🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Кратко ръководство за работодатели по време на пандемията от COVID-19

Мерки за предпазване от вируса на работно място, работа от вкъщи, задължителни изследвания, самокарантина

Кратко ръководство за работодатели по време на пандемията от COVID-19
Кратко ръководство за работодатели по време на пандемията от COVID-19
   ©  Велко Ангелов
   ©  Велко Ангелов

Обявената пандемия от COVID-19 неминуемо се отразява негативно на почти всички бизнеси и поставя сложни предизвикателства пред работодателите в множество направления. В краткото ръководство по-долу се опитваме да дадем отговори на някои основни правни въпроси, които могат да възникнат пред работодателите в създалата се извънредна ситуация. Информацията е актуална към 13.03.2020 г.

Кои мерки за предпазване от вируса на работното място са задължителни за работодателите?

По принцип в трудовото законодателство няма посочени задължителни мерки. Предвид създалата се усложнена епидемична обстановка, със заповед на министъра на здравеопазването от 13.03.2020 г. бяха постановени следните задължителни мерки за работодателите: "Всички работодатели в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа на служителите си. Когато това е невъзможно, работодателите организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в това число: филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала и не допускат служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания."

Извън горното, можем да споменем, че в края на февруари Световната здравна организация (СЗО) публикува препоръчителни мерки за работодатели срещу разпространението на COVID-19, които могат да се намерят на български език на сайта на Министерството на здравеопазването (МЗ). Повечето от мерките на СЗО могат да се приложат от всеки работодател и включват въвеждане на информационна кампания за вируса, поддържане на висока хигиена на работното място и други.

Извън задължителните мерки на МЗ и потенциални последващи извънредни мерки, които могат да бъдат въведени от компетентни държавни органи, българското трудово законодателство възлага общи задължения на работодателите да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд и да вземат мерки за предотвратяване и намаляване на общите заболявания (към които се числи и заболяването, причинено от COVID-19). Как точно работодателят ще изпълни тези задължения зависи от неговата преценка и от конкретната дейност, както и от организацията на работата в предприятието.

Могат ли работодателите да наредят на служителите си да работят от вкъщи, позовавайки се на извънредната ситуация в страната?

Българското законодателство не предвижда правомощия на работодателя да нареди на служителите си да работят от вкъщи, дори при ситуации като епидемия. Работата от разстояние (или т.нар. "хоум офис", telework, работа от вкъщи) е уредена в Кодекса на труда като доброволна, следователно работодателят не може еднолично да разпореди работа от вкъщи на служители, които нямат съответните клаузи в трудовите си договори. Това се налага поради нуждата да се уредят условията, правата и задълженията при работата от разстояние - най-вече по отношение на безопасността на труда, извършван от дома на служителя, както и по отношение на реда за възлагането и отчитането на работата от разстояние и съдържанието, обема, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.

Предвид горното и с оглед изпълнение на издадената от министъра на здравеопазването заповед към работодателите, препоръчително е работата от разстояние да бъде въведена с изменение на трудовите договори на служителите.

Могат ли работодателите да въведат мерки за установяване дали служител е болен?

Няма основание за такива мерки в действащото законодателство, а и българската Комисия за защита на личните данни не е излязла с изрично становище по въпроса. С изрични указания в извънредни ситуации здравните власти или други компетентни органи могат да разпоредят такива мерки, но към момента такива не са налице. Такива мерки също така са стандарт и са задължителни в определени индустрии - напр. хранително-вкусовата.

Интересно е да се отбележи, че компетентните органи за защита на личните данни във Франция и Италия публикуваха указания, според които мерки като задължително мерене на температурата и събиране на медицински въпросници и бланки от служители и посетители не се смятат за допустими с оглед действащите правила за защита на личните данни. Според двата надзорни органа работодателите трябва да оставят събирането и разследването на информация за симптоми на COVID-19 на компетентните здравни органи. Служителите обаче имат общо задължение да се грижат за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица. Ето защо работодателите биха могли да подканят служителите си да ги информират в случай на каквито и да било симптоми на заболяване.

Могат ли работодателите да не плащат трудови възнаграждения на служителите си поради извънредната ситуация в страната?

Няма правно основание в трудовото законодателство, на което работодателите да могат да се позоват, за да не плащат трудовите възнаграждения, дори и поради създалата се ситуация служителите да не работят.

Какво могат да направят работодателите в ситуацията на намаляване или пълно спиране на работата?

Работодателите могат да приложат правомощията си при престой, като наредят на служителите си да ползват платения си годишен отпуск (при престой над 5 работни дни) или да извършват временно друга работа в същото или в друго предприятие. В този случай другото предприятие трябва да е в същото населено място или местност, като няма ограничение от минимален брой работни дни престой, преди да се вземе тази мярка, и тя може да продължава, докато престоят продължава.

Работодателите могат и да въведат непълно работно време, но с продължителност не по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време, например минимум 4 ч. при нормално работно време от 8 ч. на ден. Непълното работно време може да се въведе за период до 3 месеца. При последния вариант работодателите дължат по-ниски трудови възнаграждения.

В случай че задържането на всички наети служители би довело до сериозни загуби, работодателите могат да преценят да закрият изцяло предприятието, да закрият част от него, да съкратят щата или да уволнят служители на основание намаляване обема на работа или спиране на дейността за повече от 15 работни дни.

Имат ли право служителите да се "самокарантинират" вкъщи?

Ако служителят е преценил сам да си остане вкъщи, то той може или да работи от разстояние, стига такава възможност да е предвидена в трудовия му договор, или да я договори допълнително с работодателя, или да си вземе платен или неплатен отпуск.

Трудовото законодателство позволява на служителите да откажат да изпълняват възложената им работа, ако възникне сериознаи непосредствена опасност за живота или здравето им. Поради безпрецедентната ситуация е спорно дали и при какви конкретни обстоятелства би могло да се приеме, че наличието на пандемия създава непосредствена опасност за живота и здравето на служителите на работното им място.

В случаите, когато служителят е поставен под карантина от здравните власти, се прилагат обичайните правила - служителят следва да представи болничен лист за поставяне под карантина.

---------

Зоя Тодорова е съдружник, а Радослава Макшутова адвокатски сътрудник в "Димитров, Петров и Ко."

Горният текст не представлява правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми и казуси.

Все още няма коментари
Нов коментар