Компании

Последна спокойна година за тежката индустрия

Повечето сектори продължиха да растат през 2019 г., но някои усетиха ефектите от икономическото забавяне

Иглика Филипова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Повечето сектори продължиха да растат през 2019 г., но някои усетиха ефектите от икономическото забавяне.
Металургията вече отчете спад, на другия полюс с двуцифрен ръст остана химическата промишленост.
Кризата покрай пандемията през тази година обаче ще задълбочи проблемите.

За тежката индустрия, която стои в началото на веригата към потребителя, пазарните промени се усещат с известно закъснение. Това обяснява и сравнително доброто представяне на най-големите компании в добивната промишленост, металургията, производството на стъкло и строителни материали и химията през 2019 г.

Част от тези сектори обаче вече изпитаха последиците от икономическото забавяне в Европа миналата година: свиването на автомобилното производство например се отрази на производителите на метали, където спадът е най-видим. Макар че добивните компании остават над водата, понижаването на цените на металите неизбежно ще рефлектира и върху тях. Към края на 2019 г. сравнително стабилни са производителите на стъкло, цимент и керамика, но тази година част от компаниите трябваше временно да спрат работа заради пандемията. Единствено химическата индустрия продължава да расте с двуцифрени темпове през миналата година. Прогнозите за 2020 г. обаче също са негативни.

Добивна индустрия

В топ 10 на фирмите в добивната индустрия има сериозни размествания. Една от причините е появата на нов играч - "Дънди прешъс металс Крумовград", която започна работа през 2019 г. и логично отбелязва огромен ръст, като с приходи от близо 140 млн. лв. уверено заема 6-а позиция. Предприятието беше изградено на зелено с инвестиция за 165 млн. долара и е първият минен проект след промените. Дружеството е дъщерно на канадската Dundee Precious Metals и добива златно-сребърни руди. Друг нов участник в класацията е "Фул дистрибюшън", която отчита два пъти и половина увеличение на приходите. Компанията е свързана с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и има обогатителна фабрика на територията на "Топлофикация - Перник".

В същото време от списъка на най-големите отпадат "Родопи еко проджектс" и "Огняново-К". Първата компания е собственост на "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и добива оловно-цинкови руди край Златоград. Втората произвежда вар и кариерни материали и има два завода за преработка на суровини - в Огняново (край Пазарджик) и в Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е шведска собственост.

Сред останалите участници също има леки промени. След като предходната година скъси дистанцията, през 2019 г. на първо място излиза медодобивната компания "Елаците - мед" въпреки отбелязания лек спад. Заради по-значителното намаление на общите приходи обаче държавната въгледобивна "Мини Марица-изток" отстъпва на втора позиция. Сред най-големите компании в сектора попадат още медодобивната "Асарел - Медет" и "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди. Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва 5-ата си позиция, а списъкът се допълва с "Върба - Батанци", "Лъки инвест" и "Горубсо Мадан", които добиват оловно-цинкови руди в Родопите.

Като цяло приходите на 10-те най-големи компании в сектора нарастват с 6% през 2019 г., но като се изключат двата дебютанта в класацията, резултатите на другите участници не показват значителни изменения. С близо 10% по-слаб е общият краен резултат, но пък нито една компания не е на загуба.

По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година в страната са добити 109.9 млн. тона полезни изкопаеми общо, което е приблизително колкото и през 2018 г. Стойността на продукцията се увеличава изпреварващо с 3% до 2.9 млрд. лв., като най-голям е ръстът в рудодобива, което е резултат от поскъпването на златото. Други метали като мед, олово и цинк, които се добиват в България, обаче загубиха от стойността си.

Металургия

Практически без размествания остават най-големите компании в металургичния сектор. Единствено 9-ата позиция на "Етем България" (собственост на гръцката група Viohalco) от 2018 г. сега е заета от "Етем Гестамп алуминиум екстружънс", след като миналата пролет от "Етем България" бяха отделени две дружества - за производство на екструдирани алуминиеви профили и за допълнителна обработка на профили за автомобилната индустрия, а малко по-късно като партньор в тях влезе и испанската Gestamp (съответно с 49% и с 51%). Така отчетените приходи от малко под 120 млн. лв. от "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" всъщност отразяват резултата от началото на април. За същия период компанията за автомобилни профили "Гестамп Етем аутомотив България" отчита 48.7 млн. лв. общи приходи.

С огромна преднина безспорен лидер остава медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис България" (част от германската група Aurubis), въпреки че приходите му леко намаляват заради временно спиране на работа за поддръжка. По-високите такси за преработка на концентрата обаче са повишили печалбата на дружеството.

По-ниските цени на метала са причината за близо 7-процентния спад на приходите на "София мед", която произвежда различни изделия от мед и медни сплави, включително продукти за автомобилостроенето и електротехниката. Като обеми обаче компанията запазва производството си.

Отново в сферата на цветните метали са и други две големи компании - пловдивската КЦМ, която произвежда цинк и олово, и шуменската "Алкомет", която прави алуминиеви изделия. Понижението на приходите при КЦМ заради поевтиняването на металите е съпроводено и с по-ниски разходи за суровини, а оперативният резултат се подобрява. При "Алкомет" свиването на европейските пазари и ценовият натиск на китайската продукция върху маржовете са причина за намалението на приходите и печалбата.

Двуцифрен спад обаче отбелязват стоманодобивните "Стомана индъстри" (Viohalco) и "Промет стийл" (собственост на украинската Metinvest). Забавянето на автомобилостроенето в Европа, което се усети миналата година, понижи търсенето на стоманени продукти, а допълнителен негативен ефект върху конкурентността на българската продукция оказаха и високите цени на енергоносителите в страната.

Така общите приходи на 10-те най-големи металургични предприятия намаляват средно с 4.9% през 2019 г. Понижението донякъде е ограничено от това, че "Аурубис", която има огромни обеми, отчита само лек спад. Друг фактор е и появата на "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" в списъка, която за 2018 г. няма приходи. Ако се изключат нейните резултати за миналата година, спадът на топ 10 ще е над 6%. Общата печалба на компаниите също намалява с близо 22 млн. лв.

Стъкло и строителни материали

Без промяна в състава остава топ 10 на най-големите производители на стъкло и строителни материали, но съществени размествания има вътре между компаниите. "Би Ей глас България" (преди "Дружба стъкларски заводи") запазва лидерската си позиция и увеличава приходите си над 4.5 пъти, но основната причина за това е промяна в счетоводната политика, след като от миналата година групата майка - португалската BA Glass, започна да отчита всичките си продажби през българското дружество. Преди три години групата купи заводите за стъклен амбалаж в София и Пловдив от гръцката Yioula и започна голяма инвестиционна програма - планирани са 400 млн. лв. за срок от пет години. В Пловдив вече беше монтирана нова пещ и автоматизирани поточни линии, модернизация тече и в София.

Заводите на турската Sisecam в Търговище загубиха първото си място в секторната класация, след като от началото на 2016 г. компанията беше разделена на три - "Пашабахче България" пое домакинското стъкло, "Шишеджам аутомотив България" - автомобилните стъкла, а в "Тракия глас България" остана производството на плоско стъкло. Между трите звена обаче през миналата година има размествания, като домакинското стъкло бележи ръст 4.9%, но останалите производства спадат с двуцифрени темпове. "Шишеджам аутомотив България" отчита и най-голямото намаление на приходите в топ 10 (14.7%). Това са и единствените две компании, които отбелязват загуба през 2019 г.

При производителите на цимент спад от 6.6% отбелязва "Девня цимент" (част от HeidelbergCement), но "Холсим България" (със завод в село Бели извор) и "Златна Панега цимент" повишават приходите си. Най-голямо увеличение (след "Би Ей глас") отбелязва друг производител на строителни материали - "Кнауф България", който расте с 15.6%. Компанията произвежда гипсови плоскости, а заводът й се намира в комплекса "Марица-изток".

Списъкът на най-големите компании се допълва от два производителя на керамични плочки - "Хан Аспарух" в Исперих и "Хан Омуртаг" в Шумен. И двете предприятия са част от "КАИ груп", която преди пет години беше придобита от американската Mohawk Industries, и работят основно за износ.

Като цяло приходите на водещите 10 компании в сектора нарастват с над 63%. Ако се изключи изкривяващият резултат на "Би Ей глас", дори има леко намаление. Общата печалба също е с близо 5 млн. лв. по-ниска.

Химия

Без изненади производителите на горива продължават да държат водещите позиции в секторната класация на химическата индустрия. Традиционно начело е руският гигант "Лукойл Нефтохим Бургас" с приходи близо 6.4 млрд. лв. Рафинерията успява и значително да свие загубата, която предходната година достигна 254 млн. лв. заради капитален ремонт. Отново в сферата на традиционните горива е и третата компания в класацията - "Инса ойл" на Георги Самуилов, която с ръст близо 39% е вторият най-динамичен представител на сектора. Между тях се нарежда производителят на биогорива "Астра биоплант", който е и най-бързо растящият участник в топ 10 с увеличение на приходите малко под 61%. Компанията има завод в село Сливо поле и работи преобладаващо за износ.

Челната петица се допълва с двата големи представителя на Девня - заводът за калцинирана сода "Солвей Соди" и торовият завод "Агрополихим". По-рано тази година "Солвей Соди" (част от белгийската група Solvay) обяви, че ще изгради нова инсталация, с която значително ще увеличи капацитета си за сода бикарбонат - продукт, който досега не заемаше съществен дял в производството. Причината е растящото търсене на бикарбонат за изхранване на животни и газоочистка. Наскоро "Агрополихим" също навлезе в сферата на животинското изхранване, като купи производителя на фосфатни добавки за фуражи "Алифос". Извън това торовият бизнес на компанията през 2019 г. й е осигурил ръст близо 22% на приходите, както и значително увеличение на печалбата. От дружеството обясниха, че по-високите резултати се дължат на взетото преди няколко години решение "Агрополихим" да се фокусира върху пазарите в Централна и Източна Европа.

Сред другите компании в топ 10 двуцифрени ръстове отбелязват още три. Варненската "Пластхим-Т" произвежда фолиа и опаковки и през последните години стабилно повишава приходите си, след като през 2017 г. изгради трети завод (в Девня). Над 12% се увеличават приходите и на димитровградския торов завод "Неохим", който успява и частично да свие загубата си. Производителят на дограма и щори "Ролпласт" също добавя близо 11% към оборота си миналата година.

Ако се съди по най-големите химически компании, като цяло секторът расте най-много сред базовите индустрии в България - близо 17.3%, като сумарните им приходи прескачат милиардната бариера. Със свиването на огромната загуба на "Лукойл Нефтохим Бургас" от предходната година общо фирмите в топ 10 излизат на печалба над 150 млн. лв. през 2019 г.

Това обаче вероятно ще е последната сравнително спокойна година за базовите индустрии скоро. След започналото икономическо забавяне миналата година кризата покрай пандемията през 2020 г. само ще задълбочи проблемите. Добрата новина е, че много от компаниите диверсифицират бизнеса си и добавят нови продукти, което ще им даде повече гъвкавост в новата ситуация.