До 6 месеца ще управляват временните директори на държавни компании
Нормативни промени определят ясно нарушенията, при които членове на бордовете ще могат да бъдат уволнявани
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Най-много 6 месеца ще могат да управляват временните директори на държавни компании, които са били назначени без конкурс. Това предвиждат промени в правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, предложени от служебния министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов. Проектът, който е публикуван за обществено обсъждане и трябва да бъде гласуван от кабинета, ясно описва и нарушенията, заради които членове на бордовете ще могат да бъдат освобождавани предсрочно - нещо, което липсва в сегашната уредба. Промените са особено важни заради наложилата се практика директори да се уволняват с формални мотиви от ресорните министри, а уж временно назначените на тяхно място да остават неограничено дълго на поста, без да се организира конкурс.
Кога се прекратяват договорите
Сегашният правилник оставя широко отворена вратата за тълкуване какво точно е "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения", заради което договорите за управление и контрол на членовете на бордовете могат да бъдат прекратени предсрочно. Този аргумент например беше използван от бившия икономически министър Корнелия Нинова за подмяна на директорите на редица ключови дружества в нейния ресор. Избраните от нея временните назначения пък бяха освободени от служебния министър.
Предложените промени сега ясно дефинират случаите, когато това може да стане. Сред тях са неявяване или отказ от участие в заседанията и работата на съответния орган на управление (управителен, надзорен или съвет на директорите) повече от три пъти в рамките на три месеца или неизпълнение на задълженията, когато това не се дължи на обективни причини. Предсрочно освобождаване се допуска също и когато членовете на бордовете уронват престижа и доброто име на публичното предприятие или на принципала, злоупотребяват с доверието на акционерите, разпространяват поверителна информация или извършват конкурентна дейност пряко или чрез свързани лица.
Когато такива директори бъдат освободени, на тяхно място може да бъдат назначени нови членове без конкурс, но за не повече от 6 месеца. Интересното е, че подобна разпоредба съществува и сега, но само за общинските предприятия. Шестмесечното ограничение ще важи и за заварените случаи, но срокът ще тече от датата на влизане на промените в сила. Това на практика засяга и директорите, назначени от служебните министри.
Вече Министерският съвет, а не Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), ще определя методиката, по която се оценява дали публичните предприятия са постигнали целите, заложени в техните бизнес програми. Според икономическия министър такъв акт ще има по-сериозна тежест предвид възможността договор за управление да бъде прекратен предсрочно поради неизпълнение на показателите.
Новото при конкурсите
С проекта се уточняват и процедурите за избор на членове на управителните органи на държавните компании, тъй като сегашната уредба е противоречива. Според предложението конкурсите за избор на независими членове на бордовете в големи предприятия ще се провеждат от комисията за номиниране, а за предприятия, които не са категоризирани като "големи", може да се провеждат и от ресорното министерство. Освен това съответните министерства ще са задължени да предоставят на АППК информацията за проведените конкурси, както и при временно назначаване на членове на бордовете, в срок от 5 работни дни.
Самите конкурсни процедури се провеждат от т.нар. комисия по номиниране, която се състои от 9 членове (3-ма на АППК, 3-ма на ресорното министерство и 3-ма независими кандидати). Тя трябва да класира кандидатите, а решението за избора се взима от ресорния министър. Според промените обаче, ако министърът реши да отхвърли класираните на първо и второ място кандидати, вече ще трябва да мотивира решението си. Същото ще важи и ако отхвърли всички кандидати. Ако никой от кандидатите не отговаря на условията, комисията за номиниране ще трябва да информира министъра и той да вземе решение за прекратяване на процедурата. В момента това решение се взима от комисията. Промените въвеждат и заплащане за независимите членове на самата комисия, каквото в момента няма.
Любопитна промяна е и отпадането на изискването държавните компании да представят неокончателните си годишни отчети да 25 април на следващата година, което става в електронната система на АППК. Запазва се само задължението им да подават окончателни отчети до 30 юни. Санкции за нарушение обаче няма предвидени.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.