На пожар

В началото на лятото през 2009 г. Калчева е пред завършване. "Беше точно в окото на кризата. Телевизиите излъчваха тягостни репортажи за фалирали банки и срива на системата. Всеки ден в Ситито беше пълно с хора, които изнасяха в кашони оборудването на офисите си, а това означаваше, че шансовете ми да си намеря работата, за която мечтаех, бяха нищожни и намаляваха непрекъснато. Точно тогава баща ми позвъни по телефона и каза, че имам само една нощ, през която трябва да направя избор", разказва тя. Първият вариант е да се върне във Варна и да се заеме с проекта "Фламекс - България". Вторият - да остане в Лондон и да опита сбъдването на мечтата си.

Лилия обяснява, че не е мислила дълго. Създаването от нула на фабриката в Белослав е предизвикателство. Затова тя се прибира в България пълна с оптимизъм и убеденост, че може да постигне всичко, което реши. "Това, с което се сблъсках, обаче тогава ми се стори кошмарно. Именно тогава си дадох сметка, че да започнеш производство в България от нулата изисква енергия и хъс, които само млад човек може да притежава. От всички страни ме засипваха въпроси как смятам, че само за двете години на проекта ще успея да построя сградата на фабриката, ще взема всички разрешителни и ще започна производството", разказва тя.

Бързина срещу бюрокрация

Проектът на Норвежката програма за сътрудничество осигурява 60% от инвестицията за бъдещото смесено предприятие. Останалите 40% са собствен капитал на дружествата "Инхом" и "Термакс". Екипът е малък – двама души в България и двама в Норвегия. Така комуникацията е лесна и бърза. "Целта е работата да бъде свършена в най-кратък срок и при максимално улеснена процедура", обяснява управителката на "Фламекс - България". Всички въпроси минават по имейл, а отговорът идва в рамките на 24 часа. "Във всеки момент имаш лице за контакт, което веднага може да се заеме с решаването на определен проблем, да даде отговор на въпрос или да те посъветва как работата да продължи по-нататък." По думите на Калчева именно тази яснота и бързина липсва на институциите, които работят по усвояването на средства от европейските фондове у нас. "Администрацията в Българя не работи, а още по-лошото е, че ние вече сме свикнали да възприемаме бюрокрацията като неизбежното зло. Тук ритъмът на работа е изнервящ, а нормалните срокове за получаване на отговор по определен въпрос отнемат няколко месеца, ако изобщо има фиксиран краен срок за това", казва още Калчева.

Изграждането на "Фламекс - България" е проверено и от Сметната палта на Норвегия, тъй като става дума за работа с държавни фондове. Прегледана е цялата документация, направени са няколко одита, инспектирани са всички търгове. "В работата на норвежкия фонд и Сметната палата нямаше и помен от отношението на бюрократа, с което тук ми се налага да справям почти ежедневно", твърди Калчева.

В търсене на нови пазари

Фабриката може да зарежда по 150 хил. пожарогасителя годишно. Към края на миналата година приходите от продажби са 250 хил. евро, като продажбите са направени само в чужбина. "За да стигнем дотук "Иновация Норвегия" финансира проекта с 400 хил. евро. Той трябва да приключи до 30 април, като дотогава тази сума би могла да нарасне още малко", обяснява Калчева. В края на миналата година материалните активи на компанията са оценени на 550 хил. евро.

Според плановете на дружеството през 2011 г. то трябва да продаде около 40 хил. пожарогасителя, а през 2012 г. тази цифра да бъде удвоена. С нарастването на производството в следващите десет месеца работните места, които ще бъдат открити, ще са около 20. "Имаме и сертификат, издаден от Det Norske Veritas, който ни позволява да продаваме пожарогасители и на кораби, където изискванията са много специфични", обяснява още тя.

Компанията внася бутилките на пожарогасителите, които зарежда, от Китай. "Търсихме български производител, но всички опити се оказаха безуспешни. Затова сега обсъждаме възможността да кандидатствам отново по програмата "Иновация – Норвегия", за да започнем производството на бутилки и така да затворим цикъла", казва Лилия Калчева.

Като използва потенциала на норвежкия си съсобственик, "Фламекс – България" вече е установила контакти с дистрибутори във Великобритания и Германия и съвсем скоро очаква да започне износ на пожарогасители за двете страни. "Преговорите, които водим, са с големи дистрибутори, а те имат солидни контакти на двата пазара, обяснява управителката на компанията. Според нея вече са водени преговори с две компании в Румъния и Израел, на които да продават течност. "Големият плюс на продукта, който произвеждаме, е, че не замърсява околната среда, обяснява тя. Веществото, което се влага в течността, може да бъде изхвърлено в битовата канализация. Освен това течността охлажда мястото на пожара до температура, която предотвратява опасността от повторното му запалване".

"Освен към корпоративни клиенти маркетинговата ни стратегия ще бъде насочена и към частните потребители. Трябва да убедим българските домакинства да започнат да мислят за сигурността си. Всеки дом е пълен с дърво и текстил, а статистиката показва, че през последните години броят на пожарите рязко се е увеличил. В Норвегия всяка къща има пожарогасител, защото първите две минути са изключително важни при пожар", обяснява тя.

Трудно, но възможно

Когато преди няколко седмици в София пристигат представители на "Иновация Норвегия" за подготовка на финалната фаза от проекта, Лилия Калчева им подарява един от готовите пожарогасители. "Тогава чух, че това е любимият им проект по програмата, тъй като в края му има реален резултат. Досега всички проекти, които са били осъществявани по програмата, са били свързани с обучение, не с производство. Но сега вече аз също мога да кажа, че да се занимаваш с производство в България е неочаквано трудно, но и изключително интересно", казва тя.

Лилия твърди, че ако в онази вечер през май 2008 г. е знаела с какво се захваща, със сигурност е щяла да се откаже. "Имаше дори момент, в който почти се бях предала на песимизма, но много скоро след това установих, че това никак не ми помага, признава тя. "Напук на лошите пророци обаче в края на проекта се оказах въоръжена с пълния комплект знания за това, през какви иглени уши трябва да се мине за реализацията на една подобна идея в България и отношенията, които трябва да бъдат изградени, за да стане един бизнес възможен."