Бъдещето на Bosch в България е във високотехнологичната дейност

- Аз и досега отговарях заедно с моите колеги за инженерния център. Освен тази дейност в момента към моите задължения се добавят търговските отдели в "Роберт Бош" - "Автомобилно оборудване", "Термотехника", "Сградни технологии" и "Електроинструменти". Имаме борд на директорите, който освен мен включва двама мои колеги - Динко Русев, който е инженерен директор на центъра, и Томас Мец, който е търговски директор. Ние тримата всъщност като борд на директорите взимаме заедно и по възможност с консенсус най-важните решения в компанията.

Преди да поемете новата позиция, бяхте управляващ директор на "Бош инженеринг център София", което е най-бързо растящото звено на компанията като персонал. Колко души работят в момента в центъра и върху какви проекти?

- Центърът в момента вече е около 500 души, което означава, че за три години екипът е нараснал четири пъти. И не само екипът, но и обемът на работа и цялостният бизнес. Центърът основно е съсредоточен в създаването на софтуер за автомобили. Основните ни дейности са в т.нар. gateways и vehicle computers, които управляват всички устройства в автомобила. Това е свързано с новата архитектура, с автономното шофиране. Друга много важна дейност, в която сме фокусирани, е т.нар. вътрешен мониторинг в автомобила. Това е технология, която с използване на изкуствен интелект позволява по физическите белези на водача да се определи какво е неговото състояние в момента - дали е уморен, дали заспива, дали следи пътя, както и да се следи какво се случва с пасажерите в колата. Това също е много съществен елемент от колите на бъдещето, макар че технологията се използва и в момента. Центърът работи също върху киберсигурността на автомобилите. Четвъртата ни дейност е свързана с разработката на софтуер, който управлява електрификацията, най-вече в модерните напоследък електрически велосипеди.

Оперативно как си сътрудничи българският център с другите центрове на Bosch в региона, как се разпределят и управляват задачите?

- Областта, в която работим, е толкова широка и има толкова проекти, че всъщност има работа за всички центрове. Освен в България центрове на Bosch има в Румъния и в Унгария, ние сме в тясна колаборация с тях. Гледаме да разпределяме проектите спрямо някакви области, в които всеки има определена специализация. Споменах в кои области ние сме специализирани, колегите имат други области, но като цяло балансираме спрямо търсенето.

Как се справяте с нарастващата конкуренция в IT индустрията?

- За нашия сектор е ясно, че конкуренцията в България е много силна, има изключително много компании на пазара. Бих казал, че нас това изобщо не ни притеснява, дори според мен е позитивно, защото кара компаниите да търсят иновативни начини да са атрактивни за хората. Нашите конкурентни предимства основно са в две области. Едното е, че при нас се разработват изключително интересни проекти, които са атрактивни за софтуерните инженери и им дават много добра възможност за развитие. От друга страна, в компанията създаваме култура, която се базира до голяма степен на ценности, които са близки до семейните. Хората си помагат, работят заедно. Тази култура ни помага много. Тя ни помогна и в пандемията. Стимулираме колегите да са заедно не само в работата, но и извън нея, имат общи хобита.

Доколко пандемията промени начина на работа в компанията в България? Използвате ли хибриден модел и как гледат служителите на връщането в офиса?

- Когато започна пандемията, ние много бързо преминахме в онлайн среда. До голяма степен ни помогна точно това, че имаме тази култура в компанията и хората си помагат. В момента работим до голяма степен в смесен режим, но повечето ни хора са онлайн. Това, разбира се, е заради ограниченията от пандемията, които все още съществуват. Лично мое мнение е, че в нашия бизнес, който се базира до голяма степен на креативност и на това хората да си взаимодействат и да обменят непрекъснато идеи, работата само в онлайн среда не е добра в дългосрочен план. Затова ние сериозно обмисляме да въведем хибриден модел, след като приключи пандемията, в който имаме застъпени и двата момента - хората да могат да работят онлайн и да могат да са заедно в офиса. Точното съотношение ще го преценим, но за нас това е най-удачният модел. Самите хора според мен са настроени положително към това, защото разбират, че е добре да имат възможност и да общуват нормално с колегите си и да обменят идеи, и да работят от вкъщи.

Центърът е пример за това, че в България могат да се създават иновативни продукти, но като че ли това винаги се случва в рамките на големите международни компании. Помага ли или пречи институционалната среда на иновациите в България, какво трябва да се подобри?

- По принцип за компаниите, които разчитат да се развиват в бъдеще чрез иновации като нас, инвестициите са задължителни. То е в самата ДНК на Bosch. Извън големите компании е много важно дали държавната политика насърчава иновативния бизнес. Бих казал, че в миналото доста неща можеха да се случат по-добре. Например електронното управление - това е нещо, което дълго време слушаме, но досега не се е случило. Сега с новото правителство и създаването на Министерство на електронното управление има индикации, че ще се работи в тази посока, но чакаме да видим какво ще се случи реално.

На групово ниво имате ли практика да следите стартъпи?

- Абсолютно. Bosch има практика да следи екосистемата, свързана със стартъпите, във всяка една локация, където присъства. Дори ако намери подходящ или забележи нещо, което до голяма степен отговаря на дейността й, Bosch проявява активност или да стимулира стартъпа, или да го придобие. Има го и тук, но за съжаление стартъп средата в България е малко по-неразвита от това, което е в други държави. Поне аз имам такъв поглед.

Как оценявате трудовия пазар в България - като наличие на работна ръка, квалификация и цена на труда? Конкурентна ли е страната в рамките на Югоизточна Европа?

- От много години предлагането на работна ръка е по-малко от търсенето. Но бих казал, ако сравняваме България с останалите държави в Югоизточна Европа като потенциал, разбира се, изключвам мащаба на населението и размера на държавата, ние не сме по-зле позиционирани от Румъния, Унгария и Полша и сме по-добре от балканските държави около нас - Сърбия, Македония, Гърция. Но това, което виждаме в момента, е функция на образованието такова, каквото е било преди 10-15 години. За съжаление оттогава трендът в образованието не е положителен и затова не можем да кажем, че сме много големи оптимисти за бъдещето, ако това не се промени. Също е много важно да се спомене, че самите компании трябва да инвестират в създаването на хора. Не всички го правят, много фирми просто използват пазара и не инвестират толкова много в създаването на кадри. Ние със сигурност инвестираме. Работим с двата най-големи университета в България - и с Техническия, и със Софийския. Смятаме да открием "Бош" специалности тази година в тези два университета. Имаме и наша собствена академия, която стартирахме в края на миналата година. Тя е базирана на изключително сериозен подбор, с много завишени входящи критерии за приемане. Хората се обучават четири месеца при нас и ако завършат успешно, ги назначаваме като младши софтуерни инженери. Търсим младежи, завършили университет или някакво техническо училище, които имат базови софтуерни умения, но нямат особен опит.

Смятате ли, че компаниите могат да разчитат на българи, които се завръщат от чужбина?

- Това напоследък се очерта като тенденция, особено около ковид. Имаме колеги, които дълги години са работили в чужбина и се завръщат в България. Една част от тях го правят заради ограниченията покрай пандемията, но други просто защото в нашия сектор жизненият стандарт в България не е по-нисък, отколкото в другите държави, ако сметнем разходи, данъци и т.н. Тоест нашата индустрия в момента е атрактивна за хора, които са работили в чужбина и искат да се приберат. Ние активно използваме това нещо, работим в много тясно сътрудничество с инициативата Bulgaria Wants You и сме едни от основните й поддръжници. До момента при нас има най-малко 20-30 души, които са се върнали от чужбина, от най-различни дестинации.

Групата предлага доста разнообразен портфейл от продукти на българския пазар. Кои от тях "спечелиха" от пандемията и за кои търсенето беше по-слабо?

- Специално за продуктовото портфолио в началото на пандемията имаше временен спад, свързан с проблемите в производството и веригите на доставки. Но след като ситуацията се нормализира, се забелязва видим тренд към нарастване, даже бих казал, че в момента оборотът ни по бизнес дивизии е доста над този от 2019 г., т.е. отпреди пандемията. За 2021 г. достигнахме двуцифрени ръстове спрямо предишната година и надхвърлихме значително бизнес плановете. Това се дължи първо на големия професионализъм на нашите колеги от търговските отдели, а също така и на марката Bosch, която е пазарен лидер в доста сегменти.

Къде виждате потенциал за разширяване на бизнеса на Bosch в България?

- В България виждам Bosch като една високотехнологична компания. Освен инженерния център това включва и другото подразделение на Bosch - "Бош.ИО", където колегите също са едни от водещите в групата по отношение на интернет на нещата, облачни решения, свързаност на автомобили. Инженерният център работи вътре в колата, "Бош.ИО" работи по връзката на колата с облака. Което също е изключително важен момент в бъдещето на автономните автомобили. Така че бъдещето на Bosch в страната го виждам във високотехнологичната дейност. От друга страна, това по никакъв начин не означава, че няма да се развива продуктовото портфолио на групата. Точно обратното, силата на Bosch до голяма степен е в това, че има много широко портфолио от различни видове продукти и високотехнологична дейност, което помага на компанията да е стабилна в кризисни ситуации. Планираме и да се разрастваме като екип следващите години.

Много компании, включително Bosch, започнаха да изграждат производствени предприятия в Европа, за да скъсят веригите си за доставки. Защо според вас България не успява все още да се възползва от тази тенденция?

- В България има доста заводи, които са в сферата на аутомотив, произвеждат компоненти за автомобилната индустрия. За да се открие мащабно производство с голяма инвестиция, обикновено компаниите разчитат на държавна помощ и съфинансиране на такъв вид бизнес. Това за България е трудно, защото е член на ЕС и има ограничения, свързани с конкурентната дейност, макар че други държави успяват да го направят. От друга страна обаче, лично аз смятам, че инвестициите в производство не са най-добрият възможен път за България, който държавата да стимулира. Според мен е по-добре в България да се инвестира във високи технологии. От една страна, защото те имат много по-висока добавена стойност, от друга, чисто стратегически в дългосрочен план те са много по-трайни. Защото в момента например технологията позволява един завод да бъде буквално изнесен за няколко месеца от държава като България в държава с по-евтина работна ръка. Докато във високотехнологичния бизнес това много по-трудно би могло да се случи, защото там основният фактор е човешкият и той е свързан и с културни, исторически и лингвистични фактори, а не просто икономически. Така че за мен е по-добре държавата да стимулира такива инвестиции, отколкото създаването на големи производства.

Интервюто взе Иглика Филипова