Дойде ли време за инвестиции в петрол

Цената на нефта ще остане под натиск въпреки краткосрочната динамика от новините около заразата и държавната подкрепа за икономиките

В ранните часове в понеделник европейските индекси удариха дъната от декември 2018 г. Борсовата криза се разраства и вече не е само реакция на страховете от заразата с Covid-19. Тя стана геополитическа игра, след като Русия отказа да подкрепи пазара на петрол с ново съкращение на добива, а Саудитска Арабия ускори събитията с по-ниски цени на доставките си за всеки клиент. Двете държави на практика обявиха ценова война на шистовите производители в САЩ. Така вертикалният срив на петрола се прибавя към вече негативните настроения около развитието на заразата и отражението ѝ върху световната икономика.

Как се стигна до войната на производителите на петрол

Русия и Саудитска Арабия признават, че глобалната икономика отива към рецесия. Техните сметки показват, че е неизбежно да има голям спад на търсенето, който не може да се компенсира само от намалението на добива на ОПЕК+. Данните за търсенето от Китай под карантина сочат 5 млн. барела по-малко потребление на ден, но вероятно е повече, като се имат предвид мащабите на икономиката. Всеки на пазара трябва да е усетил, че предлагането в момента надхвърля търсенето. И дори когато Китай рестартира производството и транспорта си, потреблението ще намалява в глобален мащаб. Второто тримесечие на годината е период на натрупване на запаси, което ще е по-голямо през тази година. Цената на петрола ще остане под натиск въпреки краткосрочната динамика от новините около заразата и държавната подкрепа за икономиките.

Кои са слабите на пазара на петрол

Руснаците казаха, че не искат да губят пазарен дял от шистовите производители и имат достатъчно резерви в държавния си фонд, с които да покрият по-ниските приходи от износа на петрол през следващите няколко години. Пазарът на суровини има едно правило за края на мечия пазар: спадът приключва, когато започне затваряне на производствени мощности. Тоест, когато фалират предприятия, защото тогава става невъзможно бързо да се възстанови добивът. Щатските компании вече усещат стреса, докато Тръмп заговори за планирани мерки за спасяването им. Те са много по-уязвими в ценовата война поради две причини. Първата е, че произвеждат с по-високи разходи от пазарните цени, и втората е, че са много задлъжнели. Федералният резерв на Далас има проучване за производствена цена в някои от големите находища, като тя се движи близо до 50 долара за барел. Други оценки показват, че щатските компании в сектора имат над 300 млрд. долара дългове, като повечето от тях падежират през 2021-2022 г. Финансирането става чрез пул от инвеститори, най-вече банки. Ако компаниите не успеят да убедят кредиторите да им дадат нови заеми, с които да платят старите и да продължат да работят на загуба, ще се стигне до ликвидация на активите им. А именно земите и инфраструктурата върху запасите, които имат. Шистовите компании са слабото звено на пазара и те имат малко резерви при петрол около 30 долара.

И могат ли да бъдат спасени

Големите играчи Exxon и Chevron стояха настрана от шистовия бум в началото му и чак по-късно започнаха да купуват земя и по-малки компании в затруднение. Те имат достатъчно кеш, за да продължат да го правят при появата на активи за продажба. Тръмп обяви, че шистовите компании трябва да получат финансова помощ заради спада на петрола. Това не е дългосрочно решение на проблема с индустрия, която работи на загуба. Рисковете от това не са краткосрочни, защото производството е хеджирано с фючърси за следващите няколко месеца. Но след това проблемът ще се пренесе в счетоводните записи.

Федералният резерв направи едно извънредно намаление на лихвите в началото на миналата седмица. Пазарите възприеха това като недостатъчно и вече отчитат нулеви лихви в САЩ в близко бъдеще. Инвеститорите искат да видят и реални мерки за бизнеса, така както в Япония се подготвя подкрепа за малките и средните предприятия. Това може да подкрепи цената на петрола за известно време, но централната банка няма право директно да купува корпоративни облигации и по този начин да спаси петролния сектор от финансовия стрес.

Инвестиционни стратегии: да купуваме ли

Всичко казано дотук очертава една негативна средносрочна картина пред търсенето и предлагането на петролния пазар. Тя е само част от още по-бързо влошаващата се перспектива пред глобалната икономика, където балонът на дълговете вече издиша и фондовите пазари навлизат в "мечата" фаза. Затова трябва да направим много сериозно разграничение между инвестиционните и спекулативните стратегии. Търгуването с петрол и акции от сектора с хоризонт от няколко дни и седмици трябва да става при по-ниски обеми заради високата динамика на цените. Възможни са много бързи обрати в цената при установения нов диапазон между 27 и 35 долара.

Част от инвеститорите в момента гледат към сектора с намерения за дългосрочни покупки, защото цената е паднала. Тази стратегия ще се отплати в хоризонт от няколко години, но трябва да се осъществява постепенно, защото спадът не е приключил и цената няма трайно да се върне над 40 долара за барел.

Покупката на петрол с фючърси или договори за разлика носи допълнителни разходи. Например цената на декемврийския контракт е 36 долара, докато декември 2021 г. се търгува на 41 долара. Това включва очакванията за по-висока цена, както и разходите за съхранение на суровината.

Борсово търгуваните фондове (ETF) с петрол също държат фючърси.

Акциите на петролните компании са по-подходящи за дългосрочна инвестиция. Двете най-големи - Exxon и Chevron, са съответно 47% и 33% надолу за изминалите 12 месеца. Те са бенчмарк за цялата индустрия. Слабите сектори, които ще са засегнати повече от ценовата война, са независимите производители и компаниите, които осъществяват проучване и сондажи. Рафинериите се представят малко по-добре, защото маржовете им печелят от поевтиняването на петрола. Затова техните акции са подходящи за първи етап от инвестицията в петролния сектор.

*Авторът е главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг"

Все още няма коментари
Нов коментар