🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Златото възвръща част от блясъка си

Цената на благородния метал доближава 1590 долара в резултат от напрежението между Иран и САЩ

Златото достигна близо 7-годишен връх и изглежда, че няма да спре дотук
Златото достигна близо 7-годишен връх и изглежда, че няма да спре дотук
Златото достигна близо 7-годишен връх и изглежда, че няма да спре дотук    ©  Reuters
Златото достигна близо 7-годишен връх и изглежда, че няма да спре дотук    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Златото възвръща част от блясъка си - благородният метал поскъпна в резултат на напрежението между САЩ и Иран до близо 7-годишен връх и дава заявка, че ръстът може да продължи. През 2010 г. тройунция от скъпоценния метал се търгуваше за около 1100 долара, година по-късно достигна връх от 1900 долара, за да се понижи до 1050 долара през януари 2016 г. По всичко изглежда обаче, че златото отново е на мода сред инвеститорите.

За последните 4 години цената му се е покачила с над 50% и на фона на повишаващото се напрежение между САЩ и Иран цената продължава да се покачва. Котировките са на път да достигнат 1600 долара.

Какво се случва

Макар възвръщаемостта на златото да е значително по-ниска от тази на акциите за последното десетилетие фактът, че е увеличило стойността си с повече от една трета през години, в които фондовите борси се възстановиха от кризата и достигнаха рекордни нива, не е за пренебрегване. По принцип скъпоценният метал е считан от инвеститорите като инструмент за хеджиране по време на криза, нестабилност и високи нива на волатилност, част от така наречените safe heaven assets (инструменти за убежище или "безопасни" активи). В период, в който акциите и пазарите се представят добре, инвеститорите обръщат по-малко внимание на тези активи, но в момента цената на златото се повишава, а фондовите борси са все още на рекордните си нива. Кой и защо купува злато в момента?

Липсата на доверие

Доверието е в основата на човешките отношения, но напоследък се забелязва липса на такова между големите държавите в глобален аспект. Либералните демокрации губят почва, държавите се военизират, развалят се търговски дългогодишни споразумения. Всичко това допринася за увеличаващата се несигурност от безпрецедентни събития като Brexit, търговската война между Китай и САЩ и опасността от конфликт между Иран и САЩ. На фона на тези фактори множество централни банки започнаха да купуват злато, за да се застраховат от потенциални икономически проблеми.

Развиващите се пазари

Купувайки 657 тона злато през 2018 г., централните банки направиха най-големите покупки на злато от 1971 г. Русия (274 тона), Казахстан (50 тона) и Индия (42 тона) бяха най-големите купувачи. Голямото търсене от централните банки продължи и през 2019 г. Според Световния съвет за злато за първите девет месеца от 2019 г. централните банки са увеличили златните си резерви с 460 тона, което е най-голямото нарастване от 2013 г. насам.

Всички държави от BRIC (Бразилия, Русия, Индия, Китай) са увеличили депозитите си в злато за последните 10 години, като Китай и Русия са успели да утроят инвестициите си в скъпоценния метал. За 10 години от 532 тона злато Русия е увеличила резервите си до над 2100 т, а Китай - от 600 до над 1900 т. За същия период от време индийската централна банка е увеличила своя резерв от 358 на 600 т, на Казахстан - от 70 до 350, и на Турция - от 115 до 300 тона.

Трябва да се отбележи обаче, че домакинствата в Индия се смятат, че притежават най-много злато в глобален мащаб, а и откакто през 2004 г. Китай разреши притежанието на златото, домакинствата в страната също осигуряват голяма част от световното търсене. Все пак на този етап Китай остава най-големият производител и най-големият консуматор на злато в света.

ЕС също действа

Централните банки в ЕС също не бяха безучастни. През 2017 г. германската централна банка се похвали, че е успяла да прибере златото си предсрочно от Ню Йорк и Париж във Франкфурт с три години по-рано от плануваното. Вече над 50% от депозитите на банката в злато се намират в страната. Централната банка на Унгария обяви през 2018 г., че ще купува злато за пръв път от 1986 г., като оттогава насам тя е удесеторила резервите си (от 3 на 30 тона). Централната банка в Полша също обяви най-голямата си поръчка на злато от 1998 г. насам.

Отново на мода

По всичко изглежда, че златото отново е на мода сред инвеститорите поради несигурната макроикономическа ситуация в момента. Основният проблем на златото винаги е бил силният долар, който за сметка на повишаващата се цена на златото не изглежда отслабнал. За разлика от американския долар обаче цената на златото в австралийски или канадски долари (валути, които се считат от инвеститорите за по-чувствителни спрямо суровините) е близко до най-високите си стойности в историята. Друг интересен момент е, че когато цената на златото се понижи на пазара в Лондон, спадът е по-висок от този на борсата в Китай, което потвърждава по-високото търсене на скъпоценния метал на изток от запад.

Все още няма коментари
Нов коментар