Доктор по финансово здраве

Тъй като Price Waterhouse има програма за развитие, получих възможност да специализирам в офиса в Лондон, където бях част от отдел с 4 хиляди служители - "Банки и капиталови пазари". Когато договорът ми в Лондон изтече, след шест години и половина в компанията, реших да се върна в България и тогава постъпих в клона на Ситибанк, който тъкмо отваряше. Останах там близо три години, след което започна приватизацията на Банка ДСК. Тогава ме поканиха, макар и на по-ниска позиция от тази, която заемам в момента, и аз приех.

Какви са ангажиментите ви в банката сега?

Това, което е моя отговорност в банката като финансов директор, са функции, които не са свързани пряко с работата с клиенти. Ако корпоративното банкиране и операциите на дребно са фронт офисът, ние подпомагаме тяхната дейност. Правим анализи, които помагат на банката да се фокусира върху най-печелившите продукти, да ценообразува правилно, съобразявайки риска, отговаряме за спазването на регулаторните изисквания. В момента Банка ДСК е една от най-рентабилните банки на пазара, което е показател доколко добре всички звена в банката успяват да работят в синхрон и взаимна подкрепа.

За колко души отговаряте?

Отговарям за направление "Финанси и планиране", в което има шест самостоятелни звена, т.е. имам шестима директно подчинени. В тези 6 звена в централното управление работят в различни моменти 280 – 290 души. Отделно в клоновата мрежа на банката има 27 служители, които са ми функционално подчинени, като едновременно отговарят и пред ръководителя на региона.

Как подбирате хората в екипа си?

Екипите се правят както от хора, които съм наследила, така и от нови попълнения, които сама съм търсила. Смятам, че имам добра преценка за хората. Дали някой е подходящ се ориентирам, като наблюдавам внимателно. Може да не направя коментар незабавно, но бързо се ориентирам за качествата на кандидата. Това, което ценя, е човекът да е задълбочен, прецизен, работлив, да може да работи в екип и с хора.

Защо често се предпочитат млади, току-що завършили студенти, отколкото хора, които имат вече зад гърба си опит в няколко фирми?

Аз много харесвам да работя с точно такива хора, току-що започващи. Те са като книга, върху която започваш да пишеш. За кратко време те усвояват точно твоя стил на работа. Например при нас поетите ангажименти или срокове се спазват задължително. Ако не можеш, задължително предупреждаваш, преди да е настъпил срокът. Когато някой дойде с други навици, е по-трудно да го отучиш от тях. Разбира се, необходими са и опитни хора, но пък когато са много качествени, те трудно си сменят работата.

Трудно ли е да си намирате кадри?

Все по-трудно става и все по-трудно ще бъде. Безработицата в България намалява, ръстът на заплатите е от 5-7% годишно, което означава, че работодателите са готови да платят по-висока цена, защото трудно намират служители.

Гледали ли сте на Brexit като на възможност да привлечете кадри в България?

Бихме могли да привлечем най-малкото собствените си таланти обратно. В края на краищата никой не работи само за пари. Ако тук средата стане предсказуема, сигурна, хората ще се чувстват по-комфортно да живеят и работят в родината си. Самата аз се върнах от Лондон навремето и знам това от личен опит. Неслучайно ви споменах, че там работих сред 4 хил. души. Как точно твоята личност или индивидуалност придобиват някакъв смисъл сред 4 хил. души? Със сигурност си много по-незабележим там, докато тук пазарът е малък и можеш да постигнеш много повече.

Налагало ли ви се е да се доказвате двойно повече от мъжете, за да пробиете до ръководни позиции?

Лично аз никога в професионалния си път не съм имала повод да се замисля дори дали не ме третират различно. Постигнала съм толкова, за колкото съм се трудила. Аз мисля, че в България проблемът с неравнопоставеността и разликата в заплащането между половете не е толкова остър. Не съм привърженик и на тезата, че трябва да се стремим към 50% жени в управлението. Други са качествата, които са важни, когато говорим за работа.

Като човек, постигнал успехи, едва ли сте от черногледите скептици за бъдещето на България...

Моето впечатление е, че България се развива добре. Вече поредна година икономиката расте с близо 3.5%, при това през 2016 г. без принос от еврофондовете, а 2017 никак не започва зле. Очевидно бизнесът работи по много професионален начин, на високо ниво са кадрите, практиките, взаимоотношенията. Свидетелство за това е нарастващия износ – това значи, че бизнесът е конкурентоспособен и се приспособява бързо. Вътрешното потребление расте, износът помага, това са здравословни фактори.

Позитивна ли сте и за ръст на кредитирането тази година?

Много силно се надявам то да се подобри, макар че в България част от БВП се създава от изнесени услуги като аутсорсинга, а те никак не са капиталоемки. Самоиздържат се и нямат нужда от банков кредит. Виждането ми е, че няма предпоставки кредитирането да нараства със същия темп като БВП.

Въпреки това миналата година банките постигнаха рекордни печалби. Има ли как това да се повтори?

Според мен трудно. Миналата година все още имаше възможност, при положение че има изобилна ликвидност, маржът да пада относително по-бавно, като се управлява цената на ресурса. Тази година това вече е изчерпано. Лихвите за клиентите по депозитите не могат да паднат по-ниско от 0%. Маржът се свива неизбежно и всички участници на пазара трябва да са много предпазливи и внимателни и да оставят достатъчно марж за покриване на риска. Наблюдаваме едно много агресивно ценообразуване сред банките в България и предложенията за такива агресивно ниски лихви трябва да са много добре пречупени и преценени през риска.

Доходът от такси и комисиони не може ли да компенсира изтъняващия марж?

Не може да компенсира в достатъчна степен, защото все по-голяма част заемат дигиталните услуги, а те са по-евтини.

Продажбите на портфейли лоши кредити доколко е облекчение за банките?

Това е нормална практика, която ще продължава. Много пъти съм се срещала с мисии от МВФ, от Световната банка и постоянно задават въпроса не тежат ли тези кредити твърде много на банковата система. Ако са обезценени в достатъчна степен, всъщност изобщо не тежат. Въпросът с продажбата им е по-скоро икономически – дали, ако банката събира сама лошите вземания, ще постигне по-добър финансов резултат, отколкото ако ги продаде.

Как гледате на консолидацията при банките? Сливането на ОББ и Сибанк създава силен конкурент за вас. Притеснява ли ви?

Консолидацията е много положителен процес, неизбежен е за България и трябва да се случи. Една малка банка среща далеч по-големи трудности с набирането на ресурс и поради това той обичайно е по-скъп, което означава, че маржът е още по-малък, а също и рентабилността. А конкуренцията е хубаво нещо - ускорява иновациите, самодисциплината. За банковата система е добре играчите на пазара да са силни, здрави и стабилни, защото ако една банка има проблем, страда и е заплашена цялата система.

Как гледате на дигитализацията като натиск върху бизнеса ви и заплаха за работни места?

Хората никога няма да станат излишни. Физическата продажба ще остане. Дори виждаме как електронни доставчици на услуги започват да правят физически аутлети. Така наречените дисръптъри не са подложени на същите тежки регулации като нас и това им помага. Но са повод и ние да се развиваме. Миналата година видях как можеш да изтеглиш кредит, като изпратиш селфи с личната си карта. Наскоро ние пуснахме един нов продукт - виртуален чек, с който наш клиент може да изпрати пари на човек, който не е клиент на банка.