Николай Стайков: Разследващата журналистика е изключително сериозно оръжие

Зад разследването стои Николай Стайков и екипа на неправителствената организация от журналисти и юристи "Антикорупционен фонд". Към тях се обръщат много хора, но "за съжаление помагаме на малко" - споделя Ники. А той самият има огромен опит в "помагането" чрез качествена журналистика - над 500 статии, разследвания, анализи и коментари за икономическа политика, приватизация и обществени поръчки. Автор е например на разследванията за офшорните връзки и имотното състояние на Делян Пеевски или пък на поредицата "Делото КТБ: Липсващите имена".

Николай е икономист дългогодишен икономически журналист и редактор. Между 1997 и 2007 е репортер, редактор и заместник главен редактор на Капитал. Съосновател е и говорител на noresharski.com - гражданска медия на доброволци появила се от протестите през 2013-2014. Носител е на годишна наградата за икономическа журналистика на Съюз "Произведено в България" през 2002 и на наградата в категория "Онлайн медия" на Фонд "Валя Крушкина" към фондация "Работилница за граждански инициативи" 2014. През 2013 Стайков е регионален победител в European Satellite Navigation Competition към Европейската космическа агенция (ЕСА).

- "Дали имате в наличност бели ковчези и колко струват?"

- "Това не е ли траурна агенция Стайкови"?

Този телефонен разговор е част от поредица, която е принуден да изживее през 2020 Николай Стайков.

Естествено, първото за което разговаряме при срещата ни е анонимният тормоз оказан върху него и семейството му. Заплахите започват, два часа след като изпраща мейл с въпроси и се обажда на "един мобилен номер, публично наличен в интернет регистър". Следват и замервания с яйца на дома му и дома на родителите на жена му, където понякога са децата му. Заплахите спират, когато централните новини на bTV ги оповестяват. Според Николай случилото се е тревожно като "симптоми и знак, а не като големи поражения" - "Невеселата история на българската журналистика познава случаи на заплахи и предупреждения срещу журналисти с много по-сериозни последствия" - казва Ники и припомня подобни престъпления като запалване на автомобили или заливане с киселина. И допълва - "Това с мен беше по-слабо. Но добре организирано и очевидно не е индивидуален акт - това е притеснителното. И това, че институционалната реакция е изключително затъпена и на практика прикриваща".

Всъщност, институционалната реакция е истински интересния казус, освен атрактивното видео с разследването "Осемте джуджета". За него има няколко проверки в Министерството на вътрешните работи. "Те приключиха по изключително смешен начин и на практика отговорът, който получихме официално, и то с министерски подпис, звучи повече от смешно. Например, попитахме МВР, Столична дирекция, защо в продължение на две години е бил охраняван ресторант "Осемте джуджета" - разказва Николай. И споделя, че е личен свидетел на охраната, тъй като всяка седмица има ангажимент в съседната сграда, без да знае какво става в ресторанта. Припомня, че и журналисти от бТВ със същите наблюдения се възмущават, поемат темата и питат вътрешния министър. "Стотици хора са го виждали. Получаваме отговор: "Няма такова нещо, сигналът ви е неоснователен","Нямате доказателства". И човек трябва да си избира на кого да вярва. Дали на Министерството, или на собствените си очи. Аз предпочитам все още да вярвам на собствените си очи" - казва Ники и обобщава - "Задълбочаваме тенденцията разследващи органи и разследващи журналисти да не са от една страна на барикадата в търсене на истина и справедливост. Не е това начинът, по който би трябвало да бъде в едно нормално демократично общество".

И докато сме на тема МВР, подсещам Николай за извънредното му общуване с полицията през годината. Заради заплахите - му назначават охрана, но в друг случай, той се оказва арестант. Разказва, че арестуването му в района на Орлов мост около протестите е било случайно и за кратко - "Бях задържан там два-три часа. Както каза един приятел след това - да си полицай, да отидеш на протести и да арестуваш Николай Стайков е все едно да крадеш автомобили и да откраднеш мерцедеса на Ахмед Доган. Преувеличава малко, но беше забавно. Моят случай освети практика на полицията да арестува "удобни" хора, без да предизвиква екшън - случайни минувачи извън основното ядро, без никой да ги пита журналисти ли са, ли са, какви са. Арестуват се случайни хора, за да се отчита бройка".

След своя арест, Николай инициира вътрешна проверка по случая и иска обяснение - "Пред комисията в СДВР заявих ясно, че в най-скоро време, ако продължават така, ще се обясняват на много по-високо ниво и пред много повече камери. За съжаление, така и стана". Тук Николай насочва вниманието и към по-сериозня случай с побоя над журналиста Димитър Кенаров - "При мен беше леко. Както се шегувахме с приятели, на никой нищо не му е станало да полежи в ареста два-три часа, обогатява житейския опит. Но насилието над Кенаров е изключително тревожно и опасно събитие".

Срещата ни протича в коридора на образователен център, където учат децата на Ники. Логично идва въпроса ми към него защо продължава да се занимава с професията журналистика. Той отговоря така - "Интересен въпрос. Защото вярвам, че има смисъл. А и човек натрупва познания, социален капитал, име, авторитет. И с ръка на сърцето казвам, че очакванията и надеждите, които много хора имат - оказват влияние в мотивацията ми. Признавам си, че това тежи, тъй като никой не може да освети и да помогне навсякъде. А и не всяка злоупотреба, нарушение и житейска несправедливост е корупция. Но и аз продължавам да си задавам този важен въпрос - защо. Още от 97-ма година, когато започнах в "Капитал" - за мен разследванията са най-интересната и най-смислената част от журналистиката. Удоволствие и мисия е човек да се занимава с нея".

Важно е да разбера и в какво според Николай се изразява смисъла, за който говори. Той определя разследващата журналистика като "изключително сериозно оръжие", което може да бъде и опасно, ако попадне в случайни или недобронамерени ръце. И продължава - "Но пък истината е, че в много случаи това е единственият изход, за да се освети нещо важно. От момента, в който създадохме организацията "Антикорупционен фонд" през 2017, при нас идват много хора. И всеки ден виждаме, че има смисъл да има такава организация, макар че ние можем да помогнем в малък процент от случаите". Друго сериозно наблюдение на Николай е изключителното недоверие в институциите - "За хората организацията и разследващият журналист представляват не по-малък авторитет, отколкото е прокуратурата, Антикорупционната комисия или полицията" - Това за Стайков е много тревожно - "Защото не трябва да бъде така. Не може и единствената гаранция, за да се реши справедливо един казус - е той да стигне до височайшото кресло на премиера, или до национален телевизионен ефир.

През годините колегата ни Николай Стайков се специализира в достигането все по-дълбоко в корупцията на обществения договор. Актуалните разследвания на "Антикорупционен фонд" стават популярни и получават сериозен обществен отзвук. Затова го питам за първоначалната необходимост от сформирането на "Фонда". Той разказва, че в края на 2013 година се събрат голяма група активисти, журналисти, медийни хора и юристи - "Тогава решихме, че е дошло времето да се освети - по нов начин - онова, което ставаше в КТБ. Източването на активите, политическият инженеринг, медийното влияние. В "Капитал" излезе разследването "Държавата КТБ" - по всички принципи на професионалната журналистика. То ясно показваше това, което се случва. Но не беше достатъчно. И беше посрещнато от същата тишина, която виждаме и след много от другите разследвания. Нямаше никаква реакция нито на прокуратура, нито на БНБ, на абсолютно никого. Затова решихме, че по възможно най-публичния начин ще сезираме прокуратурата, като единственият начин да го направим е да извикаме всички медии пред Съдебната палата и да размахаме документите. Като форма на обществен натиск в името на търсенето на истината. Което проработи".

Обръщам пак прожектора към неговото знаково разследване "Осемте джуджетата". То успя да проследи взаимовръзки между бизнеси и съдебната власт, които показват корупция в изключително големи размери, ако всичко в тези видеа е правдиво, казвам. Николай бързо се хваща за това "ако" - "Абсолютно съгласен съм със забележката "Ако...". Ако трябва да обобщя разследването в едно изречение - имаме съвпадение между изказвания на свидетели - участници от първа ръка; документация; и трети много важен доказателствен елемент - комуникацията - есемеси и съобщения. И трите наложени едно върху друго, вече става ясно, че не е само думата на човек, която трябва да бъде противопоставена на думата на отсрещната страна. А има потвърждение на няколко нива. И голяма част от пъзела се подреди".

Тогава го моля за по-голяма констатация - какво показва картината на пъзела. Николай отговаря така - "Това е една дългосрочно действаща и организирана схема на зловредно влияние, в най-високите нива на прокуратурата".

Важен е и въпросът за ефекта от показването на тази картина. Общата популярност на видеата само онлайн достига почти 3 милиона гледания във Facebook и YouTube. Това според Ники илюстрира, че когато има качествено съдържание - "социалните мрежи са си истинска алтернатива на официалните мейнстрийм медии, най-вече на телевизиите. Броят на гледанията е изключително сериозна статистика". Важен е обаче и институционалният ефект, за който Ники казва - "Още в първата седмица беше започната предварителна проверка по инициатива на Софийска градска прокуратура, тоест самосезиране. Оказахме пълно съдействие, няколко пъти сме се виждали с тях, говорили сме и очакваме от тях резултати".

Всеки мислещ зрител и читател може сам да предположи кои са джуджетата, коя е Снежанка и кои ябълки са отровни. За възможностите за по-важни резултати от подобно разследване обаче, Николай Стайков разсъждава така - "За съжаление, видяхме целенасочени действия и изказвания от прокуратурата и лично от главния прокурор, които искаха да омаловажат, да неглижират и да се опитат да компрометират това, което говорят свидетелите. Което не създава впечатление, че се търси обективната истина, а по-скоро че се подготвя поредното замазване".

Моля Николай за коментар на общата медийна картина. Образно казано, казвам, на всеки хиляда квадратни километра от своята територия България пропада с едно място в класацията по свобода на словото. 111 хиляди квадратни километра - 111-та позиция по свобода на словото. Той се смее, но и дава сериозните си идеи при какви обстоятелства да се промени нерадостния факт - "На първо време - осветяване на медийните собственици и на тяхното финансиране. В момента има действащ закон, който се оказа, че самите му вносители не го спазват в собствените си медии. (Вносители са Делян Пеевски и група депутати от ДПС - б.а.) Механизмът не работи и би трябвало да бъде променен".

Николай споделя, че той би поискал прозрачност и на задълженията, включително и към държавни институции - "Тъй като не е тайна, че много от медиите оцеляват благодарение на натрупване на данъчни и осигурителни задължения. Също, наистина ясни правила и механизми за редакционна независимост, особено в големите национални медии."

Използвам срещата ни за да полюбопитствам за най-голямото корупционно дело през 21 век - "КТБ". Питам Ники по неговата тема - за "липсващите имена". Той раказва, че те са няколко страници от влиятелни обществени личности - "Хора, които говорят в медиите - депутати, министри, регулатори, социолози. Сериозен списък от хора. През 2018 заедно с екип на "Капитал" ровихме по досъдебното производство. За това, което е свършила прокуратурата на практика по делото "КТБ" за три години, между 2014-та и 2017-та. И стана ясно, че много малка част от тези хора са били разпитани. А пък още по-малка част - по същество. Но това, което видях, е, че по време на обсъждането на номинацията на господин Гешев за главен прокурор имаше изключително голяма активност точно от липсващите имена от списъка на "КТБ", които се заявяваха в негова защита. Липсващите имена в делото за КТБ няма да ги видим най-вероятно никога в делото за КТБ, но ги видяхме като огромен списък на подкрепа на наблюдаващия прокурор по делото "КТБ".

Ники изтъква, че "Делото КТБ" е най-гледаното видео, създавано някога от "Антикорупционен фонд" и допълва - "То е за липсващите инициали Д.П. и това е най-фрапиращият пример за липсващо име. Това, което направи прокуратурата, е да спести на определени хора неудобството да отговорят на няколко много прости въпроса за връзката си с фалиралата четвърта най-голяма банка. И тъй като въпросите са много прости, но са неудобни, като например: "Познавате ли обвиняемите лица и какви са били вашите отношения?", тогава най-голямата услуга, която може да им направи прокуратурата на тези хора, е просто да намери основание да не ги покани изобщо на разпит.

Накрая, имам необходимост да попитам Ники за това, което му дава надежда. Той казва така - "Натрупването най-вероятно има смисъл. То води до реакция, най-вече обществена. Признавам, че протестите от лятото на тази година, на които много от хората говориха и за нашите разследвания също, ни дадоха оптимизъм, че има чуваемост и че има смисъл".