Инвеститорите вече не трябва да приемат ниски лихвени проценти за даденост
Федералният резерв реагира на по-високата инфлация, но се очаква повече
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
По време на пандемията несигурността относно бъдещето на американската икономика беше посрещната със сигурност, че паричната политика ще остане разхлабена. Вече е различно. На срещата на през юни Федералният резерв сигнализира, че могат да повиши лихвените проценти през 2023 г., по-рано, отколкото се предполагаше, и покачи прогнозите си за инфлацията през 2021 г. Инвеститорите усвояваха новините цяла седмица. Доходността от дългосрочни облигации първо се повиши и след това спадна под първоначалното си ниво. Акциите паднаха стръмно и след това се възстановиха. Валутите на развиващите се пазари, които страдат, когато американската парична политика се затяга, поевтиняха спрямо долара.
Бъдещите решения на Фед за лихвените проценти могат внезапно да бъдат причислени към многото неизвестни, надвиснали над икономиката, докато се възстановява от пандемията. Вече в списъка с неизвестните бяха въздействието на новите варианти на вируса, съдбата на инфраструктурния план на президента Джо Байдън, темповете, с които потребителите ще похарчат спестяванията, натрупани по време на кризата, и притесненията от проблеми в доставките, които нарушават веригите за производство и пазарите на труда. Когато изглеждаше, че политиката на Фед е сигурна, променящите се възгледи на инвеститорите за неизвестните на пазара опират до очаквания за растеж и инфлация на американската институция. Сега инвеститорите ще трябва да преценят каква е възможността Фед да се намеси, за да предотврати прегряването, като повиши скоростите по-рано.
По-дълго с висока инфлация
Изглежда, че смяната в стратегията на Фед може да е предизвикана от осъзнаването, че инфлацията през следващата година ще бъде по-висока от очакваната. През трите месеца до май основните потребителски цени, които изключват храните и енергията, се покачиха с 8.3% на годишна база, най-високото ниво, откакто Пол Волкър поведе война срещу инфлацията в началото на 80-те години. Централната банка очаква ценовият натиск да отшуми бързо. Но дори и случая да бъде такъв, ситуацията ще остави отпечатък върху бъдещата парична политика.
Фед се цели в инфлация, която е средно 2% за целия икономически цикъл, а по-високата инфлация днес вече компенсира спада в цените по време на кризата. Централната банка очаква нейната предпочитана мярка за цените да бъде с 3.4% по-висока в края на 2021 г. в сравнение с година по-рано - или с 0.6% по-висока, отколкото би била, ако инфлацията достигаше целите на Фед в края на 2019 г. Дори от август 2020 г., когато Фед промени стратегия си в насочване към средна инфлация и ръстът в цените надхвърля очакванията с 1.2%.
Затова промяната на стратегията на Фед е добре дошла. Тъй като очакванията за инфлацията могат да се самоизпълняват, публично напомняне, че Фед не иска скокът на цените да излезе извън контрол, намалява шанса да го направи. Постепенната корекция днес също намалява вероятността от панически скок в доходността на облигациите утре, помагайки да се избегне истерия като тази през 2013 г., след като Фед заяви, че ще купува по-малко облигации.
Председателят на Фед Джером Пауъл прави правилния баланс между избягване на подобна грешка и признаване, че работата на централната банка е да постига своите икономически цели, а не да гарантира спокойствието на финансовите пазари. Все още би могъл да се справи по-добре, като направи по-ясна изнервящо объркващата цел за средна инфлация на Фед.
Лошо качество на прогнозите
По-обезпокоително е лошото качество на прогнозите на централната банка. Федералният резерв направи много грешни прогнози през последните две поредни години, подценявайки възстановяването на работните места през 2020 г., което е засегнато от инфлацията сега. Вероятни са и други изненади. Рискът от по-висока инфлация е особено голям. Вярно е, че цените на някои стоки, като например медта, са паднали от върховете, наблюдавани през май - и те се понижиха още повече след срещата на Фед. Но несигурността на облигационните пазари се е повишила, цените на петрола все още се покачват и много специалисти, занимаващи се с прогнози, включително служители на Фед, се притесняват, че по-високата инфлация може да продължи и през 2022 г.
Стана по-ясно, че паричната политика ще реагира на по-висока инфлация, както би трябвало. Но това означава, че лихвените проценти - и следователно цените на активите, ще отразяват по-голяма част от несигурността, която нарушава икономическите перспективи.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Джером Пауъл е новия Жан Виденов
Печати и раздава хартии..
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.