Николай Стайков: Най-добрата защита за журналиста е да си е свършил работата докрай

Журналистическите разследвания се радват на все все по-голямо признание - Нобеловата награда за мир тази година беше връчена на двама разследващи журналисти, а отличието, с което вие бяхте удостоени в Деня на борба с корупцията, се връчва от миналата година. На какво отдавате това внимание към работата на разследващите журналисти?

Преди две- три години никой в България не обръщаше внимание на Деня за борба с корупцията. Отчасти той придоби актуалност и заради Антикорупционния фонд. Точно на този ден решихме да провеждаме церемонията за награждаване в конкурса за журналистика срещу корупцията "Червена линия". Същевременно сме свидетели и на международна промяна, която най-общо произлиза от смяната на държавната администрация в САЩ. Администрацията на президента Байдън институционализира нов подход спрямо темата корупция. Те третират корупцията като заплаха за националната сигурност, за глобалната сигурност, за регионалната сигурност. Това личи от документи като "Националната антикорупционна стратегия", които променят нещата изоснови. Следователно и глобалното отношение към корупцията започва да се променя бавно. България е част от глобалната картина. И всъщност е най-червената точка на корупционната карта на Европа. В този смисъл е нормално подобни вибрации в отношението към корупцията да стигат и до нас.

Изненада ли ви, че сте избран сред малката група от 12 души от цял свят, които Държавният департамент отличи тази година?

Приемам го като отличие за цялата организация и най-вече за позициите, които защитаваме. Една от главните е, че институциите за борба с корупцията отдавна са се превърнали в институции, защитаващи корупцията, особено тази по високите етажи. Това отличие е потвърждение за нашите тези. Надявам се, че това е видимо както за широката публика, така и за хората, които условно казано са "от другата страна".

Ако погледнем в перспектива, ситуацията в България по отношение на корупцията по високите етажи на властта ще се нормализира тогава, когато разследващите журналисти, неправителственият сектор, антикорупционните органи и институциите като цяло работят заедно в тази посока. Единствено тогава можем да имаме среда, в която корупцията не може да процъфтява.

Обикновено този вид награди имат като предистория и нелека лична цена.

Бих искал да остана здраво стъпил на земята, а не да залитам в излишна патетика. В България има журналисти, които са бити, ръсени са с киселина, автомобилите им са взривявани. Много ясно трябва да се каже, че моят случай е малко по-различен. Имало е форми на психологически натиск и откровени опити за заплаха. За мен и семейството ми най-неприятни са постоянните медийни атаки от 2014 година насам.

Тогава заедно с група от още 13 журналисти и юристи подадохме сигнала, по който Цацаров започна разследването на КТБ. Оказа се, че това е разрушило някакви кредитни баланси и партньорски отношения някъде в дълбокото задкулисие за милиарди левове. Срещу мен и останалите вносители започна изключително неприятна медийна кампания. В това се изразява цената, която ние и семействата ни сме плащали. Всеки един от нас сега трябва да има обяснение, когато децата ни пораснат, започнат да се ровят в интернет и попаднат на такова нещо. А то остава завинаги в пространството.

Навлизаме ли във времена на пост-Борисов, пост-Пеевски и посткорупционните схеми, станали емблема на управлението през последните години?

Има трансформация, но все още сме много далеч. Някак си преждевременно закриваме и слагаме етикета "пост". Господин Пеевски е на първия ред в парламента с депутатски имунитет. На всички въпроси и твърдения за негово участие в разпределяне на публичен ресурс той и неговите парламентарни проксита задават логическия въпрос: "Къде са доказателствата?".