Твърде много или твърде малко ще промени европейската директива за медиите

Законодателите искат и да се установи по-тясна връзка между медийните регулатори на отделните държави-членки. Те ще трябва да си сътрудничат за голяма част от задълженията си, за да се избегне национална зависимост. Аудиторията и рейтингите на медиите също ще трябва да се измерват по стандартизирана методология.

Медийната политика обикновено се разглежда като национален прерогатив. За да оправдае своята намеса, Комисията се позовава на необходимостта да се обърне внимание на разпокъсаността на медийните правила, които възпрепятстват правилното функциониране на единния медиен пазар.

И нов европейски регулатор

Предложение от директивата предвижда формиране на специална структура, която следва да превърне Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) в Европейски борд за медийни услуги. Задължение на новия орган ще е да представя становища за вътрешните медийни пазари, да насърчава разнообразното медийно предлагане и да се бори с дезинформацията.

Новата структура по съществото ще трябва да е изцяло независим орган, без намеса на национално или европейско равнище. Законодателите предвиждат в структурата му да влиза по един представител от всяка държава-членка, а решения да се вземат с мнозинство от ⅔ от членовете.

Медиите ще са задължени да посочват изрично реалните си собственици, предвижда още текстът на директивата, макар това искане вече да е изпълнено от съществуващото фирмено право.

Много въпросителни

Какво ще промени за нас новото законодателство обаче? На кръгла маса по повода, Нели Огнянова, професор по медийно право и член на Комисията за прилагане на Етичния кодекс на българските медии коментира: "Този закон е всичко, за което сме си мечтали. От 2014 г. всяка държава-членка изготвя доклад за качеството на медийния си плурализъм и накрая постановява препоръки. Много от коментарите в докладите на страната ни съвпадат с предложенията в регламента".

В изявлението си проф. Огнянова представи и неясните текстове в законодателния акт, които ЕК и ЕП ще трябва да обсъдят и изчистят следващите месеци. "Досега ЕС регулираше предимно аудио-визията, по-специално главно телевизията. Новият закон предвижда да обхване и регулация на пресата. У нас не съществува национален регулатор на печата. Това означава ли, че ще се промени дейността на СЕМ или ще се създаде ново регулаторно звено"?

Огнянова изрази и притеснения около текстовете, които уреждат дезинформацията и пропагандното съдържание. По думите й, в директивата е записано, че въздействието на новия закон ще се ограничи до източниците на дезинформация "в рамките на ЕС", а професорът по медийно право коментира, че често това съдържание идва именно отвън границите на 27-те, особено във времена на война.

Въпроси повдига и текстът от директивата, регламентиращ оценката на концентрацията на медийна собственост. Някои от държавите-членки вече разполагат със закони за собствеността на медиите, различни от търговските закони на държавите, какъвто е случаят в България.

Отбой по олихархски

За разлика от радио- и телевизионните оператори, които се контролират от медийни регулатори, пресата в повечето страни от ЕС досега разчиташе на саморегулация под формата на етични кодекси и препоръки. С новия проектозакон обаче лобитата на издателите се опасяват, че законът може да ограничи редакционния им контрол върху техните публикации. Новопредложената паневропейска група от национални медийни регулатори също е в центъра на притесненията на издателите.

Много или малко са новите регулации

Анализаторите остават раздвоени относно последиците от новото законодателство. Накоро заместник-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова коментира, че "за някои хора новите медийни регулации ще са твърде много, за други твърде малко". Мерките, които предвижда EFMA, определено са нещо ново и звучат като сериозна намеса над регионалните медийни пазари, най-вече за страните от Западна Европа. От другата страна на континента, в държави като България, експерти дори намират новите правила за "лесни за заобикаляне" и "въпрос на тълкуване".

Тепърва обаче предстои ЕП и държавите-членки на ЕС да обсъдят предложението за законодателния акт в рамките на обикновената законодателна процедура. След приемането му окончателният текст ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.