България може да привлече инвеститори с малко усилия

Конкуренцията може да се бори с активното съдействие на местните власти, смята Румен Костов, производствен директор на "Алкомет" и представител на Българско-турската търговско-индустриална камара. "Има добри примери за няколко града в България, където сити мениджърът е толкова активен, че успява лично да привлече инвеститори", каза той. В същото време според него град без индустрия и университет постепенно се превръща в град със затихващи функции.

Сравнения

България има както предимства, така и недостатъци като инвестиционна дестинация, затова е важно с кои държави се сравнява, смята Явор Николов от "Сенсата технолоджис" и АмЧам. "Ако се сравняваме с Мексико, Китай и Малайзия, където Sensata Technologies има производствени бази, имаме доста недостатъци - както като достъпност на таланти, бюрокрация и леснота на правене на бизнес, така и чисто като разходи. Ако се сравняваме с други страни в Европа, мисля, че България може да е отличен пример за баланс между талант, себестойност и близост до клиентите. Затова сме избрали България като нашия център за обслужване на клиентите ни в Европа", каза той.

Карпузова също е на мнение, че когато се сравнява с Централна и Източна Европа, България може да се похвали със сравнително устойчив климат, макар и да има слаби места като прозрачността, и като цяло е конкурентна. В динамична перспектива обаче ситуацията не е толкова оптимистична. "На трето място сме по дигитални специалисти в света, но тези дигитални технологии трябва да бъдат интегрирани, за да улесним създаването на бизнес", каза тя и добави, че това е особено важно в момент, когато инвестиционните решения се взимат по-трудно и пестеливо.

Скъсяване на веригите

Големият шанс за привличане на инвеститори, които преместват производствата си към Европа (nearshoring), е в това, че има изградена екосистема в различни сегменти - например в производството на компоненти за автомобилната индустрия, категоричен е Такев. "Екосистемата е такава, че отделните участници много бързо се координират и си взаимодействат. Това кара и властите да действат по-бързо", каза той. Според него в страната има възможности и да се създава бизнес. Причината - дълги години тук са премествани ръчни производства, които сега се роботизират и българските компании се справят успешно. "Създаваме бизнес модели, което може да ни превърне в естествен и важен фактор в nearshoring-а", уточни той.

"Алкомет" се възползва от възможностите, които дава стремежът на компаниите да скъсят веригите си на доставки, стана ясно от изказването на Костов. С последните си инвестиции шуменският завод ще може да работи като доставчик първо ниво за автомобилната индустрия, включително и да прави компоненти за електромобили за голям германски производител.

Няколко са важните предпоставки, за да успее страната да се възползва от възможностите, които дава стремежът на компаниите да скъсят веригите си на доставки, смята Николов. Това включва създаване на мрежа от способни доставчици, развитие на талантите, където важна роля имат държавата и образователната система, както и улесняване на достъпа до пазара на труда за чужденци, най-вече за специалисти, за каквито в страната има недостиг.

По-умно производство

Дигитализацията вече е задължителен фактор за устойчив икономически растеж, категорични са участниците в дискусията. "Това е единственият път, който можем да си представим след кризата - не само да разширяваме обема на производство, но и да имаме умни предприятия", каза Карпузова.

Според Такев голяма част от предприятията в България имат високо ниво на дигитализация, но проблемът е, че те самите не са свързани и не обменят информация в реално време. "Всяко нещо извън предприятието изисква намесата на човек, минаване на ръчен процес", коментира той. По думите му обаче шансовете в момента са много благоприятни. "Можем да изградим изключително интересни решения тук, които после производителите да мултиплицират във всичките си предприятия. Единственото, което ни остава да направим, е да комуникираме помежду си какво ни е необходимо, какво искаме един от друг", каза той. Такев смята също, че това ще накара и администрацията да се съобрази с новите реалности на дигиталния свят.

България след 5 години

Няколко ключови елемента ще определят мястото на България като инвестиционна дестинация след 5 години, смята Карпузова. "Технологиите се менят, с тях и професиите, затова първо трябва да инвестираме в бъдещето на образованието. Здравеопазването е другият фундамент и трето са инвестициите в зелени технологии", посочи тя. "Малко сме поизостанали, не защото нямаме технологиите, а защото нямаме синхрон на въвеждане на тези технологии на всички нива - индустрия и правителство да вървим ръка за ръка. В противен случай рано или късно това може да се отрази на нашата конкурентоспособност", добави тя.

България има много предимства - макроикономически, геополитически, критична маса от компании, които вече са инвестирали, обобщи Николов. "Следващите 5 години при всички положения развитието ще е положително, въпросът е в скоростта, с която това ще се случи", каза той. Според него има предпоставки за този период страната да направи скок, какъвто не е направила за последните 10 или 20 години, но всички трябва да работят в една посока. "За това сме отговорни ние като лидери на компании, но също и правителствените лидери и лидерите в образованието", каза той.

За Такев ключов елемент са иновациите. "Ако нищо не направим в тази посока, ще останем просто много добра производствена дестинация", каза той.

Мечтата на Костов пък е България да пробие с продукт, който излиза пред крайния клиент, а индустрията да не работи само като поддоставчик. Така "лъвският пай" ще остава в страната и ще се измъкнем от ниските цени на продуктите по веригата.