🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Симбиозата между нови и традиционни индустрии ще движи растежа

Дигитализацията ще увеличи добавената стойност на производството, смятат участниците в дискусия на "Капитал"

Бизнесите трудно биха оцелели днес без дигитализация
Бизнесите трудно биха оцелели днес без дигитализация
Бизнесите трудно биха оцелели днес без дигитализация    ©  Цветелина Белутова
Бизнесите трудно биха оцелели днес без дигитализация    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Индустрия 4.0

Вече 5 поредни години "Капитал" и община Пловдив организират събитие за развитието на индустрията и бъдещето. Тази година заради пандемията форматът на събитието ще бъде по-различен и ще включва няколко дигитални дискусии, видеоинтервюта, текст в специалното приложение "Капитал градове: Пловдив", както и събитие на живо. Вижте още за форума тук.

България има шансове за индустриално развитие не само в софтуерната индустрия, но и в традиционни сектори като машиностроенето, като ускори дигитализацията и създаде повече връзки между IT сектора и производството. Около това мнение се обединиха участниците в онлайн дискусията "Бъдещето на индустрията като двигател на растежа", организирана от "Капитал" като част от събитието "Индустрия 4.0" (вижте видеото по-долу)

В новата ситуация след Covid-19 страната е в силни позиции да привлече чуждестранни инвеститори, които изнасят производствата си от Китай към Европа. За да е устойчива тази тенденция обаче повече млади хора трябва да се насочват към инженерните професии, смятат панелистите.

Добавена стойност и дигитализация

България и близките страни имат голям потенциал да привлекат производства, които мултинационалните компании се опитват да изтеглят от Китай. Това смята Георги Петков, изпълнителен директор на производителя на медицинско оборудване "БТЛ индъстрийз", който има завод в Пловдив. "Преди компаниите се оглеждаха за съседни държави в Азия, но вече Европа става притегателен център", добави той. В тази ситуация най-добри възможности според него предлагат държави като България, Румъния, Македония и Сърбия, които не са толкова развити икономически като Чехия, Полша или Унгария.

България все повече залага на продукти и услуги с по-висока добавена стойност, което също й отваря възможности, смята и собственикът и управител на производителя на асансьори "Пролифт" Дамян Петров. Макар и в традиционна индустрия, компанията се стреми да се дигитализира и да навлезе на европейския пазар на т.нар. predictive maintenance, като предсказва повреди по асансьорите и гарантира по-добра поддръжка. "Искаме да покажем, че в България наистина се случва някакъв инженерингов процес и че това не е просто дестинация за работа на ишлеме", казва Петров. По думите му страната става все по-интересно място за производство на продукти в по-малък обем, но с високо качество и добавена стойност. Пловдив е подходящо място за това, тъй като има развита инфраструктура и екосистема с поддоставчици, смята той.

Превръщането на традиционен бизнес като машиностроенето във високотехнологичен показва, че процесите, които преди доста години започнаха във финтех сектора, сега набират скорост и в индустрията, коментира и Добромир Василев, директор "Ангажиране на клиенти" във F27, която предлага продукти и услуги в сферата на финансовите технологии. Според него пандемията до голяма степен е катализирала дигитализацията. "Българските финтех предприятия са изключително гъвкави и добрите практики, които могат да бъдат използвани в областта на индустрията, са стратегическо позициониране на продуктите, обединение по сектори и иновации в новите технологии, които имат висока добавена стойност", посочи той.

Дигитализацията е естествена част от съвременния бизнес и макар че за технологичните компании процесът е много по-естествен, той е неизбежен и във всички останали сектори. Случва се и в машиностроенето. "Като традиционна индустрия за нас не е лесно да променим начина си на мислене и на работа според новото, но мисля, че се справяме добре и това е нещо, което дава стойност и те държи конкурентен на пазара", каза Петров.

По думите му дигиталната икономика е бъдещето. "Самото общество се дигитализира и бизнесът няма как да остане встрани от тази тенденция", смята той.

Партньорството е важно

За разлика от финансово-технологичния сектор, където по думите на Василев компаниите си партнират изключително много, на традиционната индустрия й липсва сдружаване, смята Петков. "Много рядко работим заедно и обсъждаме конкретни въпроси, които могат да помогнат на абсолютно всички", казва той. Според него бизнесът не трябва да разчита на държавата, а да обедини усилия и да инвестира в развитието на образованието и обществото в регионите, където работи.

Петров също смята, че традиционните индустрии са по-бавни в подобни процеси, но трябва да работят по-активно с училищата. "Върху добавената стойност може да се работи само с качествено образование", посочи той.

Макар че дигитализацията започна от финансовия сектор, тя неминуемо ще засегне и индустрията. "Тук е моментът, в който компаниите трябва да се съберат заедно и да разработят обща стратегия за набиране на млади хора, които искат да работят в този сектор", смята и Василев.

Ключов проблем за производствените предприятия остава лошият имидж на индустриалните професии и нежеланието на младите хора да учат в професионални училища. Според "Пролифт" това може да се преодолее с повече информация. "Трябва да покажем на хората как се произвежда нещо, какви са процесите, какви са технологиите, какви са машините, защото смятам, че много от тях живеят с остарели схващания и мислят, че едно предприятие задължително е мръсно и човек ходи изцапан, което не е релевантно към днешно време", казва Петров.

Важна роля в това отношение има и дуалното обучение. Нещо повече, производството има много голям потенциал и предлага различни възможности. "Човек може да бъде полеви конструктор, да създава неща с ръце, да оперира машините или да програмира машините, така че възможностите са страшно много, но хората трябва да бъдат информирани", казва той. Това е задача на бизнеса, смята Петков. "Не може да чакаме училищата да го направят, бизнесите трябва да сме проактивни и да показваме", посочи той.

Според Василев днес много хора се насочват към финанси и програмиране, защото в тези сфери заплатите са доста по-високи. Затова бизнесът трябва да се стреми да развива продукти с висока добавена стойност. "Това ще даде възможност да се предложат и заплати, които да са достатъчно високи, така че родителите да насърчават децата да изберат тази посока", коментира той.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар