Симон Щолцоф: В бъдеще работното място ще е по-скоро мрежа, отколкото физически офис

Не съм съгласен с идеята, че в бъдещето на изкуствен интелект хората ще останат без работа, смята експертът

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Симон Щолцоф е писател от Сан Франциско, бивш ръководител за дизайна в глобалната иновационна фирма IDEO; негови статии са публикувани в The New York Times, Washington Post, Wall Street Journal, The Atlantic и др. Завършва в Станфорд и Университета на Пенсилвания. В първата си книга, The Good Enough Job, изследва как работата се е превърнала в инструмент за самоопределяне на личността. След години в корпоративния свят казва, че е най-щастлив, когато работи с мултидисциплинарни екипи и разказва истории, ориентирани към човека. Към момента е независим автор, журналист и дизайнер и е сред лекторите на конференцията The Future of Work на 24 октомври 2023 г. в София.

В първата си книга, The Good Enough Job, пишете, че работата се е превърнала в нещо подобно на религиозна идентичност, общност, източник и смисъл на живот. Какво означава работата да е "достатъчно добра"?

За мен достатъчно добрата работа е тази, която ти позволява да бъдеш човекът, който искаш да си. Дефиницията е доста обща, но хубавото е, че е субективна. Ти сам избираш какво означава "достатъчно добро" за теб.

За някого това може да бъде работа, която дава определена заплата или професионална титла, а за друг - работа, която свършва в определен час, за да може да вземе децата си от училище.

Независимо от личното определение за "достатъчно добра" работа, надявам се то да е осъзнато, защото само тогава ще можете да пренасочите енергията от мисли дали има нещо по-добро там навън, в живота извън работата. А това започва с осъзнаването, че работата е част от нас, но не цялата ни същност.

Лесно ли е да дефинираме митовете, които ни обвързват с работата? И как се различават в различните култури?

Абсолютно се различават. Аз съм американец и в сърцевината на нашата митология е "американската мечта" - че всеки, който работи достатъчно усилено, може да се издигне в социалната йерархия.

Има и други аспекти от основите на нашата страна, като например капитализма и протестантската работна етика, които са се преплели и формират ДНК-то на страна ни. И след това идва културата. В Америка ние се отнасяме към изпълнителните директори наистина като към звезди. В споделените работни пространства на компаниите, в които работим, висят плакати с надписи от типа на "Винаги прави това, което обичаш". Моето семейство е италианско. Там приоритетът е друг - може би вярата и семейството са на първо място, а местната общност и работата са на второ.

Определено съществуват различни ценностни йерархии в зависимост от културата, към която принадлежите.

Но в свят на все по-глобализиращото се общество тези граници и разделения започват да се рушат и виждаме, че много от стандартите на многонационалните организации се изнасят и се прилагат във всяка отделна страна. Затова и националните и културните граници ще стават все по-малко важни в бъдеще.

Има ли вероятност разпространението на изкуствен интелект на работното място и цифровата трансформация на компаниите да преодолеят мита, че работата е начин да се идентифицираме?

Мисля, че още не е ясно. Когато мислим за неща като изкуствения интелект, има инструменти, които не са еднакво разпространени. Технологиите ще направят някои хора, които умеят да ги управляват по ефективен начин, по-продуктивни от всякога. Но в същото време има нещо присъщо на човечеството, което ще подтикне всеки да намери начин да работи. Един от рисковете е, че ще се увеличи пропастта между тези, които имат, и тези, които нямат, заради способността на определени хора да ползват автоматизация и изкуствен интелект за подобряване на работния процес.

Много хора, които не могат да се адаптират лесно към новите технологии, ще се сблъскат с трудности. Вероятно ще има период на смут, преди да се установи новата нормалност.

Не съм съгласен с идеята, че в бъдещето на изкуствен интелект хората ще останат без работа. Вроденият човешки стимул ще подтиква хората да опитват да намерят смисъл чрез начини, по които да допринасят за едно постигащо общество. Но и се надявам много от монотонните и еднотипни аспекти на работата, нещата, които са "по-роботски" по същество, да се автоматизират в бъдеще.

Посъветвайте как се създава здравословна връзка с работата, без да я напускаме?

Тук искам да кажа две неща. Първото се базира на изследване, което цитирам в книгата си, за работниците по чистота в една болница. Там изследователи откриват, че между хората в една и съща професионална роля и дневни отговорности съществуват огромни различия доколко удовлетворяваща и смислена намират работата си.

Според изследователите работещите могат да се разделят на две групи. Хората в едната група не възприемат конкретната работа като изискваща високи умения. Те не правят особено усилие да влизат в отношения с колегите или с пациентите, които обслужват, и в крайна сметка не са много удовлетворени от работата си.

Хората във втората група виждат работата си като малко по-висококвалифицирана. Те правят нарочни усилия да взаимодействат с хората, с които работят. Но най-голямата разлика е, че хората във втората група придават на работата си по-висока цел. Те виждат себе си като лечители, като част от тази здравна система, чиято работа е да излекува болния.

Крайният извод от изследването е, че всички ние имаме способността - нещо, което изследователите наричат "да изковем работата" или да определим субективната стойност на нашата работа индивидуално. Така че до известен смисъл всеки от нас има способността да определи рамката и да промени възприятието си за работата си и връзката, която има с нея.

И второ, бих насърчил хората да се подсигурят, че активно инвестират в източници на смисъл извън работата си. Не е много конкретно да се каже нещо като "не обръщайте толкова много внимание на работата си", но е напълно постижимо да се уверите, че запазвате време и енергия, които инвестирате в други аспекти от живота си - било то отношения, местна общност или личните ви интереси и хобита.

Може да звучи простичко, но ако искаме да извличаме смисъл от живота си извън работата, трябва да правим неща, различни от това да работим.

Имаме ли нужда ли от нов манифест между работещи и работодатели? Ако в стария основните точки бяха например, 8-часов работен ден пет дни в седмицата и фиксирано работно място, какви ще бъдат параметрите на новия манифест?

Да, важно е да признаем, че много от стандартите, които имаме относно работата, като например петдневната работна седмица, работна седмица от 40 часа, работен ден от 9 до 17 часа, се обърнаха с главата надолу. Те са уговорени преди време и са основно резултат от организирано движение за трудови права и поради това могат да бъдат преговаряни отново.

В бъдеще ще видим много повече вариации в начина, по който различните работодатели и различните работещи организират своето време и работа. Виждам свят, в който тенденцията на хибридна работа продължава. Някои хора ще продължат да работят от офиси, но компаниите, които наистина приемат възможността да назначават служители от цял свят или от различни локации, необвързани с едно-единствено местоположение, ще имат конкурентно предимство. Пътеводната звезда на новото бъдеще на работата ще бъде доверието.

Знаете, че много от стандартите ни за работата днес са останки от индустриалната епоха и поради това все още използваме броя на часовете, които някой прекарва на работното си място, за да определим как изглежда качествената работа. Но невинаги има пряка връзка между броя на часовете, които работим, и качеството на нашия принос и това е особено вярно в икономиката на знанието.

Затова мисля, че напред ще имаме много повече взаимоотношения между работодатели и служители, които насърчават автономията на личността да изпълнява работата по свой начин и от място, което намира за подходящо.

Ще преминем към епоха, в която качеството на работата говори само за себе си, и ще престанем да управляваме на микрониво и да надзъртаме през рамо. Също така лоялността към организацията ще продължи да се променя, тъй като все повече хора се насочват към свободни професии и самонаемен стил на живот.

А в бъдеще е възможно работодатели да наемат екипи от хора за точно определени задачи - точно обратното на съществуващия модел да разчитат на служители на пълен работен ден.

Как да добием яснота за бъдещето, когато не сме сигурни какво следва във време на постоянни промени и особено когато работата ни се възприема като отражение на това, което сме?

Във време, в което икономиките по света се стесняват, а пазарът на труд се свива, това е отличен въпрос.

Можем да помислим за ролята на отделните личности в определянето на тяхната връзка с работата. Една голяма тенденция, която ще продължи, е работещите да инвестират в себе си, независимо дали става въпрос за личния им бранд или тяхна собствена ниша, като се опитват да мислят за начините, по които могат да развият експертност, която не може да им бъде отнета от пазарни смущения, от началник или от конкретна компания.

Ако хората не са сигурни какво следва за тях, бих препоръчал да се уверят, че опитват да експериментират и да мислят за начини, по които могат да превърнат работата, която имат, в работата, която искат, вместо да се мислят за глобални скокове и промени. Могат ли да намерят начини да започнат от малко и да експериментират с различни начини на работа, които по-добре отговарят на техните нужди?

Как ще изглежда работното място на бъдещето?

Ще се променя в зависимост от индустрията. Компаниите и по-напредничавите работодатели, които прегърнат отдалечения или хибриден модел на работа, ще имат конкурентно предимство. Работното място само по себе си ще бъде предимно хъб за изграждане на работна култура, където трябва да се замислим за това кои са аспектите, които печелят по уникален начин от съвместната работа, неща като сътрудничество или изграждане на взаимоотношения и да превърнем офиса повече в социален център, отколкото място за срещи в Zoom или Microsoft Teams през целия ден.

Затова в бъдеще бих искал да мислим за работното място по-скоро като за мрежа, отколкото като физически индивидуално място. Вярвам, че ще има хъбове, където хора, живеещи на различни места, работещи за една компания, ще се свързват помежду си и ще се придава по-голямо значение върху създаването на култура - било чрез годишни, полугодишни или тримесечни събития и събрания на компанията.

Q & A

Oфис или работа от вкъщи?

Аз съм екстроверт. Харесва ми да отида на работа и да се смеся с колегите. Компаниите, които не приемат дистанционния или хибриден модел на работа, ще се окажат в неблагоприятно положение. Работата от вкъщи става норма.

Добри резултати или добри отношения?

Свързани са. Има много изследвания, които показват, че психологическата безопасност води до по-високи продуктивност, удовлетвореност и ангажираност в екипа. Затова бих започнал с изграждане на доверие, а продуктивността ще последва.

Безусловен базов доход* или дигитално номадство?

Експериментите с безусловния базов доход са вълнуващи, но там сме едва в началото. Дигиталните номади ще останат тенденция, следя движенията не само на млади хора на 20+ години, които пътуват из Югоизточна Азия, но и на цели семейства и екипи. Мисля, че е по-вероятно да видим на първо време повече инфраструктура за дигитални номади и хора, които не са свързани с определено място, отколкото безусловен базов доход за населението в широк мащаб.

Социална мисия или стандарт на живот?

Това е лъжлива дихотомия. Няма възможност да избираме, двете вървят ръка за ръка. Виждаме по-прогресивните да правят избори, за да се конкурират помежду си, по същия начин, по който в миналото са се конкурирали да бъдат възприети като най-съсредоточени върху мисията. Особено по-младите поколения изискват компаниите да заемат позиция по социални въпроси. Постигането на висок стандарт на живот е работа на компанията, в която личните ценности съвпадат с организационните ценности. Може би бих избрал стандарт на живот, но не мисля, че могат да бъдат напълно отделени.

Ванилов или шоколадов сладолед?

Шоколад, докато съм жив.

Има ли нещо по-добро от добра книга?

Няма и върху това изградих собствената си кариера. Вярвам, че усещането да се потопиш в история или разказ е от най-важните неща, които да правим през свободното си време и на работа.

*Безусловен базов доход - обществена проект-програма за гарантирано периодично плащане на основните разходи за живот на гражданите, без изискване да работят
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов
    • - 1
    • + 1

    Щяло да е мрежа.... Ако си гладен, пък аз - готвач, да ти пратя една рецепта....

    Нередност?
  • 2
    baza avatar :-P
    Божидар Здравков
    • - 1

    Представете си целия материален свят, до който се докосвате докато живеете. Стол, чиния, врата, кола, чанта, тротоар... Представете се как се произвежда. Суровини, транспорт, предприятие за производство. И хората щели да работят в мрежа? Да 5 - 7 % от ДРУГИТЕ браншове, могат да работят в мрежа.

    Нередност?
  • 3
    baza avatar :-|
    Божидар Здравков
    • - 1

    "Лесно ли е да дефинираме митовете, които ни обвързват с работата? И как се различават в различните култури?
    Абсолютно се различават."
    Напълно съм съгласен! Нациите имат много различна история, опит и оттам ценностна система.

    Нередност?
Нов коментар