"Стандарт"-на зависимост

Добро "Утро"

Несъстоятелността на"ГМ прес" е обявена на 9 октомври и идва над година след старта на процедурата по искане на "Булит 2007" на 31 юли 2014 г. За това време длъжникът е останал без доста от активите си. Постепенно от юни 2011 г. дружеството влезе в собствеността на "Стандарт" с 34.5%, после изцяло придоби два от най-влиятелните регионални вестника "Струма" и "Марица", а през ноември същата година взе 50% в "Интермедия", което издава и вестниците "Шоу", "Над 55" и "Доктор".

Част от тези инвестиции са "спасени" още първите дни след затварянето на КТБ. Издателят на "Струма", "Марица" и "Хасковска Марица" - "Издателска къща Марица" ЕООД, е собственост на "Пресгрупа Утро" ЕООД, - издател на русенския вестник "Утро". Според публикувания в Търговския регистър договор прехвърлянето е станало на 26 юни 2014 г. или буквално в седмицата след затварянето на КТБ. Самата "Пресгрупа Утро" ЕООД пък е собственост на BG Privatinvest, дружество регистрирано в Австрия, чрез което Христо Грозев и Карл Хабсбург участваха в придобиването на "Труд" и "24 часа" . Пред "Капитал" Грозев каза, че двамата са в процес на преговори за продажба на дружеството.

Според източник с аналогична операция е прехвърлен и делът в "Стандарт". Последните копия на акционерната книга в Търговския регистър са отпреди години, но при последващи вписвания щяло да проличи, че собственик на 34.5% е станало отново "Пресгрупа Утро". "Като човек, запознат с книгата на акционерите, мога само да кажа, че отдавна "ГМ прес" не е акционер в "Стандарт". Имаше много коментари за напрежение във медиата, но сега всичко е стабилно", каза пред "Капитал" Славка Бозукова. Тя не коментира други въпроси, защото те са от компетентността на акционерите.

В момента реално основният актив останал в "ГМ прес" са 50% от "Интермедия", които са и запорирани в полза на "Булит". Несъстоятелността на "ГМ прес" не се пренася пряко в проблем за собственика на blitz.bg, но ще означава, че скоро дружеството ще се управлява от синдик, който може да пристъпи към продажбата на дела.

В сянката на Славка

Все пак между всички тези компании като свързващо звено остава Славка Бозукова. Тя продължава да е изпълнителен директор и главен редактор на "Стандарт". До август 2014 г. беше член на борда на директорите на "ГМ прес". А малко преди това Бозукова придоби (чрез дружеството "Пи комюникейшън") другите 50% от акциите на "Интермедия" и пое управлението му. Три независими източника, запознати със сделката, твърдят, че финансирането за придобиването на тези 50% от "Интермедия" е дошло от бизнесмена Кирил Домусчиев, макар за това да не могат да се открият документални следи.

Друга линия, по която се намесва името на председателя на КРИБ, е финансовата подкрепа за "Стандарт", който през лятото бавеше заплати на служители до степен, че тръгнаха упорити слухове, че може да последва съдбата на издавания от Тошо Тошев "Преса". Членът на Съвета на директорите на изданието Мартин Батков обаче е категоричен, че няма такова нещо: "Не сме пред фалирали. Вестникът изпитва затруднения на пазара, както повечето печатни медии, но мениджмънтът се опитва да се справи с тях."

В началото на годината "Стандарт" се раздели със списание "Икономика", което в момента се издава от "Медия икономика България". 80% от собствеността в дружеството през "Прогрес 2010" опира до Илияна Гатева-Йончева и Гергана Танева, които управляват "Напредък холдинг", бившият приватизационен фонд, чрез който Домусчиев заедно с брат си приватизира ключови дружества, които контролира и до днес като "Биовет". "Прогрес 2010" притежава и "Грийнбърн", което оперира инсталацията за изгаряне на отпадъци в завода в Пещера. "Медия икономика България" е собственик и на сайта kmeta.bg

Към днешна дата, изглежда, акционерите са осигурили финансиране и журналистите са получили заплатите си. Мартин Батков отказа да коментира финансовата политика на вестника, но информацията от близки до изданието сочи, че източник на средствата, които най-вероятно са оформени като заеми, отново е Домусчиев.

На КОЙ е "ГМ прес"

При останките от някогашните владения на КТБ обикновено е трудно да се каже еднозначно чии са. Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества като "Булит" е бил у Цветан Василев, по думите на един от издателите получили от тези пари, заемът е представлявал "акционерното участие на Пеевски". Най-добрата индикация за принадлежността на "ГМ прес" идва от съдебното решение за несъстоятелността му. Там надлежно се описват претенциите на дружеството, че е придобило вземания от "Консулт АВ" към "Булит" за 12 млн. лв. и с тях е прихванало задълженията си. "Консулт АВ" е фирма от орбитата на КТБ, която дори в миналото е била управлявана от съпругата на Цветан Василев, но след затварянето на банката се контролира от Бисер Лазов - бившата дясна ръка на банкера, който сега е свидетел срещу него и се приема за част от лагера на Пеевски. Самото "Булит" (някога собственост на служител в банката, а впоследствие прехвърлено на сръбска гражданка) пък отрича да има такова задължение, което навежда на мисълта, че може и документът да е създаден специално с цел да се направи опит за спасяването на "ГМ прес".

Любопитно е, че по аналогичен начин се развива и борбата между другата посредническите фирми на КТБ - "Сайга консулт", и "Про нюз" - дружеството, чрез което Венелина Гочева придоби "Труд" и "24 часа". По делото е представен договор за цесия, според който през пролетта на 2014 г. "Сайга консулт" била прехвърлила част от вземането си от "Про нюз" на ТЦ-ИМЕ - друга от компаниите на Василев, управлявана от свидетел срещу него - Теодора Танева. Така с тази операция се твърди, че дружеството вече не е длъжник на "Сайга", с което и искането на несъстоятелност е... несъстоятелно. Затова и адвокатът на "Сайга консулт" Красимир Апостолов оспорва документа за цесия и заявява, че клиентите му никога не са подписвали подобен документ. Така делото там е затънало в чакане на графологична експертиза.

Тези казуси са показателни, че ако не по друг начин, то Пеевски има влияние в тези медии чрез услугите, които им прави в опит да премахне или поне да забави опасността от несъстоятелност. Засега, изглежда, то не влиза в сблъсък с финансовото спомоществувателство на Домусчиев, а се допълва с него. Ако това се промени, бързо ще си проличи. Не по официалните документи, а по съдържанието.