да си поръчват храна за вкъщи, а за това няма намалено ДДС. Според нас данъкът трябва да се редуцира и за готвена храна - ние пак сме ползвали нашата кухня, платили сме на персонала, наема, имаме оборудване, в което сме вложили пари и те са включени в цената. Не виждам причина доставките също да не са включени в тези 9%", смята той.

С пренасочването на всички налични европейски средства от оперативните програми към антикризисни мерки пък немалко фирми останаха без финансирането, което вече беше договорено и на което разчитаха. "Не знаем какво да правим, никой не се интересува от нас, по-малките фирми", казва управителят на "Ямболска частна обущарска работилница - 2008" Надежда Колева. Фирмата произвежда ортопедични обувки и индивидуални стелки и е била одобрена за проект на стойност над 100 хил. лв. по програма "Конкурентоспособност" за внедряването на специализирана 3D техника за обувки за хора със специални нужди. "Кандидатствахме през май 2019 г. и цялата процедура се проточи месеци, но досега никой не се е обадил, за да ни покани за сключване на договор. Изобщо не знаем какво се случва, а този проект е важен за нас с оглед кризата", каза още Колева. По думите ѝ поръчките в последните месеци са намалели силно, а хората със специални нужди са станали още по-консервативни в покупките си.

Добрите истории

В тази ситуация все пак има и някои изключения, които като че ли остават встрани от кризата. Докато големите курорти и огромните хотели практически останаха без клиенти тази година, малките крайморски градчета и семейните хотелчета не се оплакват от отлив на туристи. "Към 31 юли почти сме постигнали приходите от миналата година, може би с минус 4-5% от 2019 г. Ние успяхме да вземем грант от 9600 лв. по схемата за микропредприятията и с него сме на нула", казва управителят на Арт хотел "Асти" в Синеморец Андрей Войнов.

Дори и фирмите, които продължават да се борят за оцеляване, имат своите добри истории. "В най-тежкия момент много ми помогнаха хората, с които работя - тези, от които пазарувам, колегите ми", казва Цветелина Дукова. "Всъщност голяма част от клиентите ни подкрепяха, защото аз съм напълно наясно, че те нямаха жизнена нужда от лалета. Сигурна съм, че поне половината от цветята, които са си купили, са ги купили не защото им трябват, а защото са искали да направят нещо хубаво. Оцеляването е благодарение на помощ - от приятели, клиенти, колеги, от всички", добавя тя.

Неясно бъдеще

Големият въпрос, пред който са изправени всички малки фирми в момента, е какво ще се случи в следващите месеци и дали евентуално повторно разрастване на епидемията през есента ще доведе до ново затваряне. Категорични отговори обаче няма. "Повторен удар върху потреблението и конкретно върху активността на градския живот би имал много тежки последици върху микропредприятията в сферата на услугите", посочва Петър Ганев. Според Калоян Стайков крайните мерки в началото на епидемията са били оправдани заради множеството неясноти покрай самия вирус, но в бъдеще би трябвало да се разчита на локални мерки и наблюдение на огнищата, а не на масово затваряне. "Това е много по-щадящо и за населението, и за икономиката. Ако е като предния път, ефектът ще е много тежък, защото каквито и резерви и гъвкавост да е имало, те със сигурност вече са изчерпани или са към края си", казва той.

По-трайните последици, които кризата може да има върху малкия бизнес, са свързани със съдбите на самите предприемачи - или поне на тези от тях, които успеят да оцелеят. "Дори краткосрочен ефект върху паричните потоци може тотално да промени траекторията на развитие на даден малък предприемач и да го отпрати в съвсем друга посока", коментира Петър Ганев. "Макроефектът от подобна форма на съзидателно разрушаване е много по-силен при големите в промишлеността спрямо микропредприятията в услугите например. В социален план обаче тежестта е изцяло върху плещите на малките предприемачи, които ще потънат в коронавълната и ще трябва да търсят нов път", добавя той.

По темата работиха: Иглика Филипова, Румяна Гочева, Мара Георгиева, Боряна Бъчварова