Медиа и реклама

Българите остават медийно най-неграмотни в ЕС (графика)

България е на 33-то място сред 41 държави - след Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия, по медийна грамотност. Основната причина са дефицити в образованието

Кристияна Христова

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Умението да се отсява вярното от невярното съдържание и да се подбират източниците на информация, оказва се, липсва на голяма част от населението в Югоизточна Европа. Във времена на постоянен поток от информация, липса на регулации върху съдържанието в социалните мрежи и ширеща се пропаганда проблемът с дезориентацията в информационното пространство е изключително сериозен и има потенциал да подвежда общественото мнение, понякога с тежки последици. Европейският съюз дори създаде свои дефиниции за явленията "дезинформация" и "мисинформация", а пандемията от ковид-19 донесе със себе си и благозвучното "инфодемия". Всички тези термини обобщават именно начина, по който в последните години се измени потреблението на информация и проблемите, които социалните мрежи донесоха.

Тазгодишният доклад за медийна грамотност на Институт "Отворено общество" установява именно сериозните пропуски в знанията за информационната среда на хората в нашия регион и уменията им за критично мислене в сравнение с гражданите на Западна Европа и скандинавските страни. И за съжаление изводът е, че българите са най-неграмотните в медийно отношение в целия съюз. А основната причина са най-вече големите дефицити в образованието и проблемите с медийната свобода в България. По-ниската способност на българите да разпознават дезинформация и фалшиви новини са констатирали и други проучвания, макар самооценката на българите в това отношение да е висока колкото и на останалите европейци.

Географски разделения

Докладът за медийната грамотност на Институт "Отворено общество" се изготвя от 2017 г. насам сред 35 страни - членки на ЕС, страни - кандидатки за членки, потенциални страни кандидатки и страните в по-тесни отношения с ЕС - като Европейското икономическо пространство, Швейцария и Великобритания. През 2022 г. броят на изследваните страни е разширен до 41, но въпреки тази промяна не се нарушава наблюдаваната тенденция за наличие на географски зависимости в резултатите от Стария континент - добре познатата граница между Изтока и Запада е факт, има и разминавания между Севера и Юга. Традиционно страните от Скандинавието заемат челните позиции по медийна грамотност, докато тези от Балканите са на другия край на класацията.

Финландия е на челната позиция със 76 точки, следвана от Норвегия (74 т.) и Дания (73 т.). Резултатите се отчитат по скалата от 0 до 100, от най-нисък към най-висок резултат.

България заема 33-то място от 41 държави, но е последна в Европейския съюз. Преди нея се нареждат още Украйна и Сърбия. В същата група, но с по-лош резултат, са Молдова, Черна гора и Турция. В дъното на класацията е Грузия, предшествана от Северна Македония (40-о място) и Косово (39-о) (виж на табл. 1).

Медийната грамотност в случая се измерва с ред индикатори с различна тежест - ниво на образованието в съответната страна, медийна свобода и наличие на плурализъм и степента на доверието между хората. Всеки параметър има различен коефициент, а заедно формират крайната оценка.

България се представя най-зле по индикаторите, които измерват качеството на образованието (основно резултатите от PISA), като се класира на 34-то място от 41 държави. Тя изостава включително и от държави в региона, които са извън ЕС, като Украйна, Сърбия и Турция, но получава сходни резултати с тези на Румъния.

Образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини, отбелязва докладът. Например правителството на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна грамотност, счита силната държавна образователна система за основен инструмент за противопоставяне на дезинформацията, а "широко разпространените умения за критично мислене сред финландското население и съгласуваната реакция на правителството" се смятат за ключови. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини.

При индикаторите за свобода на медиите България се класира отново на незавидното 32-ро място. Макар в последния доклад на независимата организация за свобода на словото "Репортери без граници" страната да "отлепи дъното" основно заради политическите размествания през последната година и половина и свалянето на правителството на ГЕРБ от дългогодишната власт, това не изглежда достатъчно, за да е налице свободното изразяване. В скорошен доклад на АЕЖ - България, стана ясно, че българските журналисти все по-често се самоцензурират и се чувстват по-заплашени.

По отношение на доверието между хората България се представя малко по-добре и заема 29-о място със сходен резултат с този на Португалия и непосредствено след Чехия, включително изпреварвайки друга членка на ЕС - Хърватия.

В предпоследна група

В Индекса на медийната грамотност е направен и клъстерен анализ, който разделя страните по групи според близостта на техните резултати и който показва наличието на определени географски модели. Страните с най-добри резултати са в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати - в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът показва, че има концентрация на държави от Югоизточна и Източна Европа в предпоследната група, които са потенциално по-уязвими към фалшиви новини, тъй като имат проблеми с няколко аспекта, наблюдавани от Индекса на медийната грамотност - качеството на образованието, медийната свобода, ниското междуличностно доверие или комбинация от проблеми в тези области.

За е-участие си пишем отличен

Институт "Отворено общество" добавя 5% към крайния резултат за медийна грамотност, ако обществото развива дейно участие в дигитална среда. Това означава, че голяма част от обществото е дигитално грамотно и взема участие по обществени, социални и политически теми в онлайн пространството, има достъп до интернет и може да провери достоверността на повечето твърдения. Заемайки 13-а позиция от всички 41 държави, страната ни се нарежда сред лидерите по този показател.

Неслучайно обаче тежестта на този показател е ниска, защото само по себе си това съвсем не е достатъчно - едно общество може да има добър достъп до интернет, но да не е достатъчно образовано, за да може да борави правилно с този иначе "своеобразен прозорец към света". И да не е наясно с предизвикателствата, които крие онлайн пространството и злонамерените хора и организации от другата страна на екрана.

Образование или регулиране

Експертите от Институт "Отворено общество" посочват, че досега винаги са виждали като правилен подход за справяне с дезинформацията повишаване на нивото на образованието и промени в образователната система. "Както показва скорошният опит обаче, образованието е необходимият, но дълъг път", обобщава последният им доклад. "Регулирането, включително и въвеждането на ограничения, може да се окаже необходима и неизбежна стъпка. В противен случай се появява "парадоксът на толерантността", когато правилата на либералната демокрация се използват за нейното подкопаване."