Борсовият срив и пенсионните фондове
Спадът в стойността на един дял е до 2%, но в дългосрочен план понижението засега не се отразява
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Всеки месец средно по над 135 млн. лв. от служители и работодатели се внасят в универсалните пенсионни фондове. В тях се управляват парите за "втора пенсия" на над 3.6 млн. работещи в България и затова е важно какво се случва с тях.
По данни на Комисията за финансов надзор за първото тримесечие средната доходност, която тези фондове са генерирали на спестяванията, е била 4.7%. Тя показва изменението на един пенсионен дял, който потребителите си "купуват" при плащане на осигурителната вноска, след като първо е взета еднократна такса на входа от 4%. Освен това доходността е средногодишна, но обхваща периода за последните две години, за да даде повече перспектива. Ето защо в нея не се откроява толкова ясно силната червена вълна, която удари капиталовите пазари през февруари и също така се отрази и на българския фондов пазар. Ако гледаме движенията само за първите три месеца на 2018 г. спрямо резултата, постигнат към края на 2017 г., ще видим, че само един универсален фонд – този на "Бъдеще" - няма понижение на стойността на един дял. При останалите фондове той се понижава с между 0.5 и 2% само в рамките на тези три месеца (виж графиката), в сравнение с октомври - декември 2017 г.
Много ли е това
Един от основните проблеми на пенсионните дружества у нас е липсата на релевантен бенчмарк, с който да се сравняват резултатите. Тоест трудно можем да кажем дали пенсионните фондове печелят достатъчно за клиентите си. У нас има единствено минимална доходност, определяна от заместник-председателя на КФН. Тя се изготвя всяко тримесечие на базата на постигнатата доходност на всички фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период. Ако има рядък прецедент постигнатата доходност да е по-ниска от минималната, пенсионното дружество, управляващо фонда, е длъжно да покрие разликата до минималната доходност от създадени за целта резерви. Затова може да направим сравнение с обявените данни на пенсионни фондове по света. Така например пенсионните фондове в Канада декларираха отрицателна средна доходност от -0.7%, а норвежкият държавен пенсионен фонд от -1.5% за първите три месеца на 2018 г.
Връщане на времето
Не бива да забравяме все пак, че спестяването на за пенсия е многогодишна инвестиция, в която временните корекции като тази от февруари постепенно се изглаждат. Ето защо е от голямо значение е в кой момент започваме да измерваме доходността по направените вноски. Така например, ако се върнем по-назад във времето и вземем периода след края на глобалната финансова криза от края на първото тримесечие на 2009 г. до края на първото тримесечие тази година, ще видим, че средногодишната (анюализирана) доходност на универсалните пенсионни фондове в България е била между 4.1% и 6.1%. Но ако в периода на изчисление включим още една година по-рано, тогава доходността придобива доста по-различен облик – тя вече варира между 1.1% и 3.3% на година. Това е така, защото през 2008 г. резултатите на фондовете бяха много силно негативно повлияни от срива на международните борси и в частност на Българската фондова борса. В този период основният показател на местната борса се срина от 1900 пункта на 300 пункта – значително по-голяма корекция от тази, през която преминахме през този февруари.
Портфейли на фондовете
От значение за резултатите на фондовете са и портфейлите им, тоест финансовите активи, в които те инвестират. Така например държавните облигации традиционно се считат за най-сигурни инвестиции, но съответно с по-ниска доходност. Според последните данни на КФН в универсалните фондове на "Доверие", "ДСК-Родина", "Алианц България", "Ен Ен" и "Пенсионноосигурителен институт" (ПОИ) над половината от активите са вложени именно в държавни ценни книжа – между 51% и 66%.
Само един универсален фонд – този на "Топлина", държи над половината (52%) от активите в акции, докато при останалите фондове този дял варира между 38% при "Ен Ен" и 27% при "Алианц България". Що се отнася до третото най-голямо перо при инвестициите на българските универсални фондове – това са корпоративните облигации. Най-голям дял такива към края на миналата година има ЦКБ-Сила (29%), следван от този на "Съгласие" (26%).
Какви промени направиха през изминалата година универсалните фондове в своите портфейли?
"Доверие" (размер на активите 2.8 млрд. лв., ръст на активите на годишна база 17%) са увеличили най-много инвестициите си в държавни ценни книжа - с над 500 млн. лв., за сметка на понижаване на държаните кеш средства, които намаляват със 172 млн. лв.
"Алианц България" (2.3 млрд. лв., 18% ръст) също се освобождават от голяма част от кешовите си наличности, които намаляват с 275 млн. лв., като вместо това средствата са насочвани към купуване на повече държавни облигации (352 млн. лв.) и акции (190 млн. лв.).
"ДСК-Родина" (1.7 млрд. лв., 27% ръст) – фондът, чиито активи нарастват най-бързо през изминалата година, е един от двата, които намаляват вложенията в корпоративни облигации (-2 млн. лв.). Новопривлечените средства са били насочени основно към облигации (увеличение в размер на 267 млн. лв.) и акции (+68 млн. лв.)
"Съгласие" (1.2 млрд. лв., 16% ръст) забавят своите инвестиции в облигации за сметка на тези в акции, които се увеличават с 122 млн. лв. през годината – поравно разпределени около 60 млн. лв. в колективни инвестиционни схеми и около 60 млн. лв. в акции на публични компании.
"Ен Ен" (1.1 млрд. лв., 18% ръст) - също забавят инвестициите си в държавни облигации в сравнение с миналата година за сметка на тези в акции (които се увеличават с 135 млн. лв.) и корпоративни облигации (39 млн. лв. увеличение).
"ЦКБ-Сила" (0.9 млрд. лв., 14% ръст) – един от трите фонда, заедно с "Бъдеще" и "Топлина", които не просто забавят, но и намаляват инвестициите си в държавни облигации. "ЦКБ-Сила" понижават това перо с 59 млн. лв. в рамките на последната година, а в същото време значително нарастват инвестициите в корпоративни облигации (+91 млн. лв.) и акции (+85 млн. лв.)
"Бъдеще" (0.2 млрд. лв., 22% ръст) – понижават се вложенията в държавни (-10 млн. лв.) и корпоративни облигации (-4 млн. лв.), като за сметка на това се увеличават инвестициите в акции (+32 млн. лв.).
ПОИ (0.1 млрд. лв., ръст 25%) - забавят инвестициите в държавни облигации, които нарастват само с 4 млн. лв. през годината, докато насочват нови 13 млн. лв. към акции.
"Топлина" (0.1 млрд. лв., 19% ръст) – свиват инвестициите в държавни облигации с 4.4 млн. лв., докато увеличават тези в акции с цели 22 млн. лв. в сравнение с година по-рано.
3 коментара
Крайно време е фондовете да публикуват някаква вътрешна информация за разходите си. Примерно минимална и максимална заплата, брой персонал, средна работна заплата по месеци и т.н. Все пак им се превеждат сериозни средства, одобрени с Кодекс и реално не може да избягаш от тях. Като цяло, няма шанс да достигнат плащанията по размер от НОИ, ако махнат и наследяването ще са просто една узаконена машина за крадене на пари.
След 2008 година е много трудно да се намери доходност от инвестиции на парични средства чрез класически облигаия.ции. Акциите са доходни само в много дълъг хоризонт. Патова ситуац
Доста парички са събрали. Защо не купиха Чез, а го оставиха на гинка?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.