Фед подкрепи пазарите. Сега трябва да намери начини да стимулира растежа

Икономистите очакват Фед да приеме стратегия с контрол на кривата на доходността на облигации през септември

Федералният резерв може да прибегне до нова стратегия, за да избави икономиката от ера на нисък растеж.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Федералният резерв може да прибегне до нова стратегия, за да избави икономиката от ера на нисък растеж. © В© Brendan Mcdermid / Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Като че ли няма никой, на който Федералният резерв да не даде заем. След като през март пандемията COVID-19 доведе до хаос на финансовите пазари, Американската централна банка обеща да закупи до 750 млрд. долара корпоративни облигации и 500 млрд. долара държавен и местен дълг. Фед оказа подкрепа на паричните пазари, на фондовете, както и на чуждестранните централни банки, нуждаещи се от долари.

На 15 юни заемодателите бяха поканени да се регистрират в програмата на Фед Main Street Lending Programme, чрез която ще купува заеми на малки и средни предприятия. В същия ден Фед обяви, че ще купува корпоративните облигации не само чрез борсово търгувани фондове, но и директно. Подобно безпрепятствено използване на баланса на Федералния резерв се свързва с думите на Уолтър Бейхот, един от създателите на съвременното централно банкиране, чийто съвет в периоди на стрес беше да се дават заеми "на търговци, на дребни банкери, на този човек и на онзи човек винаги когато сигурността го позволява".

Основният получател - правителството

Сигурността в този случай е най-вече гаранцията от американската хазна, че ще поеме част от загубите на Фед. И все пак най-големият бенефициент на "противопожарния" паричен поток е правителството. От началото на февруари централната банка закупи 1.7 трлн. долара федерален дълг, което се равнява на 163% от цялата нетна емисия на правителството през 2019 г. На 10 юни обеща да продължи да купува поне 80 млрд. долара в държавни облигации на месец. Много анализатори очакват, че през септември Фед ще обещае да купи толкова, колкото е необходимо, за да поддържа доходността на краткосрочните облигации близо до нула - политика, известна като "контрол на кривата на доходността".

През март изкупуването на облигации на Фед имаше за цел да успокои пазарите и да спре нарастващото увеличение в доходността на държавните облигации. Федералният резерв все още определя покупките си като инструмент за запазване на "гладкото функциониране на пазара". Но когато пазарният стрес изчезне, фокусът на централната банка ще се премести към стимулиране на реалната икономика, прогнозите за която не са добри. Очаква се средно безработицата да бъде не по-ниска от 6.5% в края на 2021 г. На 16 юни председателят на Фед Джером Пауъл предупреди Конгреса за потенциалните признаци, според които може да има дълъг спад в икономиката.

Избор между стратегии

Фед направи подобен преход от подкрепа на пазарите към стимулиране на растежа след световната финансова криза през 2007-2009 г. Федералният резерв обаче не се е опитвал да контролира кривата на доходността от 1951 г. Евентуалното връщане към тази стратегия означава промяна в дебата за намеса в пазарите - дали е по-ефективно да се определи количеството, което се купува, или цената, която се плаща. Изборът на един подход изключва другия. През 2010 г. Фед избра да купува фиксирани количества облигации, опасявайки се от неограничения ангажимент за покупки, който идва с фиксирането на доходите от облигации. Във всеки случай икономистите проведоха проучвания, които установиха, че покупките на облигации имат предсказуемо въздействие върху доходността.

И все пак отношението на централните банкери се променя. Това отчасти се дължи на последните експерименти с контрола върху доходността от облигациите. През 2016 г. Япония започна да фиксира доходността на десетгодишните си облигации около нула; през март тази година централната банка на Австралия (rba) започна да ограничава тригодишните доходности от облигации на около 0.25%. Еволюцията също отразява и съмненията за това как работи количественото облекчаване (qe). Някои икономисти като Хертян Флийхе от Английската централна банка и Майкъл Уудфорд от Колумбийския университет твърдят, че когато пазарите функционират нормално, quantitative easing намалява дългосрочните приходи от облигациите само ако трайно сигнализира на инвеститорите, че краткосрочният лихвен процент - по-динамичният инструмент на паричната политика - няма да се повишава за дълъг период от време.

Тогава контролът на кривата на доходите от облигациите може да бъде по-прозрачен начин за сигнализиране за бъдещето на краткосрочните лихви. Австралийската централна банка например заложи доходност от 0.25% на тригодишните си облигации, за да подчертае очакванията си, че краткосрочният лихвен процент ще остане на това ниво в продължение на няколко години.

Освен това контролът на кривата на доходността може да сигнализира за сигурност в краткосрочен период, като същевременно намали нуждата от закупуване на огромни количества дълг. Когато инвеститорите приемат, че обещанията на централната банка са променливи, било то когато става въпрос за доходност на облигации, валутен курс или инфлация, те са склонни да ги неглижират и да заложат на своите очаквания. Например залогът на Фед да купува корпоративни облигации успокои пазара през март, въпреки че не започна да купува чак до май. Същото направи и стратегията с контрола на кривата на доходността. За да подкрепи стратегията си за фиксиране на доходността, австралийската централна банка е закупила само 50 млрд. австралийски долара дълг (34 млрд. американски долара), по-малко от 8% от публичния нефинансов дълг в Австралия. Въпреки че някои анализатори разглеждат ограничението на кривата на доходност на Японската централна банка като иновативна форма на стимул, близките наблюдатели гледат на това като извинение централната банка да купува по-малко. Когато беше представена стратегията, Японската централна банка запази тогавашната си цел да купува 80 трлн. йени (748 млрд. долара) държавен дълг годишно, но след това я игнорира. Преди пандемията купуваше облигации с една пета по-малко от тогава.

Промяната на стратегията от закупуване на заем на фиксиране на доходността от облигациите може да изглежда привлекателна идея за Федералния резерв. Той вече притежава над една пета от целия нетен държавен дълг и почти два пъти по-голям дял от облигациите с по-дълъг матуритет. Новата стратегия може също да предотврати очакваните проблеми от сблъсъка на паричната и фискалната политика. Досега държавните американски облигации почти изцяло финансираха огромните фискални стимули на САЩ чрез краткосрочни инструменти. И най-вероятно ще рефинансират натрупания дълг в по-дългосрочен период от време. Но това обръща наобратно пазара на активите, тъй като Фед изкупува дългосрочен дълг, за да поддържа доходността на краткосрочните облигации ниска. През 2010 г. рефинансирането доведе до твърдения, че облигациите и Федералният резерв "дърпат в противоположни посоки". Ако Федералният резерв използваше стратегията на фиксираните проценти, щеше да компенсира ефекта от всякакви операции за дългосрочния дълг и можеше да предотврати противоречията.

Разработването на стратегия за това как е най-добре да се управляват покупките на облигации, за да се стимулира растежът, е само част от обезсърчаващо трудната задача, пред която е изправен Федералният резерв. С излизането на икономиката от блокирането Фед ще трябва да обмисли как да оттегли постепенно огромната подкрепа, която оказа за частния сектор, и да приеме определени загуби по някои от заемите си. Но приемането на правилната парична политика е най-важната отговорност на Федералния резерв - не просто да дава заеми "на този и на онзи", а да гарантира, че икономиката е достатъчно силна, за да може всеки да просперира.