Подкрепа по норвежки

Уникалната ферма е финансирана от Норвежката програма за сътрудничество в България и бе официално открита на 4 юни 2010 г. Проектът е на стойност 217 хил. евро, 90% от които са безвъзмездни.

Според Стоилко Апостолов, председател на фондация "Биоселена", това е изключително успешна инициатива, след като във фермата са преминали два пъти повече деца от предвиденото. "Слънчева градина" продължава да приема посетители и след приключването на норвежкото финансиране.

Соларният парк "Припечене" край Петрич също е построен със средства от норвежката програма. Идеята е на българското частно дружество "Хидроенергийна компания", а партньор е фирма "Ношк Сулкрафт АС" от Норвегия. Стойността на инвестицията е почти 3.5 млн. евро, от които 1.4 млн. евро са безвъзмездни.

Идеята се родила през ноември 2007 г., а през април 2009 г. компаниите подписали договор с "Иновация Норвегия" - държавната агенция, която отговаря за управлението на програмата за сътрудничество. "Нашата цел бе да се изгради слънчева централа с 1 мегават мощност. За около 40 дни инсталирахме 4356 модула на 20 декара земя. От декември миналата година до май соларният парк е произвел 445 мегаватчаса енергия", прави равносметка управителят на "Хидроенергийна компания" Владимир Табутов. Зад числата се крие дълга предистория. "Първо трябваше да намерим норвежки партньор, защото това е изискване на програмата. Трябваше да получим 31 разрешителни от 15 институции. Четири пъти сменихме работните проекти", разказа Табутов. Но най-трудно се оказало намирането на съфинансиране. Потърсили кредит от 15 банки в осем държави и три континента. Само четири се съгласили да съфинансират проекта. Три от тях представили неприемливи за инвеститорите условия, които обезсмисляли усилията им. В крайна сметка след 18 месеца търсене избрали "Уникредит".

"Пробвайте късмета си по-често и не се предавате, защото чудеса стават всеки ден." Това е препоръката на Анета Дончева, заместник-директор на Националната библиотека "Св. в. Кирил и Методий", след успешно приключил проект, съфинансиран от Норвегия, Исландия, Лихтенщайн чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). В резултат на подкрепата е създаден дигитален център с три колекции - "Българският ХІV век" (книгите през този период), "Сиджили" (съдебните регистри от времето на Османската империя) и "Целокупна България" (стари български периодични издания).

Помощта

Норвегия не е член на ЕС, но има близко сътрудничество с Европейската комисия и предоставя помощ на 15 страни - членки на ЕС, по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (заедно с Исландия и Лихтенщайн) и Норвежката програма за сътрудничество.

За 2007 - 2009 г. по тези финансови инструменти България е получила общо 41.5 млн. евро за 64 проекта в сферите на околната среда, човешките ресурси, здравеопазването и грижата за децата, опазването на европейското културно наследство.

Усвояването на средствата е над 60%, а с приключването на всички проекти се очаква да се повиши с още 10-15 процентни пункта. България усвои средно около 75% от сумите и по двата предприсъединителни инструмента - земеделската програма САПАРД и инфраструктурната ИСПА. Разликата е, че парите от Норвегия са усвоени за три години, а не за 10, както е при другите две програми.

Защо е успешна

Това, което прави успешна норвежката програма за сътрудничество, са ясните приоритети за финансиране, казват участници в програмата. "Формулярите за кандидатстване бяха направени чудесно, имаше изброени критерии, посочваш индикаторите, по които ще измериш успеха от реализацията на проекта, и няма нужда да изпишеш 120 страници бизнес план", добавя Стоилко Апостолов. Според него "най-важното за успеха е, че имаше подбор на смислени проекти, а не само отговарящи на някакви формални критерии". "А това е резултат от факта, че оценката на проектите беше правена от норвежки експерти - хора с много опит", казва Апостолов.

Плюс за програмата е, че държавната "Иновация Норвегия" е открила офис в България. "Тези хора бяха насреща винаги и помагаха безусловно. Няма нужда от формалности, понякога нещата се уреждаха по телефона или по мейла. Налага се някаква промяна – примерно в бюджета на проекта, тя се съгласува бързо и получаваш разрешение да продължиш. При нас например имаше проблем с човека, когото назначихме за управител на учебната ферма. Той не показа, че е мотивиран, и ние всичките четири организации решихме, че ще го уволним. А това носеше риск за проекта. Писахме мейл до "Иновация Норвегия" и получихме отговор "действайте", обобщава Апостолов.

"Ако самата рамка на норвежкото сътрудничество не беше така добре измислена, програмата нямаше да има този успех", каза Владимир Табутов. И добавя: "Ако хората от "Иновация Норвегия" не бяха ни помагали в тези три години, нямаше да реализираме нашата инвестиция. За нас това е партньор, а не просто институция, която администрира проекта. Ако всички институции вършат работата си по същия или аналогичен начин, България би изглеждала различно. Имаме опит в усвояването на европейски средства, но такава свобода не сме срещали с други донори", заяви Табутов .

Какво предстои

Безвъзмездната помощ от Норвегия, Лихтещайн и Исландия за България се вдига почти тройно и страната ни ще получи нови близо 127 млн. евро за следващите пет години. "Причината за увеличаването на средствата е доброто представяне на България, като постигнатите резултати са видими", посочи посланикът на Норвегия Тове Скарстейн.

Кандидатстването с проекти ще бъде отворено през пролетта на 2012 г. Норвежките програми са от малкото, които предоставят средства за неправителствения сектор чрез специално създаден фонд. Тази възможност за подкрепа ще остане и през новия програмен период. Частните компании пак ще могат да кандидатстват с идеи за развитие на възобновяемите енергийни източници, както и за мерки за енергийна ефективност. Ще бъдат финансирани отново проекти, свързани с опазването на околната среда, здравеопазването и грижата за децата. Ще се запази и възможността за отпускане на стипендии и обмен на студенти – пак чрез специален фонд. Вече реализирани проекти през първия програмен период също може да кандидатстват за средства, но няма да бъдат автоматично одобрявани.