🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Европа се замисля за недостига на ключови суровини

Растящото потребление в света прави ЕС силно зависим от ограничен брой проблемни доставчици

EC - Audiovisual Service    ©  Lukasz Kobus
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако пандемията направи нещо кристално ясно, то е, че колкото по-дълги са веригите на доставки, толкова по-рискови са те. Макар че първи го усетиха компаниите, които разчитат на партньори в Далечния изток за материали и компоненти, кризата накара и Брюксел да се замисли за зависимостта на европейската икономика от външни суровини, много от които идват от далечни дестинации или от ограничен брой страни. Това допълнително увеличава опасността от недостиг на материали, които имат критично значение за стратегически сектори като възобновяема енергия, електрическа мобилност и отбрана и авиационна промишленост. А в новата промишлена стратегия за Европа ясно се подчертава, че преходът към въглеродна неутралност може да замени днешната зависимост на съюза от изкопаеми горива със зависимост от суровини, които се доставят отвън и за които световната конкуренция става все по-ожесточена.

Проблемът със сигурността на доставките не е нов. Още през 2008 г. Европейският съюз даде началото на т.нар. инициатива за суровините, която определи три начина за намаляване на зависимостта на Европа: диверсификация на доставките от трети страни, развиване добива на място и рециклиране. Това са и основните елементи в плана за действие, който Европейската комисия представи в началото на септември в опит да разреши проблема и който включва 10 конкретни стъпки. Първата от тях вече е направена, като наскоро беше създаден европейски алианс за суровините.

Търсене и предлагане

Търсенето на първични и вторични суровини със сигурност ще продължи да расте. Прогнозите показват, че само за акумулаторни батерии за електрически автомобили и съхранение на енергия Европа ще има нужда от 18 пъти повече литий и 5 пъти повече кобалт до 2030 г., а до 2050 г. ще бъдат необходими 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт спрямо сегашното потребление в ЕС. Търсенето на редкоземни елементи, използвани в постоянни магнити (например за електрически коли, цифрови технологии и вятърни генератори), може да се увеличи 10 пъти до 2050 г.

В същото време в надпреварата за суровини Европа не е сама, тъй като нуждите се увеличават навсякъде по света както заради прираста на населението и индустриализацията, така и заради новите технологични приложения. Световната банка например прогнозира, че заради климатичните амбиции търсенето на метали за акумулаторни батерии (алуминий, кобалт, желязо, олово, литий, манган и никел) ще нарасне с повече от 1000% до 2050 г.

В същото време ЕС разчита на внос, за да удовлетвори между 75% и 100% от нуждите си при повечето метали. За редкоземните елементи например зависи почти изцяло (98%) от Китай, въпреки че по думите на зам.-председателя на ЕК, отговарящ за междуинституционалните отношения и перспективи, Марош Шефчович в Европа има някои интересни находища - например във Франция, Германия, Португалия, Испания и Швеция или в Гренландия и Норвегия. Турция пък осигурява 98% от доставките на борат за ЕС, а Южна Африка покрива 71% от нуждите на европейската икономика от платина и дори по-голям дял от металите от групата на платината (иридий, родий и рутений).

Критично важните суровини и България

От 2011 г. ЕК започна да публикува т.нар. списък на суровините от критично значение, който се актуализира на всеки три години. Два са основните фактори, които определят един материал като критичен: какво е икономическото му значение и какви са рисковете пред доставките. Реално броят на суровините се увеличава при всеки преглед, като в последния списък от 2020 г. са добавени четири нови - боксит, литий, титан и стронций, но е отпаднал хелият. Така общият брой на ключовите за европейската икономика материали става 30 (виж таблицата).

Според проучване на ЕК част от тези суровини могат да бъдат намерени и в България, но на практика разработени находища почти няма. Голямото изключение е баритът, който се добива от старото хвостохранилище на "Кремиковци" като вторична суровина. Собственик е компанията "Барит майнинг" на украинеца Виктор Демянюк. Единственият друг производител в Европа е Германия, където има първичен добив. По данни на ЕК обаче от 2016 г. България се е превърнала в главен производител в Европа, като през 2017 г. на нея са се дължали 56% от баритното производство в ЕС. Като цяло обаче по-голямата част от необходимия барит в Европа се внася.

В далеч по-малки количества в страната се произвежда и бисмут. Това става под формата на оловна сплав със 7% съдържание на бисмут, а производител е пловдивският завод КЦМ. Друг производител на такава сплав в Европа е заводът на Aurubis в Германия.

В България има и доказано находище на волфрам, за разработването на което преди няколко години беше подадено инвестиционно предложение от свързаната с КЦМ компания "Ресурс-1", но проектът засега остава блокиран.

Допреди няколко години в страната се добиваше също флуорит (флуорошпат). Концесионер на находището край Чипровци (област Монтана) беше "България флуорит" на "Солвей Соди", но запасите бяха изчерпани и концесията беше прекратена.

Извън тези суровини в проучването на ЕК България присъства и с малки количества антимон, индий, платина и паладий, както и силициев метал (кварц) и ванадий. Не е известно обаче те да са съществени.

Неизползвани възможности

Разработването на собствените находища е един от основните начини, по които Европа може да стане по-независима от външни суровини. "По-доброто мобилизиране на вътрешния потенциал на Европа е от съществено значение за постигане на по-голяма устойчивост и на отворена стратегическа автономност в ЕС", се посочва в съобщението на ЕК. Според документа Европа има дългогодишна традиция в добива и е много богата на инертни материали и промишлени минерали, както и на някои основни метали като мед и цинк. Успехът й в разработването на проекти за извличане на суровини от критично значение обаче е по-малък, въпреки че има значителен потенциал.

За суровините, които Европа няма на своя територия, пък съществуват възможности за изграждане на стратегически партньорства с държави, които са богати на такива ресурси, за да се диверсифицират доставките. Според Брюксел такива партньорства могат да се направят както с високо развити минни държави като Канада и Австралия, така и с някои развиващи се страни в Африка и Латинска Америка или близки до ЕС като Норвегия и Украйна. Важно е също така държавите от Западните Балкани да бъдат интегрирани във веригите на доставка на ЕС, смята комисията. Сърбия например има залежи на борат, а Албания - на платина.

Третият ключов начин за увеличаване на ресурсната независимост на Европа е рециклирането. Това е една от областите, в които ЕС има значителен прогрес - например над 50% от метали като желязо, цинк и платина се рециклират. За други обаче, особено такива, които са необходими за новите технологии, вторичното производство има само незначителен принос, посочва комисията. В същото време значителни количества ресурси напускат Европа под формата на отпадъци и скрап, вместо да бъдат рециклирани тук.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dun avatar :-|
    dun
    • - 3
    • + 5

    Хайде да не си говорим глупости че е неудобно за читателите с познания - цялата тази инициатива няма нищо общо с доставките или производството, а е просто доста неадекватен номер за възраждане на минната индустрия която отпада от състезанието поради високите изисквания за околната среда!

    ако ставаше дума за производство щеше:

    1. да се насърчат нови технологии и производства които ползват все по-малко от липсващите материали - те ще стават все по липсващи!

    2. да се спре всякакъв износ на отпадъци от ЕС и пълното рециклиране на електронния отпадък - дори наличните електронни устройства в момента в ЕС могат да осигурят достатъчно от критичните материали за близкото бъдеще - хубаво щеше авторът да посочи колко от електронния отпадък на ЕС се преработва в ЕС - аз знам за около 15%

    3. да се осигури стриктен законов контрол на минните компании и концесии - забрана за изнасяне на критични ресурси от ЕС и концесии върху ВСИЧКИ метали в находището, а не само един-два основни

    в момента не се действа активно по нито една от трите точки!

    Нередност?
  • 2
    eww53643788 avatar :-P
    Ивайло Атанасов
    • - 2
    • + 1

    До коментар [#1] от "dun":

    Не само снимката ви съвпада с герберасткия трол lz2 но и опорните точки също!

    Нередност?
Нов коментар