Заслужават ли си патентите за лекарства

И при рентоориентираното поведение картината е по-малко плашеща от преди. Средните цени на лекарствата в САЩ все още са най-високите в света, но темпът на нарастване се забави. Според компанията за данни IQVIA, след като тайните отстъпки, предлагани на големи клиенти, намаляват, нетните цени на лекарствата се покачват по-бавно, отколкото инфлацията през 2018 и 2019 г. Политическият натиск е само една от причините. Консолидацията между здравните застрахователи и т.нар. pharmacy-benefit managers (големи посредници), които плащат за лекарства, им даде повече правомощия при договарянето на ценовите намаления. Вече е по-трудно е да се трупат пари от лекарствени блокбъстъри. Консултантската компания Deloitte смята, че вътрешната норма на възвръщаемост на изследователската и развойната дейност в десет големи фармацевтични компании е спаднала от 10% преди десетилетие до 2% през 2019 г. - под среднопретеглената им стойност на капитала от 7%.

Средните разходи за пускане на лекарство на пазара са се увеличили с две трети от 2010 г. до около 2 млрд. долара. Прогнозата за пиковите продажби за всяко ново лекарство също е спаднала наполовина през този период. Често големите фирми предпочитат да купуват по-малките си иновативни конкуренти. Според консултантската компания EY американските фармацевтични компании са похарчили 185 млрд. долара през последните пет години за придобиване на биотехнологии. Приблизително една трета от приходите на големите фармацевтични компании са резултат от интелектуална собственост, произтичаща от придобивания.

Ако правилата за патентите се разхлабят

Какво ще се случи, ако патентните правила бъдат отслабени? Рентоориентираното поведение ще намалее, но с него може да намалеят и иновациите. Един от начините да си отговорим на въпроса е да разгледаме колко иновации се случват извън САЩ, където правата на ИС често са по-слаби или по-слабо прилагани. Днес в повечето индустрии иновациите са факт в световен мащаб, не само в САЩ, но във фармацията все още се наблюдава мощен наклон към Америка. Там се извършват две трети от световните биотехнологични инвестиции с рисков капитал. Въпреки напредъка на Китай по други фронтове, в науките за живота страната все още представлява едва около 15% от общото световно финансиране с рисков капитал. По същия начин, дори когато американските мултинационални фармацевтични фирми станаха по-глобални (печелещи приблизително половината от приходите си в чужбина), предпочитанието им към местни научноизследователски и развойни дейности нарасна, като 88% от проучванията се извършват в Америка.

Това предполага, че американското правителство ще избегне промените, които биха навредили на иновациите. Но то все пак може да разхлаби патентния режим, за да намали рентоориентираното поведение, свързано със стари лекарства. През 2019 г. Федералната търговска комисия установи, че индустрията разчита по-малко от преди на възмутителните споразумения за "плащане за забавяния", чрез които плаща на генерични фирми да отложат пускането на пазара на по-евтини конкуренти на скъпи лекарства. Въпреки това Big Pharma все още използва други хитри номера като "вечнозелената" защита на ИС след първоначалния 20-годишен период чрез подаване на куп патенти за незначителни модификации. Повече може да бъде направено за овладяване на подобни злоупотреби.

Подиндексът на S&P на големите фармацевтични компании е нараснал с около 20% през последните пет години, докато по-широкият измерител на акциите се е удвоил. Въпреки чудодейните лекове за COVID-19 тази година фармакологичният индекс е намалял с близо една десета. Ясно е, че дори когато разходите за иновации нарастват, вероятно отразяващи увереността, че важните права на ИС в Америка ще останат без промяна, инвеститорите смятат, че възможността да печелят лесни пари не е толкова добра, колкото преди. И така нещата изглеждат точно така, както трябва да бъдат.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved