Антикорупционният фонд: Корупцията по високите етажи на властта остава скрита

От следените 49 дела влезли в сила са 3 осъдителни към 14 оправдателни присъди. През 2021 г. няма нито едно ново разследване за "висока корупция"

Мирела Веселинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Основната "витрина на славата" на българската прокуратура през последните години си остават няколко знакови дела срещу бизнесмени (примери са делата с основни обвиняеми Цветан Василев и Васил Божков), но и досега няма аргументиран отговор защо не се разследват или дори разпитват директно свързани с тях силни на деня политици". Всички тези обвиняеми бизнесмени са станали "едри риби" благодарение на държавна протекция в бизнеси, силно зависими от държавата. За това има документална следа - било то решение, писмо, предложение, протокол, становище, номинация или проектозакон. А те обикновено си имат автор, име, дата, подпис и печат.

Прокуратурата обаче не търси тази връзка.

Това се казва в увода на четвъртия Годишен мониторингов доклад на Антикорупционния фонд (АКФ) върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен "Антикорупционни институции 2021: нулева година". Докладът анализира развитието на 49 ключови разследвания за корупция от прокуратурата, както и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

В приветствието си при представянето на доклада правосъдният министър Надежда Йорданова благодари на организацията за работата й по темата като се съгласи в голяма степен с диагнозата и я призова да продължава да пита прокуратурата за бездействието и по теми, като разследването на самата АКФ "Осемте джуджета". А началникът на кабинета на премиера Лена Бориславова обобщи, че: "Имаме неработеща съдебна система, главен прокурор, който най-арогантно отказва да се отчита пред Народното събрание и да дава информация по истински важните теми за деня и дела."

Статистиката говори

Годишният преглед на делата за корупция по високите етажи на властта дава задълбочен, аргументиран и трудно оспорим отговор на въпроса има ли проблем с разследванията по корупционни теми, защото този отговор се базира на статистика, а не на "лични мнения и витиевати заключения", се казва в увода. Докладът борави с ясни данни за свършеното от магистратите по конкретни дела за корупция по високите етажи на властта. "Защото всяко дело за корупция започва с медиен шум, но завършва неизбежно в прокурорска стая или съдебна зала с окончателно решение в една или друга посока", се казва в доклада.

А основният извод, който правят авторите на доклада адв. Андрей Янкулов, бивш прокурор и адв. Александър Кашъмов, е, че: "2021 г. потвърди заключението, че реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита. Водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво." Ако се съди по тях излиза, че в България корупция сред най-високопоставените длъжностни лица просто няма, сочат авторите.

Това е нулева година за борбата с корупцията - от наказателноправен аспект, коментира Андрей Янкулов, което е и заглавието на доклада.

Някои от основните данни, на които се базира този извод:

През 2021 г. няма нито едно образувано и развило се разследване за корупционно престъпление, насочено срещу високопоставено длъжностно лице.
Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат по тези дела през последните четири години - от 2018 -21 г. включително. През 2021 г. е влязла в сила само една нова присъда по обвинение за корупция по казус от висок обществен интерес и тя е била оправдателна.
Съотношението на влезлите в сила осъдителни към оправдателни присъди по анализираните от АКФ 49 случаи (отнасящи се единствено до високите етажи на властта) е 3 осъдителни към 14 оправдателни, т.е. по тези дела внесените от прокуратурата обвинения имат само 18 % успеваемост. Съвсем други са данните за съотношението между осъдени и оправдани лица за всички корупционни престъпления през 2021 г. - 88 % осъдени лица срещу едва 12 % оправдани.

През годината към безславен финал се запъти едно от най-големите в историята на страната наказателни разследвания срещу високопоставени длъжностни лица - това за проекта "АЕЦ Белене". Срещу двама от обвиняемите министри делото е вече прекратено, а скоро ще бъде прекратено спрямо всички заради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

Портрет на бездействието

Няма никакво последвало българско институционално действие вече година след наложените през юни 2021 година санкции на американския Държавен департамент по глобалния закон "Магнитски" на бизнесмена Васил Божков, политика и бизнесмен Делян Пеевски и заместник-председателя на Бюрото за контрол върху СРС Илко Желязков.

Не случайно в увода на доклада се говори за прокурорската "витрина на славата" и за "едрите риби", с които прокуратурата се хвали. Сериозните и системни пукнатини, резултат от липса на обективен подход, вмешателство, некомпетентност или неясна комбинация от тези фактори, се идентифицират основно в началната, т.е. досъдебната фаза на целия процес. Това се вижда от една страна от "лекотата на започване на прокурорски проверки и досъдебни производства по "дела с обществен интерес" и статистиката на върнатите от съда обвинения".

"Съмненията за работа на конюнктурен принцип, с търсене на незабавен публичен ефект и без събрани доказателства, на практика се потвърждават от статистиката. Проблемът в началната фаза на наказателно преследване става още по-сериозен, ако добавим нежеланието на прокуратурата да дава информация и дори да коментира "дела с обществен интерес" с минала дата. Отворете списъка с дела, свързани с политици от преди година или две, и потърсете кога главният прокурор е коментирал последно по тях."

И същото при КПКОНПИ

Същата печална картина показва и анализът на дейността на КПКОНПИ. Най-голямата загадка в КПКОНПИ остава дейността на комисията по направление "противодействие на корупцията", което обхваща дейността на бившето антикорупционно звено в Държавната агенция за национална сигурност. Информацията за преписки и открити данни за престъпления от години се публикува без да се докладват подадените към прокуратурата преписки, образуваните по тях досъдебни производства и внесените обвинения. При липсата на публична информация, съмненията за антикорупционна хиперактивност на тази комисия в сегмента на дребните риби само се засилват.

Стойността на запорираните активи за годината е десетцифрена и впечатляваща, но се дължи основно на знакови дела срещу големи бизнесмени, а и съдбата на тези запори подлежи на съдебен контрол.

И някои от основните констатации:

През 2021 г. КПКОНПИ е приела 104 решения, от които 22 за установяване на конфликт на интереси и 82, с които конфликт не се установява.
Преобладаващият брой от разгледаните случаи - 78 на брой, е за лица, които заемат публична длъжност на местно ниво, а останалите 26 - е относно лица, които заемат публична длъжност на централно ниво.
КПКОНПИ публикува информация за преписки и открити данни за престъпления без да се докладва подадените към прокуратурата преписки, образуваните по тях досъдебни производства и внесените обвинения. При липсата на публична информация, съмненията за антикорупционна хиперактивност на тази комисия в сегмента на дребните риби само се засилват.
Една изключително малка част от инициираните от КПКОНПИ производства за отнемане на незаконно придобито имущество са отворени за публичен достъп, поради което е налице сериозен проблем с прозрачността на тази част от работата на Комисията. Анализът на публикуваните производства обаче показва, че съвсем малка част от производствата по отнемане на незаконно придобито имущество са обвързани с корупционни престъпления.