Инженерът на бъдещите коли

От тези 200 души колко са софтуерни и колко други инженери?

Половината са софтуерни инженери, останалите са в другите ни инженерни специалности - механика, хардуер и др.

По какви проекти работите в момента?

Продължаваме да правим и традиционните си проекти с тъй наречените дисплеи-табла, но далеч по-модерни. Тук са и по-комплексните системи с инфотейнмънт, навигация, цялостна интеграция с интернет, мобилни устройства и т.н. И сме в началото на проекти за автономни автомобили - специално българският център ще играе водеща роля в развитието им. Тук не говорим за цялостен автомобил, а за системите, които ще доведат до автономност на движението. Вече е ясно, че няма да се случи това внезапно преминаване към този вид коли, а ще бъде постепенно чрез въвеждането на съпътстващи системи. И тук вече става въпрос за много иновативни проекти, за които ни трябват нов тип специалисти в сферата на изкуствения интелект, компютърното зрение и т.н.

Има ли ги тези специалисти тук?

Има ги, да. Намират се - все пак логиката на системите и мобилните технологии изискват такъв тип знания. Така че в момента разглеждаме тези проекти все още като много иновативни, но след няколко години ще бъдат в сферата на тривиалните ни проекти. Също така ни трябват и експерти в областта на киберсигурността, защото очевидно интеграцията на автомобили с облака и интернет пространството доведе до нуждата и от такива специалисти.

На базата на вашата работа по тези системи кога виждате навлизането на автономни автомобили?

Автономните автомобили няма да се случат веднага, а на отделни етапи, за да може обществото и инфраструктурата да са готови за този тип проекти. Няма как да стане изведнъж. Може би следващите 20-ина години ще видим такива коли. Все пак не бива да пропускаме и законовата страна, защото някой трябва да носи отговорност в случай на инцидент. Иначе технологично няма предпоставки да не се случи този скок. Но трябва да бъдат уточнени законовата, етичната и моралната постановка, както и инфраструктурата.

Как Visteon заложи на София да работи по толкова важни проекти?

Благодарение на компетенциите и качеството, които този център представлява като хора. Много често тук си говорим за България като евтина дестинация. Не, не е евтина. Съотношението цена - качество прави България предпочитана дестинация. Защото специалистите ни са световно признати в нашата група - компанията разпознава възможностите на центъра в София и досега постигнатото. А за нас това е уникален шанс - трябва много внимателно да подходим към този тип иновативни проекти, защото не всеки център в рамките на Visteon има възможност да работи по тях. Друга тенденция на IT пазара е, че всички се хвалим с едни бройки хора. Но за мен по-важният въпрос е какъв тип работа и какъв тип проекти стоят зад тях. И затова съм щастлив, че при нас растежът е свързан както с такъв тип нови и иновативни проекти, нови технологии, както и с класически проекти, където клиентите ни държат да работят с нас. Което пък е най-голямото признание за нас и съответно води до растеж на бизнеса ни.

С кои производители работите?

С всички - почти няма големи марки, с които да не работим.

Физически произвеждате ли нещо тук?

Тук проектираме целия продукт - имаме софтуерните специалисти, хардуерните специалисти и механичните ни експерти, които създават дизайна, всички механични и оптични специфики на продукта. Нашите планове са да имаме собствен капацитет за 3D принтиране, за да създаваме в София прототипите и детайлите за продуктите. Това значително ще промени начина, по който инженерите ни работят. В момента те работят с 3D модел на компютъра, а сега вече ще могат да видят веднага моделираното от тях в реална среда. Което пък ще ускори целия инженерен процес - сега понякога се налага да изчакваме от завода цялото изделие, а в бъдеще ще може бързо да го видим и да предприемем някакви действия за неговото подобрение.

Колко трудно е да се работи от България за такава глобална корпорация и каква свобода имате в действията си?

Откакто сме Visteon, свободата е много голяма. Оперираме наистина в много голяма сфера на автономност. Имаме пряк достъп директно до нашия CEO, CTO и останалия мениджмънт на компанията. Преди месец бордът на директорите на Visteon беше в София и видяха директно на място какво правим и как го правим тук, какви са възможностите на този център. Едно е да имаш някаква идея как този център работи, а съвсем друго е да го видиш на място. Бордът отдели повече време на нас от други технологични центрове. Това са все знаци, че се справяме добре. А предоставената автономност е във възможностите за взимане на бързи решения.

Колко различна е тази компания от предишните ви назначения?

Разликата е огромна. Първо, нашият бизнес е супердинамичен. Всеки ден има нещо ново - самите производители скъсяват много сроковете за разработка. Второ, динамиката от гледна точка на хората е огромна - трябва да ги привлечем и да ги задържим. А новите генерации изискват друг подход. Съвсем различна е бързината на корпоративната машина - колко бързо взима едно решение и иска то да бъде приведено в действие.

Във Visteon искат бързо разрастване на този офис, понякога по-бързо от реалностите. Как успявате да ги убедите, че не може да стане толкова бързо?

С рационални факти на базата на статистика за темповете ни на растеж - за времето от търсене на даден специалист до момента на наемането имаме много ясна представа какви са възможностите на пазара. И чрез тази аргументация получаваме ясна картинка. Защото е много лесно да се дават обещания, но в крайна сметка трябва и да се изпълняват. И тук трябва да бъдем много внимателни - все пак търсим хора, и то с много специфични знания и опит. Не можеш просто да си ги купиш. Отнема време и затова моята задача и на колегите ми е да създадем много ясна представа в какъв диапазон от време можем да се справим, за да може компанията да си създаде правилните очаквания кога можем да ги наемем. Всеки иска да става много бързо - и на мен ми се иска, но не е толкова лесно.

Вие сте първата компания, която създаде инженерна академия за обучение. Как се развива тя и постигате ли очакваните резултати с нея?

Да, постигаме ги. Обучихме 24 души тази година - около 20 остават да работят при нас. За да постигнем такава успеваемост, им предоставяме възможност да работят много близко до реалните ни проекти. Това не е просто обучение по вградени системи или инженерни специалности. Те получават ясна представа как един проект се разработва както в софтуерния, така и в хардуерния аспект, включително и в механиката. По този начин самите студенти на изхода решават за себе си дали искат да се занимават с това и какво ги очаква, ако решат да останат при нас. При такава успеваемост явно се справяме добре.

Смятате ли, че подобни обучения носят риска тези хора да изберат други компании след завършване на академията?

Естествено, но сме си поели риска. И тук е много тънка границата - не трябва да се подхожда с едностранен интерес от наша страна и ние да смятаме, че трябва да останат при нас. Приели сме, че това е инвестиция в млади ентусиасти, които искат да получат това знание.

Струва ли това обучение много ресурси на компанията?

Финансово не. По-скоро времето, което колегите ми отнемат е съществената инвестиция. Иначе материалната инвестиция е относително малка и всяка компания може да си я позволи.

Колко време отнема разработката на един проект?

Сроковете в индустрията се скъсяват значително до около 12 - 18 месеца и ние трябва да влезем в тях.

Тоест в момента работите по модели, които ще излязат на пазара след две години максимум?

Да, за малко повече от година трябва да сме готови с напълно функционален продукт, който клиентът да приеме и да започне да внедрява. И около две години от началото вече ги виждаме на пазара.

Хубаво ли е да караш автомобил, по който лично си работил?

Това е един от най-големите мотиватори за нас. Всеки от екипите ни, които работят за даден производител, си има някаква идентичност - те се вълнуват какво се случва във VW, BMW, Daimler. И естествено, когато излезе някакъв нов модел, се стараем да го имаме при нас и те да могат да видят крайния резултат. Всъщност това е и уникалното в работата ни. Имаме късмета да видим и пипнем продукта, по който сме работили.

Разкажете за едно трудно решение в кариерата си?

Едно такова беше преди няколко години, когато не бях управител, но по стечение на обстоятелствата трябваше да участвам в съкращаването на определен брой хора в Johnson Controls. Във Visteon предизвикателство беше местенето ни в новия офис в "Капитал Форт". Към онзи момент бяхме към 680 души и успяхме да го направим по такъв оптимален начин, че никой в компанията да не го усети и да няма прекъсване на работата ни.

Как го постигнахте?

При избора отделихме много време и енергия, за да се преценят ползите и потенциалните рискове, да се вземат предвид какви ще са реакциите на хората, да се съобразим с това къде живеят и дали им е удобно. Това е едно от най-задължаващите решения, които съм взимал. Останалите са така или иначе част от ежедневната ми работа.

Как комуникирахте със служителите преместването?

Имахме план за комуникация през групите за информираност и общото събрание на компанията. С колегите от HR отдела правим редовни разговори два пъти в годината със самите екипи без мениджърите им. Още на тях бяхме засегнали темата, за да може компанията да знае какви стъпки обмисляме да направим, какви са вариантите и критериите за решението ни. Имаха пълна информираност защо и как го правим. Естествено имаше финансови аспекти, които нямаше как да споделим, но всичко останало беше много прозрачно. Имаше вътрешни анкети за бюрата и кой къде ще седи.

Как се ръководи все по-голям екип?

Колкото повече са хората, толкова повече са и предизвикателствата. Не бих казал, че е по-трудно, но е по-отговорно. Нарастването на компаниите води до промяна във фокуса върху ефективността - трябва да останем ефективни и да не губим ДНК-то на българския офис.

Как виждате развитието на този бранш?

По много обективни данни изпреварваме много други индустрии. Като развитие вървим с IT сектора. И все повече фирми от автомобилната индустрия навлизат в България. Технологиите, с които работим във Visteon, вече ни прехвърлят повече към IT - припокриваме се с IT индустрията. Според мен ролята на автомобилната индустрия тепърва ще се усеща като процент от БВП, работни места и т.н.

Някои експерти твърдят, че този сектор има определен капацитет, който не може да бъде надхвърлен. Според вас това така ли е?

Имаме още да растем. Естествено, ако не ни спънат демографска криза, емиграцията на младите хора или проблеми с образованието. Общо взето, това са рисковете на растежа и затова всяка компания си отделя място и време, за да гарантира, че ще расте.

Как си представяте вашия сектор след пет години!?