Новите фабрики на България
През 2020 г. бяха обявени под 430 млн. лв. инвестиции в производство, което е едва една трета от тези през 2019 г.
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- През 2020 г. бяха обявени под 430 млн. лв. инвестиции в производство, което е едва една трета от тези през 2019 г.
- Преобладаващата част са проекти на български компании, а близо половината са в Северна България.
- През последните години България рядко е избирана от нови и големи чужди инвеститори.
Отминалата 2020 г. трудно може да бъде наречена успешна за инвестициите в производство. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че пандемията отложи плановете на много фирми и ги направи предпазливи към започването на ново производство или разширяването на съществуващи фабрики. Своеобразната класация на 15-те най-големи инвестиции, която "Капитал" традиционно прави, показва, че в момента се подготвят или изпълняват проекти за по-малко от 430 млн. лв. Това е едва една трета от сумата през 2019 г., когато производствените компании обявиха планове да вложат общо 1.3 млрд. лв. Продължава и тенденцията от последните години България да не успява да привлече нова голяма международна инвестиция. Вложенията най-често са в разширения на вече дошли производители или са на малки компании.
Затова пък държавата се похвали с рекорд - през 2020 г. има бум в издаването на сертификати по Закона за насърчаване на инвестициите. По данни на икономическото министерство подкрепа е дадена на 34 проекта за над 1 млрд. лв., което е невиждано от шест години, но реално много от проектите са по-стари. Най-големият производствен проект, който е практически четвърт от общата сума, е за технологично обновяване на КЦМ за 130 млн. евро. Той обаче не е включен в списъка на "Капитал", тъй като реално започна в края на 2019 г. с подписването на инвестиционен заем с Европейската инвестиционна банка, която дава половината от финансирането за него. В класацията не присъства и друг сертифициран металургичен проект - този на свързаната с Първа инвестиционна банка "Хармони 2012" за над 45 млн. лв., заради многото въпросителни около него. Компанията, която купи активите на фалиралия ОЦК в Кърджали преди повече от осем години, официално заяви пред държавата намерение да изгради инсталация за преработка на съдържащи цинк материали, но според представители на сектора реализирането на проекта е малко вероятно. Другите по-големи държавно подкрепени инвестиции са за логистични бази, офиси, хотели и медицински центрове.
За разлика от предходни години голяма част от производствените проекти в селекцията на "Капитал" са в хранително-вкусовата индустрия. Впечатление правят и планираните няколко инвестиции в областта на металургията и рециклирането, които по принцип са по-капиталоемки и минават през по-сложни екологични процедури. Половината от проектите са за разширяване на съществуващи предприятия, а другите са за изграждане на нови производства. Интересен факт е, че преобладаващата част са на български компании, включително и най-голямата обявена инвестиция - на месопроизводителя "Бони холдинг".
За разлика от предходни години този път само два от проектите са в района на София. Близо половината са в централната и източната част на Северна България, като Девня присъства с две инвестиции - в съществуващия завод на "Солвей Соди" и в нова металургична мощност на "Технойон". В Южна България отново водеща локация е Пловдив, където проекти подготвят общо три компании. На инвеститорската карта се появява и Кюстендил с германски проект за автомобилни компоненти.
2 коментара
Кой би инвестирал на територия на която или ще го опраскат или ще му краднат бизнеса?
Чакаме Ковид инвестиции от прехвърлени от братски Китай производства ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.