Европари в кризата? Ще почакате

Почти 300 фирми с одобрени проекти по ОП "Иновации и конкурентоспособност" са включени в резервен списък за финансиране, но няма изгледи да получат пари

Процедурата за покупка на машини е сред най-атрактивните по ОПИК, защото дава възможност на бизнеса бързо да развие производството и да увеличи продажбите си

Румяна Гочева

Процедурата за покупка на машини е сред най-атрактивните по ОПИК, защото дава възможност на бизнеса бързо да развие производството и да увеличи продажбите си © Цветелина Белутова

Темата накратко

Стотици компании с одобрени проекти чакат финансиране, което може и въобще да не получат.
Причината е, че предвиденият за тях ресурс ще се насочи към нови бизнес проекти, които тепърва ще се оценяват.
Хаотичната политика за подкрепа на фирмите може да предизвика нови загуби и влошена бизнес среда.

"Имаме одобрен европроект, но не знаем дали изобщо ще сключим договор. Работата ни е сезонна и ако бяхме стартирали с него още през януари, февруари можеше да се получи добре. Сега обаче дори и да подпишем договор, банките са много предпазливи при отпускането на кредити, а за проекта трябва и съфинансиране." Думите са на Антон Андонов, управител на "Аланни 2011" - компания за производство на дограми и стъклопакети в Сливен, която е и официален представител на българските профилни системи Weiss Profil.

Тя е кандидатствала с проект по процедурата за подобряване на производствения капацитет на малки и средни предприятия по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) с проект за общо допустими разходи от над 780 000 лв. До момента обаче Андонов е в неведение дали ще бъде сключен договор или не, въпреки че проектът му е одобрен и попада на пето място сред класираните кандидати в т.нар. резервен списък.

"Аланни 2011" е една от близо 300-те фирми с одобрени проекти от резервния списък по процедурата за покупка на машини и оборудване по ОПИК. Схемата бе отворена преди повече от година и парите по нея (над 140 млн. лв.) не успяха да стигнат за всички желаещи фирми затова част от дружествата влязоха в т.нар. резервен списък и останаха да чакат.

В края на април т.г. Комитетът по наблюдение на оперативната програма все пак реши да финансира проектите им със спестени от други схеми малко над 64 млн. лв. Според запознати някои от фирмите са получили писма с покана да сключат договори. Но до подписване така и не се стигнало.

На практика, докато кабинетът се опитва да охлади напрежението и да тушира протестите със спорни финансови мерки, част от българския бизнес чака месеци наред да получи пари, а те се прехвърлят за други мерки, по които тепърва ще стартират процедури по кандидатстване, одобрение, подписване на договори, отчитане и др. Или взима се от едни, за да се даде на други.

Тука има - тука няма

"От Министерството на икономиката не са казали официално, че тези договори няма да бъдат подписани, вероятно защото ако откажат да ги подпишат, ще стане голям скандал. Няма яснота какво се случва с тези пари", коментира Андонов.

Според експертите на Българската асоциация на консултантите по европрограми (БАКЕП) през юни служители от Управляващия орган масово са започнали да звънят на фирмите и да отменят уговорените срещи за подписването на договорите. Допълнително до всички поканени да сключват контракти са били изпратени имейли, в които се обяснява, че парите ще бъдат пренасочени и техните проекти няма да бъдат финансирани. Официално съобщение на самия Управляващ орган на програмата обаче няма, казват и консултанти, и фирми.

Никой нищо не казва

Николай Стоянов, който е управител на поставената на трето място в списъка печатницата "Студио Колор", не е получил обаждане. "Разбрахме, че проектът ни е получил положителна оценка, след като видяхме, че фирмата е в списъка с одобрените предложения, никой не ни е звънял - нито тогава, нито по-късно. Ние си знаем, че нещата явно са такива - никой няма да ни потърси", коментира той пред "Капитал".

Компанията, чиято основна дейност е полиграфията, до момента не е получила покана за подписване на договор. Не е получила обаче и отказ от финансиране. Проектът й е за почти 200 хил. лв., с които дружеството се надява да подобри производството си и да си помогне в кризата.

В изчакване са и от "Драголови" ООД, чийто проект за 450 хил. лв. е за покупка на лазер за метал. "Продажбите ни намаляха много, наложи се да направим и съкращения, а явно не можем да разчитаме на този проект. Сериозно ще се замислим дали да кандидатстваме отново", заявиха пред "Капитал" от дружеството, което се занимава с производство на сифони и лазерно рязане.

В същото положение е и "Ямболска частна обущарска работилница - 2008", които се занимават с изработката на обувки за хора със специални нужди. "В безизходица сме и не разчитаме на това, че някой ще ни потърси", обобщи управителят й Надежда Колева.

"Капитал" на няколко пъти опита да се свърже с първата класирана фирма в списъка от резервните предложения - добричката компания "Континенталик", която най-общо се занимава с производство на ремаркета, но от дружеството не коментираха проблемите. Проектът на "Континенталик" е за близо 400 000 лв., но явно и той все още стои на трупчета.

Мълчание и пак мълчание

За проблема на няколко пъти алармираха и експертите от БАКЕП. В последното си становище консултантите настояват за яснота по наддоговарянето по мярката, свързана с подобряването на производствения капацитет. Тя е особено атрактивна за бизнеса, защото е насочена към покупката на ново оборудване, с което фирмите да увеличат производството си.

Според консултантите много предприятия са подготвили и изпратили документите си в срок, а тези, които са имали задължения към държавата или общината, са ги погасили, мотивирани от желането си да сключат договор и да изпълнят проекта си. Фирмите обаче така и не са успели да го направят, защото процесът е бил прекратен с обаждане по телефона или с имейл до поканените.

Към момента няма публикувано официално решение за прекратяване на наддоговарянето с мотиви към него, изтъкват от БАКЕП и допълват, че това прави невъзможно планирането на инвестициите.

"Липсата на официално решение генерира недоверие в последователността на вземане и провеждане на решения от страна на Комитета за наблюдение и Управляващия орган на ОПИК", пишат от БАКЕП в писмо, изпратено но вицепремиера Томислав Дончев, ресорния министър Лъчезар Борисов и до Илияна Илиева, директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на икономиката.

От пусто в празно

В своето писмо до институциите от БАКЕП предлагат спирането на процеса по наддоговаряне да бъде оповестено на сайта на програмата с подробни мотиви към него, така че поканените за сключване на договори да получат легитимен отговор за причините, поради които им се отказва подкрепа след покана за такава.

Отсега обаче е ясно какъв ще бъде отговорът на министерството - в последните месеци десетки милиони левове по ОПИК бяха пренасочени към други дейности, свързани с последиците от COVID-19. Последно - в началото на август премиерът Бойко Борисов обяви, че 10 млн. лв. от програмата за бизнеса ще бъдат пренасочени към туристическия бизнес.

"Капитал" не получи отговор от Министерството на икономиката кога ще има официално решение по казуса с резервния списък на одобрените проекти по процедурата за подобряване на производствения капацитет. Не стана ясно и кога тези фирми ще бъдат уведомени дали изобщо ще подпишат договори. Няма и отговор на въпроса към какви дейности са били или ще бъдат пренасочени парите, предназначени за финансиране на наддоговорените проекти.

Еврокасичка

Програма "Иновации и конкурентоспособност" е единствената, насочена изцяло към бизнеса и реалното производство. Затова и интересът от страна на фирмите към нея е повече от голям. Точно тази програма обаче стана най-често използваната "каса", чрез която щедро се раздават пари за справяне с последиците от коронавируса.

През май чрез ОПИК бяха насочени 234 млн .лв. от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет, към фирми, засегнати от COVID-19. И до момента част от процедурите за подкрепа, включително и раздаването на т.нар. грантове за малки и средни фирми обаче тъне в бюрокрация и сложни процедури за отчет. Подпомогнати са едва 15% от одобрените компании. За по-големите фирми пък процесът на оценка още не започнал.

Отделно "Иновации и конкурентоспособност" смени директора си, а новият икономически министър Лъчезар Борисов обяви, че имало сигнали за искана "такса успех" от страна на хора в програмата. Дали това действително е така и какво ще последва, тепърва ще се разбере. Ясно е обаче, че за пореден път програмата за повишаване на конкурентоспособността на българския бизнес буксува.