Историята на едно издателство за историята

Началото е в училище

"Разказвали сме тази история толкова пъти, че вече започвам да си мисля, че не е истина", казва Мишев. Накратко, тя звучи така: четирима ученици от Френската гимназия ходят при един и същ преподавател, за да се подготвят за кандидатстудентския изпит по история. Годината е 2012 г., а Марио Мишев, Иван Кънчев, Ина Райкова и Йордан Събев имат частни уроци при Никола Дюлгеров, понастоящем преподавател в Историческия факултет на Софийския университет.

Докато тече подготовката им, Мишев прави Facebook страницата "Българска история" с идеята "в нея да пускаме някакви интересни неща". Включват се и другите трима и успехът в социалната мрежа е бърз: в рамките на месеци тя е харесана от десетки хиляди души (днес те са 375 хил.), като според двамата за това спомага и самото име, което "те задължава да я харесаш". Впоследствие Райкова и Събев излизат от проекта още преди той да се развие, а вместо тях на третия месец влиза режисьорът и аниматор Мартин Стаматов, който е с "Българска история" досега и се занимава с видео дейността на издателството.

"Това, което направихме тогава, вече не може да се случи - не заради друго, а защото Facebook тогава беше много различно място. Първите години не бяхме дали и един лев. Когато пускахме публикация, тя излизаше на всички, а сега излиза на под 10% от всички потребители", казва Кънчев. "Но най-важното е, че бяхме сериозни. Всеки ден пускахме нещо - какво е станало на съответния ден например. Беше ни странно, че никой не е разработил тази ниша."

Логично малко по-късно се появява и сайтът на "Българска история", където да могат да се пускат по-големи материали. И първите от тях са всъщност темите им от кандидатстудентския изпит. В продължение на над пет години проектът остава изцяло виртуален и почти без разходи, а когато има такива, те се покриват от дарения на читатели и собствени средства, докато през 2018 г. екипът не решава да се занимава с реална издателска дейност.

Фотограф : Цветелина Белутова

"Защо не започнем да издаваме книги?"

"В момента нашата дейност е разделена на три - издателска, видеопродуцентска и образователна, като третата е напълно доброволна - сайтът ни и обиколки по училища, които започнаха през 2013 г.", казва Мишев. Видеопродуцентската дейност се случва чрез дарения в платформата Patreon, както и чрез спонсори като БТК и "Армеец". Образователната - със собствени сили и също със средства от Patreon. Най-много усилия и средства обаче отиват в издателската дейност и разнообразните разклонения в нея.

Първата книга, която "Българска история" пуска на пазара, е детската "Обикни България с Историчко", написана от самия екип. Главният герой Историчко е лъвче, което запознава децата с най-важните събития в българската история. Истинската издателска дейност започва в първите месеци на 2018 г., а първата сериозна книга, която излиза с бранда на "Българска история", е "Помни войната" на полк. Борис Дрангов, която оригинално е издадена през 1916 г.

Така се ражда и цялата философия на издателството, което го прави уникално за българския пазар - голяма част от портфолиото на "Българска история" се запълва от стари книги, които отдавна не са били преиздавани. "Искахме да ги хванем и да ги направим да изглеждат красиво. Всичко стана много бързо, защото търсенето надмина всичките ни очаквания", казва Мишев.

Средният тираж на една книга на "Българска история" е около 2 хил. бройки, като голяма част от него издателството успява да реализира чрез собствения си онлайн сайт. Освен задължителната военна литература и биографични издания за личности като цар Борис III, ген. Владимир Вазов и Стефан Стамболов в портфолиото влизат още преиздадени книги като "Женските изкуства за щастливо съпружество" (1930 г.), "Домашна готварска книга" (1895 г.), "Домъ и общество. Книга за етикецията въ Царство България" (1935 г.) и други заглавия, които показват какъв е бил животът в България преди век.

Има, разбира се, и нерентабилни книги, които според създателите на "Българска история" са "издавани мазохистично, защото знаем, че няма да се продават, но ценността им е особено висока". Такава е "Септемврийски дни" на Андро Лулчев, която разказва за България след края на Първата световна война и не е преиздавана от 1926 г. насам. "Още когато я пуснахме, знаехме, че няма да се търси, и наистина се продава слабо. Но това е една от най-добрите български исторически книги, които някога съм чел", казва Мишев.

Освен със стари заглавия, за които в издателството има конкретен човек, който търси из старите каталози в страната, "Българска история" издава и съвременни исторически книги. Някои от тях са писани от имена като проф. Пламен Павлов, доц. Владимир Златарски и Вера Мутафчиева. Мишев и Кънчев казват, че активно търсят и други хора от академичните среди, с които да работят. Разделението в портфолиото между преиздадени книги и нови заглавия е 50/50.

Фотограф : Цветелина Белутова

Книгите не са достатъчни

Нужна е по-малко от година активна издателска дейност, за да разбере екипът на "Българска история", че книгите съвсем не са единственото, което могат да произвеждат. В края на 2018 г. се появява и първата настолна игра с бранда - "Цар на историята", създадена от ученици от 19 СУ "Елин Пелин". Големият хит обаче предстои година по-късно.

Кънчев описва "Битката за Балканите. Ерата на Калоян" като "класическа настолна тежка, бавна стратегическа игра - но в добрия смисъл на думата". Тя е и най-рисковата инвестиция до този момент - общо 130 хил. лв. отиват за създаването и издаването на играта, като първият тираж от 3 хил. бройки се продава за седмици, а вторият е почти двойно по-голям. До този момент от играта са продадени над 5 хил. бройки и макар втория тираж двамата да го приемат като "леко изхвърляне", убедени са, че и той ще бъде изчерпан.

Крайният резултат поне засега е едно успешно нишово издателство, което Мишев и Кънчев вече не смятат, че може да влезе в графата "бутиково", защото на година издава по около 50 заглавия. "Нашият голям плюс е, че покрай цялата ни дейност вече знаем много добре какво точно вълнува аудиторията. Понякога това е и разочароващо, защото ни се ще други неща да вълнуват хората, но хубавата страна е, че почти винаги знаем кое с какъв интерес ще бъде посрещнато", завършва Мишев.