Критична година за медиите

Затова и в сектора съществуват опасения да не би bTV да последва съдбата на "Нова". В момента тя все още е алтернатива на властта и казионната журналистика. Попадането й в ръцете на собственик, незапознат и нечувствителен към медийната среда в България, може сериозно да подкопае доверието и в нея. На етапа изглежда твърде вероятно Петр Келнер да продаде много бързо телевизията и изборът на купувач ще определи до голяма степен посоката, в която ще се развива медийният пазар. Чешкият бизнесмен ще може да избира между местен играч и международна компания, която има инвестиционен, а не политически интерес.

През тази година ще продължи обсъждането и ще се промени Законът за радиото и телевизията, което пряко ще засегне основните играчи в сектора, но най-много двете обществени медии. Предстои Съветът за електронни медии (СЕМ) да избере нов генерален директор на БНР. Очаква се прокуратурата да обяви резултатите от разследването на причините за финансовата криза в БНТ. Институцията влезе и в БНР след като през миналата година сигналът на програма "Хоризонт" в най-слушаното време спря без ясна и оправдана причина.

БНТ трябва да продължи да предприема сериозни стъпки за предотвратяване на фалита на медията. Най-важното в този процес обаче, е тя да не загуби мисията си да предлага обществено полезно програмно съдържание и да се върне там, където й е мястото - при хората и качествената, аналитична и критична журналистика. Положителни сигнали в тази посока все още няма. Защо телевизията затъва и как ще устои на кризата предстои да разберем скоро от първия отчет, който генералният директор Емил Кошлуков е задължен да представи пред ССЕМ. Също и от проверката на прокуратурата.

"Независимостта на медиите ще е основният проблем и тази година. Предстои да видим какво ще се случи с bTV, но се надявам да дойдат инвеститори, които разбират, че всеки може да прави телевизия, но не всеки може да прави журналистика. Затова ще гледаме внимателно новините на bTV и "Нова тв" – те на зрителите ли говорят или техните репортери са с широко отворени очи дали има дузпа. Сливането на футболна собственост и медийна собственост не е новост на нашия пазар", коментира преподавателят в журналистическия факултет на Софийския университет доц. Жана Попова. Тя е категорична, че очаква през тази година журналистите да са застрашени от "съдебни дела, финансови проверки и прокурорски думи". "И единственото възможно спасение е журналистите да работят като гилдия, а не като наемни служители", каза Попова.

Изпитът БНР

Годината започва с конкурс за нов директор на радиото. Съветът за електронни медии реши да проведе процедура за избор на генерален директор на БНР, след като предсрочно бе прекратен мандатът на Светослав Костов заради безпрецедентното спиране на сигнала на програма "Хоризонт" и съмнения за намеса в редакционната независимост на медията. За изпълняващ длъжността беше посочен Антон Митов, който беше директор на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема временно поста не повече от три месеца. Сега той е един от шестте претенденти да поемат за постоянно управлението на БНР.

Според журналистката в БНР Силвия Великова процедурата по избор на директор е важна и защото от него ще зависи общественото радио да остане трибуна за различни гласове. "Този избор е още по-важен, защото е предсрочен – след тежка криза и след безпрецедентно прекратяване мандата на генералния директор заради грубо нарушаване на Закона за радиото и телевизията. Тази криза, заради която все още текат прокурорски проверки", коментира тя.

Изключително важно е през 2020 г. да се напомни и да се защити задължението на обществените медии да бъдат именно обществени, подчертава медийният анализатор и докторант в журналистическия факултет на Софийския университет Николета Даскалова.

През изминалата година станахме свидетели на достатъчно недопустими заявки и действия БНТ и БНР да бъдат отдалечени от обществената си мисия. "Ако това продължи да се случва и през тази година, ще бъде фатален удар срещу плурализма и съпротивителните сили на медийната среда като цяло. В този смисъл изборът за генерален директор на БНР е знаков тест за 2020 г.", категорична е Даскалова. А крайният резултат от това състезание има потенциала както да обнадежди, така и силно да обезвери защитниците на свободното слово в България.

Изборът, който предстои, ще покаже дали опасността за БНР е неутрализирана, или просто ще бъде изпълнена поредната поръчка за овладяването и на общественото радио, но този път "по-интелигентно".

Внимание със закона

Не бива да забравяме, че заради кризата в общественото радио беше създадена специална парламентарна комисия и се ускори работата по промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). "Но пак е време да припомним на пишещите закони – медиите са фирми, но по-особени от другите. Техните собственици трябва да инвестират в журналистическите разследвания, в качествено направени новини, а защо не и в по-сложни форми", коментира Жана Попова.

До края на март правителството трябва да подготви план за развитието на медийната среда, както и да предложи модел за финансиране на обществените медии, който да гарантира независимостта им.

Отвъд конкретните проблеми на средата и хората, и представителите на бизнеса искат от медиите да им дават стойностно съдържание с добри примери и успехи, които да вдъхновяват всички, за да си поставят цели, да се развиват, да искат да са дейни и да са двигател в обществото.

Влошаването на медийната среда и компромисите в съдържанието доведоха до понижаване на доверието в медиите. Как това влияе на рекламодателите, които искат да инвестират бюджетите си в качествено съдържание? Според управляващия директор на агенция Media Club Катерина Буюклиева са малко телевизионните рекламодатели, които вече имат изграден рефлекс и за които се подбира много прецизно съдържанието, около което се позиционира спотова реклама. "Въпросът е къде и как аудиторията избира да гледа това съдържание. Огромният ежедневен информационен поток (в голямата си част със съмнителен произход и качество) променя нагласите и разклаща доверието към медиите", коментира Буюклиева.

По думите й все още бизнесът в България не се стреми да инвестира в качествено съдържание, "има светли примери, но наистина са по-скоро изключение", допълва Буюклиева.

Според изпълнителния директор на All Channels Communication Group Александър Дурчев за съжаление спадането на качеството на съдържанието в националните телевизии е повсеместно в момента. "Има една ирландска поговорка, че когато приливът дойде, вдига нивото за всички лодки. Ние за съжаление сме в обратната ситуация. В тази връзка очакванията и изискванията на рекламодателите се адаптират към средата. Или рекламодателите странят от конкретни предавания, чието съдържание генерира интерес, но е противоречиво, или търсят алтернативни канали за марките си", коментира Дурчев. Той очаква през 2020 г. тенденцията от последните години за лек ръст в рекламните инвестиции в медиите да продължи. В най-голяма степен ръстът ще се генерира от дигиталните медии и телевизията. "От гледна точка на инвестициите в съдържание може да очакваме положително развитие", допълни Александър Дурчев.

Кой е най-сериозният проблем пред българските медии?

Силвия Великова - журналист в БНР

До скоро на този въпрос автоматично бих отговорила, че най-сериозният проблем на българските медии е, че са все по-малко свободни. Напоследък си мисля, че най-сериозният ни проблем е, че мнозинството смята, че това не е вярно. Политици, институции, цели медийни групи оспорват мястото на България на дъното на европейската част на класацията на "Репортери без граници". Оспорват методологията, по силата на която сме поставени на 111-о място. В същото време обясняват същото това "111-о място" с "подривни действия "и с подвеждаща информация за състоянието на свобода на словото, която дават медии, медийни експерти и НПО. Само допреди няколко години осъзнаващите, че България има проблем със свободата на словото, бяха мнозинство. Днес ми се струва, че така мислят малцина, които мнозинството маргинализира с обяснението, че са от "другия олигархичен кръг".

Непризнаването, че медиите са все по-малко питащи, провокиращи, разсъждаващи и анализиращи, е според мен най-сериозният проблем пред българските медии.

За да има промяна, журналистите трябва да осъзнаят, че имат проблем. Да си поискат свободата – от политиците, от собствениците, от ръководителите или от себе си.

Николета Даскалова - медиен анализатор

Проблемите в средата са твърде много и твърде сериозни, а общественото доверие в журналистиката – недостатъчно силно. От съществено значение за подобряване на ситуацията е да се укрепи и да се разшири полето на качествената журналистика. Да очакваме това да се случи с некомпрометирана подкрепа от външни фактори е наивно. Изглежда, качествената журналистика трябва сама да спаси себе си. Тя има нужда едновременно от несломимия ентусиазъм на Дон Кихот и от необикновените умения на барон Мюнхаузен, който се хваща за косата и се самоизтегля от блатото – при това заедно с коня, който е яхнал. Нужна е изобретателност, за да се прави сериозна журналистика с малък ресурс и в условия на постоянни атаки и медийна финансова криза.. Част от "издърпването за косата" е да се проявява категорична и солидарна нетърпимост срещу все по-грубите посегателства и безпардонност срещу критичните гласове в медиите.