Промишленост

Инвестиции на местна почва

Малко големи чужди компании идват в България последните години, но има местни фирми, които разширяват производството

Иглика Филипова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Единици са по-големите чуждестранни компании, избрали България за производство през последните години.
Пандемията допълнително затрудни процеса, като накара много фирми да отложат инвестиционните си планове.
В същото време немалко български и установили се в страната чужди предприятия разширяват мощностите си.

БГ Индустрия 4.0

Макар че пандемията отложи някои инвестиционни планове, немалко компании разширяват производството си или започват нови проекти. Наред с чуждите компании все по-уверено на инвестиционната карта застават и българските предприятия. Това е част от тенденциите и възможностите за привличане на нов бизнес, които ще бъдат дискутирани на традиционния годишен форум Industry 4.0, който "Капитал" и община Пловдив организират за поредна година през октомври.

Когато преди две години Volkswagen обмисляше България като възможно място за новия си завод в Източна Европа, надеждите бяха, че това ще промени радикално инвестиционната среда, привличайки множество нови производства. Неслучилият се проект обаче е показателен за това защо в последните години новодошлите големи чуждестранни компании се броят на пръстите на едната ръка. България тогава отпадна като избор за сметка на Турция въпреки резервите на германския концерн за ситуацията с човешките права заради активната политика на Анкара за привличането на инвестицията, включително със щедри субсидии, но и заради развитата среда там - нещо, което тук явно липсва. В крайна сметка Volkswagen напълно се отказа от завода, след като пандемията сви търсенето на автомобили. Отлагането на инвестиционните планове на много компании заради неяснотите и кризата покрай коронавируса се отрази и на ситуацията в България. Но извън икономическите притеснения страната от години е заобикаляна заради корупцията и превзетата съдебна система.

Все пак проекти има, макар и не толкова мащабни. Основният двигател на инвестициите след началото на пандемията са вече установилите се в страната чуждестранни компании, които разширяват производството си, както и множество по-малки и по-големи български предприятия. А това е добър сигнал, че местната индустрия вече има опита и самочувствието да излезе на следващо ниво.

Статистика и реалност

Ако се съди по статистиката на БНБ, преките чуждестранни инвестиции през 2020 г. са достигнали рекордните над 2.1 млрд. евро. Числото обаче идва след сделката за БТК и променения начин на отчитане, който "осигури" три четвърти от сумата. За първата половина на тази година преките чуждестранни инвестиции леко намаляват (до 657.8 млн. евро), като основната част от прилива на капитали идва от реинвестиране на печалби.

Има обаче и друг ъгъл - не всички средства, които влизат в икономиката, се отчитат като преки чуждестранни инвестиции. "Те често идват под формата на некапиталови разходи, когато например дадена компания захрани сметка на дъщерното си дружество тук, като средствата след това се използват за оперативни разходи, включително за наем на сграда, оборудване и т.н.", коментира икономистът Георги Стоев, който е председател на пловдивската платформа Trakia Tech. Той обясни, че това например става при проекти от типа built-to-suit, когато българска компания строи предприятието на собствен риск и го отдава дългосрочно под наем на чуждия работодател, който реално не прави пряка инвестиция.

Интересът специално към Пловдив, който през последните години се разви като основен индустриален център покрай зоната "Тракия", остава силен. "Запитванията от инвеститори не спират, а капацитетът на местния оператор да ги обслужи не е безграничен и затова се целят по-надеждни и стратегически партньорства", каза Стоев. По думите му има и много проекти, които остават под радара на наблюдателите, защото се правят от съществуващи инвеститори в разширяване на базата, но са не по-малко важни.

За област Пловдив общите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) през 2020 г. са в размер на 1.72 млрд. лв., което е понижение от 11% спрямо 2019 г. "Като се има предвид, че 2020 г. беше паднемична и действията на бизнеса бяха предпазливи, това не може да се определи като драматичен спад", коментира Стоев. От общата сума малко над една пета е делът на инвестициите на чуждестранни компании.

Малки, но важни

Данните общо за страната също показват, че до голяма степен българският бизнес изнася тежестта на икономическото развитие през миналата година. От 50-те компании с най-големи разходи за ДМА 20 са с българска собственост (виж таблицата), което е значителен дял. Подреждането включва компании от преработващата индустрия, които са класирани по сумата на разходите за сгради и машини през 2020 г.

Липсата на забележима мащабна инвестиция според Стоев не е проблем, а и такъв тип проекти рядко се случват само с чуждестранно участие. "В сферата на машиностроенето например има доста голям процент български компании, които движат този сектор. Те може да не са много големи, но погледнати в национален план, са важни, защото, когато видите нов производител на автокомпоненти, той влиза в една сравнително установена среда за него и част от българските компании му стават поддоставчици", обясни той.

Страната все пак губи конкуренцията с държавите в региона по отношение на мащабните инвестиции и остава предпочитана най-вече от компании в сектори, където се използва повече човешки труд. "Макар че пейзажът се промени и последните години фокусът вече не е толкова шивашката индустрия, а компаниите за кабели и фарове, България си остава разпознаваема като страна, която предлага по-евтин труд", каза той.

Българският принос

Повечето от водещите български инвеститори през миналата година са добре познати и работещи компании, макар че не липсват и нови. Най-големи разходи за придобиване на ДМА през 2020 г. са направени от производителя на ветеринарни продукти "Биовет" на братята Кирил и Георги Домусчиеви. След като през 2019 г. компанията завърши двегодишен проект за изграждане на нов цех за ферментация към завода си в Пещера на стойност 300 млн. лв., с който увеличи капацитета си за производство с 50%, през миналата година предприятието направи още инвестиции, макар и в по-малък размер. По-рано тази година пък дружеството получи инвеститорски сертификат за нов проект - този път в завода си в Разград, където се очаква през следващите години да бъдат вложени 400 млн. лв. Въпреки че първоначално беше рекламиран от бившия премиер Бойко Борисов като цех за ваксини срещу ковид, проектът всъщност е за разширение на инсталацията за производство на междинни продукти, инсталация за производство на имуногенни фармацевтични продукти и фотоволтаична централа.

Макар и встрани от светлината на националните прожектори, значителна инвестиция е направил и шуменският производител на алуминиеви и PVC профили "Виас", който е еднолична собственост на Кристияна Василева. През миналата година компанията изгради завод в новата подзона на индустриалния парк. Дружеството освен това строи и хотел до спортната зала в града, а по данни от АПИС към юни тази година в него работят 425 души.

Сред най-големите български инвестиции, които започнаха миналата година, е тази на пловдивския производител на цинк и олово КЦМ. Заводът е един от малкото примери на успешна приватизация от работническо-мениджърско дружество и в момента е собственост основно на бивши и настоящи мениджъри, но акции имат и множество служители. След като преди няколко години КЦМ приключи инвестиция за над 260 млн. лв., с която изгради изцяло нов оловен завод и модернизира цинковото производство, в края на 2019 г. стана ясно, че започва нов проект за още толкова, който да надгради предишния и да осигури технологично интегриране на двете производства. Изпълнението ще отнеме няколко години, но вече е задвижено - през 2020 г. основните капиталови разходи на КЦМ са били свързани именно с извършването на базов инженеринг по проекта, както и с оптимизиране и реконструкция на други съоръжения.

Подобни големи инвестиции в базови производства все пак се правят рядко и за години напред. "Процесният сектор е много важен и продуктивен, тъй като там работните места правят много пари - в пъти повече от мехатрониката", коментира Стоев. Но добави: "Не бива обаче да се пренебрегват вложенията в останалата част от индустрията, които, макар и по-малки, са ежедневие."