Проучване на БСК: Близо 70% от работодателите планират ръст на заплатите през 2024 г.
Липсата на работна ръка е най-големият проблем пред бизнеса според 75% от участниците в допитването
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Очакванията за покачване на цените кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2024 г. ръст на възнагражденията. Всеки пети директор планира да запази нивата на заплащане, а 9% от директорите все още не са решили. Това показва традиционното онлайн допитване на Българската стопанска камара (БСК) до нейните членове, което тя прави за 19-а поредна година. Проучването е проведено в периода 10 ноември - 10 декември 2023 г. сред мениджърите на 784 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
Същевременно пренасянето на инфлацията в доходите не е еднопосочно - плановете на правителството за увеличение на минималната работна заплата може да произведат поскъпване на продукцията на фирмите. Почти половината анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход върху цените на стоките и услугите. 16% са посочили, че ще увеличат само възнаграждението на наетите на минимална работна заплата и ще запазят заплащането на останалите. Само 15 на сто твърдят, че промяната на минималната заплата няма да създаде проблем за бизнеса, докато малко над една четвърт смятат, че принудителното увеличение на всички работни заплати е непосилно и може да доведе до съкращения на персонал или други разходи.
В плановете на почти половината от анкетираните (44%) влиза увеличение на обема на производство, както и на гамата от предлагани продукти/услуги. Търсенето на нови пазари и ръст на инвестиции в нови мощности също са част от намеренията за 2024 г. Сред приоритетите на 44% от директорите е развитието на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.
Плановете на мениджърите за следващата година включват също инвестиции в енергийна ефективност и в цифрови технологии. Една трета от запитаните обаче заявяват, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси. Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции, недостатъчно финансов ресурс и недостатъчната информация за най-добри налични технологии, отчита проучването на БСК.
Най-големите пречки пред бизнеса
Липсата на работна ръка е най-големият проблем пред бизнеса според 75% от участниците в допитването на БСК. Следват бюрокрацията, регулаторната тежест и често променящата се нормативна уредба. Следващите по степен на важност проблеми са корупцията, неефективната съдебна система, ниското качество на административното обслужване и недостатъчният брой административни електронни услуги. Всеки трети анкетиран откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.
Нарастват оплакванията на бизнеса от корупционен натиск. През 2022 г. този дял е бил 30%, докато за 2023 г. анкетата отчита, че 59% от анкетираните са споделили за такъв натиск.
Най-честият проблем, с който участниците в конкурси по Закона за обществените поръчки се срещат, е тенденциозното поставяне на условия, които устройват конкретен изпълнител, както и необективното оценяване на офертите. В анкетата през 2022 г. рязко спада делът на анкетираните, които са се сблъсквали с изискване за предоставяне на данни, известни на възложителите, но през 2023 г. този проблем излиза на дневен ред. Положителна тенденция е намаляването на забавени разплащания към изпълнителите и подизпълнителите, отчита проучването на БСК.
BIA Index
БСК представи за първи път своя индекс "Ефективност на икономическата политика" (BIA Index), който обхваща т.нар. "Образцов триъгълник на икономическата политика", включващ три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики.
Проучването обхваща 27 икономики на страните - членки на Европейския съюз, и е базирано на официални и доказани източници на информация. BIA Index измерва развитието на България в тези три направления, като всяко от тях е оценено по подбрани показатели. Страната ни изостава от ЕС значително по почти всички от използваните показатели за анализ. Това означава, че нейната икономическа политика не произвежда ефективен резултат, е един от основните изводи на индекса.
България е член на ЕС вече 15 години и въпреки това не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, включително тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии. Необходими са нова концепция за икономическа политика, нови публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите, ако България иска да достигне средните европейски нива в обозримо бъдеще (следващите 15 години), обобщава BIA Index.
