Стандарт "Добър преводач"

Новите неща са три. Всяка компания, която иска да продължи съвместната си работа в МВнР (тоест да превежда официални документи), трябва да назначи на трудов договор двама филолози, да мине задължително през специална европейска сертификация (виж карето), която в други държави е доброволна, и да гарантира, че има собствен оборудван офис.

Тези изисквания трябва да бъдат удовлетворени в рамките на една година и ще засегнат около 2000 фирми за преводи. Само по-големите от тях обаче били поканени на масата за преговори с министерството. "Тези промени не бяха съгласувани с бизнеса и нямаше прозрачност при обсъждането им. Не сме и против приемане на мерки, които да гарантират качество на преводите, ако наистина има чак толкова оплаквания", обяснява Маргарита Бакрачева, председател на Съюза на преводаческите агенции. "Въпросът е, че въвеждането на новите стандарти е свързано неизменно с по-високи разходи за бизнеса за заплати, нов софтуер и т.н., което ще увеличи двойно цената на превода", допълва тя.

Изгубени в превода

По данни на сектора в столицата едва около 5% от приходите за превод идват от официални документи, а останалите 95% от обслужване на бизнес и обществени поръчки. В по-малките населени места обаче е точно обратното. Ето защо за фирмите там е важно да имат договор с МВнР. Това обаче означава повече трудности.

"Заплатите на филолозите, които трябва да назначим, ще са най-малко 700 лв. без осигуровките, отделно от това за софтуер и сертификация ще са ни необходими още 2-4 хил. лв. Тези средства ще натежат много на бизнеса, защото няма приходи, които да ги оправдаят", казва Димитър Златов, чийто семеен бизнес е фирма за преводи в Казанлък. "Не знам и как ще осигурим толкова работа за двама филолози", допълва той. И ако в Казанлък има поне четири малки фирми за превод, от които вероятно две ще затворят, от двете в Хасково вероятно няма да остане и една, коментират от бранша. За Дарина Спасова, която работи сама в офиса си в Стара Загора и реализира месечни приходи от 600-1000 лв., тези нововъведения "убиват конкуренцията и са в интерес на по-големите агенции в София, където ще се централизират всички преводи". Ваня Цирова, която се занимава със същия бизнес в Бургас, обяснява, че новите правила обричат на фалит над 90% от преводачите. По думите й е всяка малка агенция прави грешки, а МВнР от своя страна има много лостове да контролира качеството и е безсмислено за превод на акт за раждане да се изисква да си сертифициран.

Когато става въпрос за механизми за контрол, действително и досега външното министерство можеше да развали договора си с всяка фирма, за която има повече от три констатирани нарушения. До приключване на редакционния брой на "Капитал" от МВнР не успяха да предоставят информация за броя на развалените договори.

Но така или иначе за контрола на качеството на самия превод ресурс няма. "Поставяли сме този въпрос, но и сега служителите на министерство, които правят заверки, са изключително натоварени. Ще им трябват поне 20-30 души допълнително, които да се занимават с проверки", коментира Юлия Лозанова от Националната асоциация на преводаческите агенции (НАПА). В нея членуват 40 фирми от страната. По думите на Лозанова идеята за въвеждане на стандарт е с него временно да се гарантира качеството, докато се подготви една нормативна база за дейността. Според нея фирмите членове на НАПА в София няма да срещнат трудности по сертифицирането.

И докато в една част от Европа практиката е преводачите или да отговарят за превода си с личен печат и подпис, подобно на нотариусите, в България контролът засега гледа не към входа, а към изхода. Остава неясно и дали е успех или провал фактът, че за месец само 30 фирми са сключили договори с МВнР по новите условия. Ако темпът се запази след една година, те ще са едва 300 от сега действащите 2000. Малко или много е това?