🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Защо банките звучат по-оптимистично за потенциални загуби от кредитите

Те бяха предпазливи през април, но засега най-лошият сценарий, изглежда, се изключва

Подобрява ли се кредитният пазар или просто правителствата замъглиха пейзажа с огромните си стимули
Подобрява ли се кредитният пазар или просто правителствата замъглиха пейзажа с огромните си стимули
Подобрява ли се кредитният пазар или просто правителствата замъглиха пейзажа с огромните си стимули    ©  Siggi Bucher
Подобрява ли се кредитният пазар или просто правителствата замъглиха пейзажа с огромните си стимули    ©  Siggi Bucher
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Трудно е да се прецени колко тежко коронавирусът е засегнал икономиката. Песимистите предвиждат далеч по-лоша рецесия от финансовата криза. Оптимистите прогнозират рязко възстановяване, посочвайки стабилността в банковия сектор и жилищните пазари.

За индикатор може да се приемат загубите банките по отпуснатите кредити и буферите, които те отделят, за да покрият тези, които смятат, че няма да бъдат погасени. От тази гледна точка изглежда така, сякаш икономиката се възстановява много по-бързо, отколкото се смяташе, че е възможно. На 9 юни Джеймс Горман, който ръководи Morgan Stanley, шестата по големина банка в САЩ, намекна, че загубите от кредитите за второто тримесечие ще бъдат по-ниски, отколкото през първото, защото "най-лошото вече е зад нас". Гордън Смит, съпредседател на JPMorgan Chase, най-голямата банка в САЩ, заяви, че размерът на неизплатените дългове е "значимо по-добър" от очакваното. Някои европейски банкери са дори по-оптимистично настроени.

Голяма промяна

Това е голяма промяна в настроението от само преди няколко седмици. В средата на април, след като отчетоха резултатите си за първото тримесечие, четирите най-големи банки в САЩ обявиха 24.1 млрд. долара провизии за кредитни загуби, скок с 18.7 млрд. долара в сравнение с първото тримесечие на 2019 г. JPMorgan увеличи провизията си с близо 6.9 млрд. долара, като размерът й достигна за едно тримесечие толкова, колкото за шест по време на финансовата криза. Европейските кредитори бяха в същото положение.

Защо настроението се променя? За да прогнозират загубите, повечето банки въвеждат икономически прогнози в модели. Перспективите за 2020 г. едва ли са розови, но, изглежда, поне икономиките вече не са в състояние на свободно падане. Заетостта се повиши в Америка през май. Предприятията в Азия отново отвориха. Премахването на блокадите на Запад все още не е причинило втора вълна от инфекции. Несигурността принуди банките да бъдат хиперпредпазливи през април. Сега изглежда, че най-лошият сценарий вече не е на масата.

Рисковете

Облекчението може да е преждевременно. Пакетите от мерки на централните банки и правителствата купиха време на кредитополучателите. Евтините държавно гарантирани заеми поддържат фирмите и домакинствата над водата. Никой не знае колко кредитополучатели ще се окажат претоварени с дълг, когато нормалните условия за плащане се възобновят по-късно през годината. Това е особено вярно за получателите на потребителски кредити, една пета от които са поискали отлагане на вноски.

Ако продължи безработицата и компаниите затворят, както мнозина икономисти очакват, много повече заеми ще станат проблемни. Роберто Фразита от консултантската компания Bain прогнозира, че през 2021 г. ще има ръст на необслужвани заеми толкова голям, колкото по време на финансовата криза, ако не и по-голям. Това ще се усложни и от счетоводството: тъй като балансите на клиентите се влошават, вероятността за неизпълнение ще се повиши и регулаторните органи ще изискват това да се отрази в провизиите за загуби, дори ако някои от кредитите все още се изплащат. Някои загуби в крайна сметка ще бъдат поети от държавните гаранции. Но Европейската банкова асоциация все още очаква загубите да изядат около 3.8% от основния капитал на европейските банки (средният буфер на банките е в региона е 14.8%).

По-високите загуби по кредитите биха могли да имат три последствия и от двете страни на Атлантическия океан. Първо, това може да накара инвеститорите да поставят под въпрос способността на банките да изплащат дивиденти (Европа ги е спряла, но САЩ все още ги позволяват). Второ, това може да подтикне банките да усъвършенстват стандартните си модели за прогнозиране на загубите, като използват повече алтернативни данни, казва Иън Шипли от консултантската фирма Oliver Wyman. И трето, по-високите загуби по-кредитите може да доведат до призиви за консолидиране на по-малките кредитори, за да се подобри тяхната устойчивост. Това би било трудно хапче за преглъщане, но би могло да се окаже и нужният лек.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар