Легализирай трудно

Четвъртък сутрин е, но не толкова рано, че чиновниците да не са изпили първото кафе. Сложил съм в папка единственото доказателство за моето учение в Англия - дипломата. Нарочно пуснах предварително съобщение в медиите и директорката г-жа Ваня Грашкина лично ме посреща на входа. Тя и колежките й от приемната търпеливо и ми отделят внимание в продължение на около час и половина. Много са любезни. Младата експертка, която ме приема, изтърпява и разсъжденията ми за смисъла от съществуващата процедура. Какво да се прави - нито аз мога да се маскирам като непознат посетител, нито те могат да си позволят да не внимават във всяка дума и в поведението си.

Разбира се, изучил съм и нося със себе си наредбата, по която се легализират дипломите. Класацията на британските университети, където Лофбъро с гордост удържа деветото си място и през 2011 г., съм оставил у дома. Не знам дали тя би била меродавно доказателство, че образованието ми струва. Дипломата е скромна - една страница, датирана от декември 1999 г., която казва, че ми е присъдена степен магистър по международно банкиране. След като с експертката изчерпваме обсъждането на наредбата, отново ме запознават с документите, които трябва да събера, за да разгледат молбата ми. Ето накратко какво се иска от мен:

Първо трябва да си изискам от университета академична справка. Ако не ми я дадат, понеже съм завършил преди 12 години и тогава тя не е съществувала в сегашния формат, трябва да осигуря документи, които да показват какъв е бил хорариумът ми по отделните предмети и с какви оценки съм си взел изпитите. Ами ако комисията реши, че часовете ми са малко или пък че не съм си взел изпитите с достатъчно висока оценка, могат ли да ми откажат признаването??? Младата експертка се усмихва и ме успокоява, че това няма да се случи. Защо тогава искат тези документи? Впрочем европейското право, потвърдено с практика на европейския съд, ясно казва, че никой не може да преценява повторно дали един акредитиран университет правилно е издал съответната диплома. Т.е. справките с хорариума и с оценките са излишни.Това обаче не ме освобождава от грижата да ги осигуря.

Всеки документ трябва да бъде заверен с държавен печат (апостил) на Нейно величество, а ако е копие - да има и нотариална заверка. Излизат по 80 паунда на документ. Уверяват ме, че ако се обадя в английското посолство или в университета, те щели да извадят документите вместо мен и да ми ги изпратят. Посолството очевидно не извършва подобни услуги. Ще опитам да си поискам документите от университета по пощата. Ако не - ще трябва да прекося лично Ламанша.

Обръщам страницата, където си записвам. Има още.

Освен въпросните справки трябва да представя и дипломи за завършено средно образование и за бакалавърска степен. Ами сега? Ако не ми харесат някоя оценка от училище? Ако съм бягал от часовете по музика? Пропада ми висшето образование. Пак ме успокояват, че няма страшно. Не знам - щом ще преценяват, могат и да откажат. Тайно се надявам, че софийската френска гимназия и УНСС изглеждат легитимни, а и успехът ми съвсем не е лош. Ами ако бяха от чужбина? Нова процедура!

Не искам да бавя топката и вече съм се огледал за заклет преводач, който да предаде на български съдържанието на английските документи. От една фирма ми казват, че ще ми струва по 40 лева на страница. Половината от сумата са таксите за заверка на превода във външното министерство. Ако страниците са повече от една, цената се вдига. Ще ми ги направят бързо. Препоръчан съм им от позната.

Нови уверения от любезната служителка: други документи освен копия на лична карта и т.н. няма да ми трябват. Подозрителен съм - наредбата за легализация дава на НАЦИД право да иска допълнително каквото прецени. Нарочно уточнявам какво да донеса, защото знам, че искат най-невероятни бележки. Като например такава, че си бил в страната, в която е акредитиран университетът по време на цялото следване. На мен явно ще ми повярват - известността има предимства. Но на други не вярват. А какво всъщност ги интересува колко часа и къде точно съм имал, след като университетът е преценил, че може да ми присъди съответната академична степен? Какво да направя, като в Англия бакалавърска степен се получава за три, а не за 4 години, както е в България. А часовете в магистърската програма са по-малко, отколкото у нас, за сметка на повече самостоятелна работа.

Единственото хубаво, което разбирам, е, че все пак не искат оригинал на дипломата. Той обикновено излиза няколко месеца след завършването. Достатъчна била само бележка за завършване на съответната степен, разбира се, с апостил. В моя случай няма значение, но е добре за тези, които са изкласили току-що, защото не трябва да чакат.

На изпроводяк ми казват, че мога да си подам документите по електронен път. Ползата не ми е съвсем ясна, след като така или иначе трябва да се занесат оригиналите. Убеждават ме, че тяхна работа е да проверят дали университетът ми е читав, както и дали дипломата ми не е фалшива. Непрекъснато ми повтарят, че при тях процедурата е кратка (има случаи, които показват обратното) и безплатна. Питам защо е толкова скъпо и трудно, преди да се стигне до подаването на документите. Отговарят ми с примери за страни с още по-тежки процедури. Защо винаги трябва да се сравняваме с тези, които са по-зле от нас, а не с тези, които са по-напред?!

Здравата логика предполага, че страната ни трябва да направи всичко възможно да стимулира младите и образовани българи да работят за България. Кой ще отрече, че на администрацията са й нужни повече познаващи европейските практики и езици експерти. Само че, ако са завършили в чужбина, те се сблъскват с нежеланието на администрацията да облекчи тяхното завръщане и на практика биват дискриминирани спрямо връстниците си, завършили в България.

Потенциално от тази процедура са засегнати над 300 хиляди граждани – 25-30 хиляди студенти, завършили в ЕС през последните 5 г., откакто България членува в съюза, както и членовете на семействата им, които понасят редица лишения, за да изпратят децата си да получат добро образование и за които не е безразлично дали те се връщат.

Някои от тях вече са се сдобили със съдебни решения, че европейското право у нас се нарушава. И какво от това? Разполагам с уникално становище на прокуратурата, в което тя насърчава министър да не спазва решение на съда на последна инстанция (след решение на съда, че дипломите на филиалите на чуждестранни университети в България не се нуждаят от легализация, бел.ред.). По каква логика тогава гражданите трябва да спазват законите и решенията на съда?

Какво да кажа? И аз не можах да се справя с отпора на министерството на образованието, а бях вицепремиер и министър четири години. Но не се отказвам.

Вземам си довиждане със служителките в НАЦИД, които ме изпращат любезно, както са ме посрещнали. Утре продължавам.

*магистър по международно банкиране от Университета в Лофбъро