Медиа и реклама

Пандемията сви рекламния пазар до 455 млн. лв. през 2020 г., но спадът вече е преодолян

Ръст има само при дигитална реклама, но телевизията запазва мажоритарен дял от нетните инвестиции

Кристияна Христова

Shutterstock © Shutterstock

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Тенденцията за годишен ръст на рекламните инвестиции в България беше прекратена през 2020 г. Пандемичната година се отрази сериозно върху индустрията, но все пак свиването на пазара е под миналогодишните прогнози за над 10%.

Нетните вложения за 2020 г. възлизат на 455.1 млн. лв., или с 1.4% по-малко в сравнение с 2019 г. Това показва годишният доклад на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Традиционно повече от половината средства се инвестират в телевизионна реклама. През 2021 г. се очаква общите разходи за реклама да се възстановят и да надвишат нивата от 2019 г., достигайки близо 502 млн. лв.

Пандемията в цифри

С най-висок дял от 54% остават инвестициите в телевизията. Тя успява да привлече реклами за 247 млн. лв. през 2020 г., което представлява спад от 5% спрямо 2019 г.

Дигиталните медии са единственият канал, който запазва двуцифрен ръст от 17% през изминалата година. БАКА се базира на данните, представени от сдружението "IAB България". Рекламните средства са насочени основно към платформите на интернет гигантите Facebook и Google. Въпреки това на годишна база ръстът се забавя. Пандемията даде отражение по целия свят, но вложенията в онлайн каналите в страната продължават да са сред най-ниските за Европа, като се нареждаме единствено преди Словения, Беларус и Сърбия. На човек от населението се падат по 10.5 евро разходи за дигитална реклама, като в Швеция и Великобритания тази стойност надхвърля 250 евро. По време на пандемията обаче страната ни е сред малкото, които запазват двуцифрения процентов ръст на инвестиции в интернет.

За разлика от 2019 г. през 2020 г. всички останали медийни канали като преса, външна реклама, радио, кино реклама бележат спад в нетните рекламни разходи. През 2020 г. спадът при радиото възлиза на 6% (18.9 млн. лв.), а за външната реклама 20% (36 млн. лв.). Спадът е най-голям в кино реклама, което се дължи на затворените киносалони, както и генерално на ниската база на инвестициите.

И това ще мине

Миналата година пазарът се подготвяше за доста по-голям срив. Прогнозите предвиждаха 2020 г. да завърши със спад от над 10%, но след като осъзнаха, че ковид няма да сложи края на рекламната индустрия, сега сценариите изглеждат доста по-оптимистични.

Очакванията са през 2021 г. пазарът да се възстанови и да надмине нивата от 2019 г., достигайки общо около 502 млн. лв. (10% повече от предходната). По данни на БАКА тази година спад на инвестициите ще има само в пресата, докато всички останали канали ще отбележат ръст, макар и колеблив. Най-много ще се увеличат разходите за външна реклама (14%), която миналата година беше сериозно ощетена.

С годишен ръст от 13% дигиталните медии ще успеят да привлекат 32% от общите инвестиции в сектора, достигайки 161 млн. лв. Това ще е забавяне на ръста на вложенията на годишна база спрямо 2020 г.

Телевизията и тази година ще остане най-предпочитаният рекламен канал с непроменен пазарен дял от близо 54% от общите инвестиции за 2021 г. (270 млн. лв.). Пресата е единствената медия, която се очаква да запази негативната тенденция с прогнозиран спад от 10% за 2021 г.

Очакванията за медийната "инфлация" през 2021 г. да достигне 10% в телевизията и 13% в дигиталните медии, като за поредна година да запази високи нива и в двата рекламни канала.

Две години напред

За следващите две години от БАКА прогнозират умерен ръст в инвестициите за реклама, като през 2022 г. общите нетни вложения ще достигнат 554 млн. лв. Ръст ще се наблюдава при всички канали освен в пресата. На годишна база инвестициите в дигитална реклама ще се увеличават повече спрямо тези в телевизията, което ще им осигурява и все по-голям дял от общите нетни вложения. От асоциацията прогнозират ръстът да продължи и през 2023 г. с 6.5% спрямо 2022 г., а инвестициите да достигнат общо 590 млн. лв.