Рекламният пазар достига близо 462 млн. лв. през 2019 г., тази може да се свие с 10%

Заради коронавируса ще се върне на нивото от 2018 г., ръст ще има само при дигиталните реклами

Бюлетин: Маркетинг и реклама Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Двуцифреният ръст на рекламни инвестиции в България очаквано продължава и през 2019 г., като повече от половината от тях са насочени към телевизията. Така нетните вложения достигат 461.5 млн. лв., или с 11% повече в сравнение с 2018 г. Това показва годишният доклад на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Положителната тенденция на ръст на инвестициите обаче ще се обърне тази година. Докладът прогнозира спад от 10% през 2020 г. и връщане към нивата на пазара от 2018 г.

Данните са събрани от български медии и медийни агенции и не включват вложенията в творчески решения и производството на рекламни формати.

Добра, но минала година

Не е изненада, че и през 2019 г. телевизията привлича най-голям дял от нетните рекламни инвестиции. Според данните на БАКА те са в размер на 260 млн. лв., което представлява ръст с 8% в сравнение с 2018 г.

Значително се засилва темпът на растеж на нетните вложения в дигиталните медии и те вече заемат дял 26% от медийния микс. През 2019 г. онлайн рекламата се равнява на 122.1 млн. лв., или с 25% повече на годишна база. Въпреки значителното увеличение инвестициите са далеч от тези на редица европейски пазари. По данни от 2018 г. със 7.2 евро България е на едно от последните места по ниво на разходите за интернет реклама на човек от населението, като след нас са Беларус, Сърбия и Румъния

Макар данните за обема на пазара да са еднакви, процентният ръст през 2019 г., подаден от БАКА, се различава от този на другата браншовата организация на пазара - "IAB България". В началото на юли те представиха проучването AdEx 2019, според което дигиталната реклама нараства с 19.4% през 2019 г. спрямо година по-рано. Разликата вероятно идва от методологията на събиране на данни. От "IAB България" събират информация за две години назад от най-големите медийни компании и рекламни агенции. От БАКА се базират на публикуваните за 2018 г. стойности.

През 2019 г. бавно нарастват вложенията в радио (3%) и външна реклама (5%) до съответно 20.1 млн. лв. и 45 млн. лв. Единственият канал, в който инвестициите намаляват, е пресата. За изминалата година те се равняват на 13.5 млн. лв., или с 2% по-малко. За поредна година вложенията в кинорекламата остават под 1 млн. лв.

Медийната инфлация през 2019 г. държи двуцифрени стойности при телевизията и онлайн медиите и не се променя при печатните.

Не толкова мрачна прогноза

Кризата удари рекламния сектор мигновено и през пролетта редица рекламодатели спряха рекламните си инвестиции за неопределено време. Вероятно затова прогнозата на някои реклами агенции през юни беше за близо 20% спад в рекламните вложения през 2020 г. в България. По-оптимистични данни представят от БАКА. Докладът им прогнозира спад с 10% на общите вложения, които ще достигат 415.5 млн. лв., връщайки се на нивата от 2018 г. Двуцифрен спад се очаква във всички канали освен в дигиталните медии, които за годината ще нараснат с 4%.

Близо двоен спад се очаква в кинорекламата. Това вероятно се дължи на факта, че кината дълго време не работеха, а след това бяха с ограничен капацитет, следователно по-малко аудитория за рекламодателите. Понижение с 25% се очаква в печатната реклама до 10.1 млн. лв., следваната от външната реклама с 22% до 35 млн. лв. Телевизията се очаква да привлече с 13% по-малко инвестиции, достигайки 225 млн. лв. Макар до края на годината да остава по-малко от едно тримесечие, данните за 2020 г. могат да се променят при евентуално нов локдаун.

За първи път от БАКА представят прогнозни данни за по-дълъг период - до 2022 г. Според тях нетните рекламни постъпления ще започнат да нарастват още през следващата година, като ще достигнат 443.7 млн. лв., или със 7% повече. От асоциацията прогнозират ръстът да продължи и през 2022 г., а вложенията да се равняват на 481 млн. лв. Предвид динамичните времена и все още неясните дългосрочни ефекти от икономическата и здравната криза вероятността данните да се променят е голяма.