Американските бизнес училища преосмислят MBА програмите

По време на посещение в Ню Йорк през октомври главният изпълнителен директор на Salesforce Марк Беньоф сравни Facebook с цигарите и се обяви за повишение на корпоративния данък за намаляване на бездомните в Сан Франциско. Ако нападките срещу други технологични гиганти и вземането на страната на данъчните не бяха достатъчно неортодоксални за предприемач и милиардер, Беньоф нападна и американското мениджърско образование. То "програмира" студентите да предпочитат печалбите пред общественото благо и според него това не е в крачка с "новия капитализъм".

Много декани са съгласни с тази позиция. "Нашите студенти трябва да са грижливи спрямо ролята на бизнеса в обществото, особено във време, в което капитализмът се намира под обстрел", смята Уилям Болдинг от Fuqua School of Business в университета "Дюк". Нитин Нория от Harvard Business School към "Харвард" (HBS) заяви, че по-младите завършили и започващите образованието си очакват "работното място да отразява мисия и ценности". Джонатан Левин от The Stanford Graduate School of Business към "Станфорд" (GSB) говори за отговорността на бизнес училищата да разпознаят обществените последствия от действията на корпорациите. "Корпорациите, техните лидери и собственици трябва да действат, за да възстановят общественото доверие", добавя той.

Американска доминация

Американските бизнес училища все още доминират годишната класация на The Economist за водещите MBA програми в света (вижте таблицата). Налице е обаче промяна. Според стопанската асоциацията Graduate Management Admission Council (GMAC) тази година кандидатите за американските MBA програми са със 7% по-малко спрямо миналата. Почти три четвърти от редовните двегодишни програми отчитат спад в интереса. Дори най-известните не успяват да го избегнат - HBS (в Бостън) и GSB (в Пало Алто) също регистрират спад в кандидатите от около 6%. Американските бизнес училища се сблъскват с нарастваща конкуренция от чуждестранни и онлайн програми, а както критиките на Беньоф намекват, и с въпроси за тесногръдата им учебна програма. "Традиционният ни модел е разклащан от всички посоки", признава деканът на The Questrom School of Business към Бостънския университет Сюзан Фурние.

По време на големия разцвет на мениджърското образование в 60-те години на миналия век в американските училища се преподавало главно на американски студенти. С глобализацията през 80-те и 90-те години американските учебни програми и студентски прием се отварят към света. Председателят на GMAC Сангийт Чоуфла сега отбелязва "трета вълна" на промяна - качествени училища извън САЩ позволяват на чуждестранни студенти да следват по-близо до вкъщи (и до бъдещите си работодатели). Много предлагат и по-евтини едногодишни MBA програми - популярни в Европа, но рядко срещани от другата страна на океана. Докато три четвърти от двегодишните програми в САЩ регистрират спад на кандидатите от чужбина през последния цикъл, броят на кандидатите за азиатски бизнес училища се е увеличил с 9% от 2017 до 2018 г.

Последната ескалация на антиимигрантските настроения в САЩ ускорява тази тенденция.

Американците също охладняват към MBA програмите. Повече от половината училища в САЩ отчитат по-малко местни кандидати. Нарастващите цени на обучението, които отдавна са надминали инфлацията, отказват както чужденците, така и американците. Първокласните MBA програми струват над 200 хил. долара (заедно с разходите за живот). Дори с финансова помощ много студенти завършват с дългове от 100 хил. долара. Алтернативният разход от отказа от заплата за две години е по-висок, когато икономиката расте, а безработицата намалява. Ниското търсене е довело до спад на броя редовни MBA програми в САЩ с почти една десета между 2014 и 2018 г. според Асоциацията за напредък на колежанските бизнес училища.

Образованието се отплаща

Деканът на Wharton School в Университета на Пенсилвания Джофри Гарет вярва, че насочването към качествено образование подпомага водещите институции като неговата и завършилите в тях. Ако добавим и компенсациите след приключването на програмите, завършилите често възвръщат инвестициите си за няколко години. Без да се броят бонусите при подписването на договор, средната базова заплата за завършили в петте американски училища с най-голям потенциал за намиране на високоплатена работа е била 139 хил. долара годишно.

Консултантските компании и инвестиционните банки, които исторически най-ентусиазирано наемат кадри с MBA дипломи, твърдят, че апетитът им за служители с елитни дипломи не е намалял.

Престижна MBA диплома "поставя сериозна основа за кариерата", обяснява Костя Симоненко, 28-годишен консултант в отпуска от Oliver Wyman (компанията плаща курса му в бизнес училището на Колумбийския университет).

Силициевата долина, която доскоро смяташе хората с MBA дипломи за прекалено високо платени нищонезнаещи, е станала по-малко враждебна. Когато стартъпите пораснат до големи корпорации, те се нуждаят от мениджъри, които да помагат с управлението на компанията, а не само от софтуерни инженери. Проучване сред работодателите, направено от GMAC тази година, показва, че 80% от технологичните компании планират да наемат MBA наравно с консултантските компании (82%) и финансовите фирми (77%).

Онлайн конкуренцията

Дори най-добрите училища обаче не са защитени от процесите, които застрашават бизнес образованието. Глобалната конкуренция и новите технологични платформи създават предпоставките за намаляване на разходите при предлагането на висококачествени курсове. Това води до "неизбежна преоценка на предлаганата от MBA добавена стойност", смята Фурние.

Като част от тази преоценка The Questrom School of Business към Бостънския университет си партнира с голямата компания за онлайн образование edx, за да предлага пълна MBA диплома онлайн само за 24 хил. долара. Това е по-малко от една трета от цената на еквивалентната диплома на територията на университета. По-добре е да канибализираш себе си, отколкото да оставиш другите да го правят, обобщава Сюзан Фурние.

Sloan School of Management на Масачузетския технологичен институт предлага подобно достъпни пакети от онлайн курсове, наречени MicroMasters, в сфери като мениджмънт на веригите на снабдяването и финанси. Тези курсове дават сертификати, но кредитите от тях се броят, ако студентът някой ден реши да следва за пълна диплома.

Платформата за онлайн обучение 2U въвежда схеми с отложено плащане за някои хибридни MBA дипломи. Тя ще споделя първоначалните разходи с партниращите си бизнес училища, а студентите ще започнат да плащат таксата едва когато си намерят работа.

Какво се преподава

Променя се не само как се преподава, а и какво се преподава в MBA курсовете. Много "събуждащи се" капиталисти са съгласни с Беньоф и изискват да им се преподава бизнес отвъд върховенството на цената за акционерите. В "Станфорд" Луиза Герстнер, милениъл MBA студент от Германия, отбелязва, че устойчивият капитализъм играе по-централна роля в европейските училища. Американската й състудентка Джулия Остърман се оплаква, че въпреки някои социални, екологични и етични теми в учебната програма ядрото й си остава "прекалено Финанси 101" (базов курс за лични финанси - бел. ред).

Някои от професорите не са особено убедени в това. По преценката на дългогодишен преподавател в HBS една трета от факултета (и много по-рано завършили) смята прегръщането на пухкавия "капитализъм на заинтересованите лица" като подмазване към политическата коректност. Това със сигурност въвежда някои сиви зони, признава Уилям Болдинг. Но училищата поне могат да дадат на студентите "рамки да избират".

Един от новите курсове в "Дюк" се казва "Капитализмът и общите цели в свят на различията". В HBS "Лидерството и корпоративната отчетност" (който задълбава в "отговорностите на бизнеса към по-широката система, в която той е вграден") е задължителен за първокурсниците, като включва изучаване и претегляне на казуси като морала отвъд финансовите измерители на Японския държавен пенсионно-инвестиционен фонд.

Учебните програми се трансформират и по други начини. Работодателите, които частично или изцяло плащат мениджърското образование, или това са между 100 и 150 млн. долара приходи за елитните училища годишно, искат образованието да включва и технически умения. В отговор на това декани като Костис Магларас, сравнително новия лидер на Columbia Business School към Колумбийския университет (и инженер по образование), добавят към MBA програмата курсове за данни, анализи и програмиране. С нарастването на популярността им те може да изместят по-традиционни и остарели предмети. В миналото Колумбийският университет е предлагал няколко курса за дългови пазари, но сега може би предлага един всяка академична година. През това време студентите се редят на опашка за класове по кодиране. Целта не е мениджърите да се превърнат в програмисти, а да се подготвят за работа и мениджмънт на технически екип, казва Магларас. Работодател от голяма консултантска фирма потвърждава, че хора с MBA, които разбират от технологии, са "много привлекателни".

Ричард Лайънс, бившият декан на Тhe Haas School of Business на университета "Бъркли", вижда бъдещето в предлагането на професионално образование през целия живот като услуга: "Дайте на завършилите ноу-хау за търсенето, което да може да бъде открито онлайн."

"Новите неща ще дойдат от бунтарите, а не от големите MBA училища", смята Джон Као, мениджмънт гуру и бивш преподавател в HBS. Той настоява за създаването на бенчмарк за обучение и стандартизирани оценки, за да станат уменията, придобити от MBA, лесно преносими и универсално разпознаваеми.

Дори в HBS, дома на най-уважаваната MBA програма, Нитин Нория приема, че пазарът за традиционната оферта на училището намалява. В крак с времето, училището е замразило цената на обучението. Нория вижда драматична експанзия на "разпакетираното" онлайн образование, което "разделя знанието, практиката, и бъдещето". След време според Нория те ще се срещнат с "пакетираното образование" като това в HBS. Вместо да се разпадне, Нория смята, че мениджърското образование ще се обогати от тази среща.

2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved