За едни пет хиляди лева
Или как фирмите могат да изгубят правото си да обжалват данъчни актове на две инстанции в съда
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
В суматохата около искането на Националната агенция за приходите да получи достъп до кредитните досиета в банките някак незабелязано на първо четене на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в парламентарната бюджетна комисия се промъкнаха куп други спорни промени. Едната от тях предвижда от началото на следващата година да не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) решения на предходната инстанция, ако главницата по спора (данъчното задължение) е по-малка от 5000 лв.
Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия към парламента Фотограф : Красимир Юскеселиев Източник: Дневник
Промяната е и за физически, и за юридически лица и мина на първо четене в парламента. А въвеждането на такъв праг на практика ще ограничи възможността на данъкоплатците да обжалват на две инстанции в съда резултата от направена им данъчна ревизия.
Застъпниците на промяната твърдят, че това е начин да се облекчи работата на задръстения с всевъзможни дела ВАС. От опитите за подобно "разтоварване" обаче ще пострадат много компании, твърдят данъчни консултанти. Причината е, че зад малката сума може да стои загуба от милиони.
Примерите
Компания подава справка-декларация по Закона за ДДС с резултат за периода 1.3 млн. лв. ДДС за възстановяване. Данъчните влизат на проверка и съставят ревизионен акт. С него не само че отказват правото на данъчен кредит, но и посочват, че фирмата дължи общо 1 304 900 лв. В края на данъчния акт обаче пише, че задължението по ДДС е 4900 лв. Дружеството решава да търси правата си в съда, но жалбата му е отхвърлена на първа инстанция. И тъй като главницата по спора е под 5000 лв. (т.е. - под предлагания праг по ДОПК), фирмата няма да има право да обжалва на втора инстанция - пред ВАС. Така тя губи не 4900 лв., а над 1.3 млн. лв.
"Обвързвайки правото на обжалване пред ВАС с размера на установената с ревизионния акт главница от 4900 лв., данъкоплатецът неоправдано се лишава от правото му на справедлив данъчен процес", твърдят данъчните консултанти. И посочват друг пример. За определена финансова година е декларирана загуба по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 2 млн. лв. При извършена ревизия финансовият резултат е увеличен с 2 040 000 лв. поради непризнаване на разходи. Така с ревизионния акт е определен корпоративен данък в размер на 4000 лв. (10% ставка върху 40 хил. лв. печалба). Нещо повече - фирмата губи и право да си приспадне загубата от евентуална печалба през следващата година. Ако актът бъде потвърден от административния съд, това решение след 1 януари 2011 г. също няма да подлежи на обжалване пред ВАС.
Идеите
Ако предложеното изменение в ДОПК се приеме, то ще постави в неравностойно положение данъкоплатците: при сходни казуси част от тях ще получат защита в рамките на двуинстанционно съдебно производство, а други – само на една съдебна инстанция. Адвокати допълват, че отрязването на ВАС от "малките" дела поставя под въпрос безпристрастността, тъй като преди няколко години в административния съд са влезли много бивши данъчни служители.
"Дори и да е оправдан за компании, прагът от 5 хил. лв. е висок за физически лица. Освен това в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) има подобен за съдебните спорове и той е 1000 лв. Затова е по-логично и в ДОПК минимумът да бъде занижен до този размер. А и в ГПК е предвидено в определени случаи пред ВАС да се обжалват и претенции под посочения праг, затова в ДОПК също могат да се напишат аналогични текстове", твърди Красимир Мерджов, данъчен мениджър в PricewaterhouseCoopers България.
Други експерти имат по-различен поглед. "Практиката показва, че съдилищата и особено ВАС са претоварени. Но трябва да се отбележи, че ВАС разглежда много видове дела (не само данъчни), за които не се въвежда подобно ограничение. Липсват аналогични разпоредби в други закони, по които делата са подсъдни на ВАС. Тук възниква въпросът защо интересите на гражданите се ограничават точно по отношение защита срещу данъчни претенции. Не е ясно и как е определен прагът от 5000 лв." коментира Милен Райков, старши данъчен мениджър в Ernst&Young. Той добавя, че промяната на ДОПК трябва да е част от цялостна реформа, а не да се прави само за данъчните дела.
Предлаганите промени в ДОПК все още не са гласувани на второ четене в парламента. А дотогава депутатите може и да размислят.
3 коментара
Основния проблем е, че съдиите не са подготвени по разрешаването на финансови спорове като цяло и още повече данъчни такива и мотаят всичко. Също така в съда падат много висок % от данъчните актове /около 50%/. Чрез тази мярка се цели нищоправенето да се узакони, за сметка на едната страна, което е много далече от определение "правова държава" и "справедлив процес". Не може такава сложна материя да остава на произвола на ведомствени разпоредби, било то и от данъчната дирекция.
Нещо не го разбрах този пример - хем главницата по спора била под 5,000 лв, хем фирмата губела 1,3 млн. Не е добре обяснено според мен.
Много нелепи разсъждения.....ако е отказан данъчен кредит за 1,3 млн, то именно това е предметът на спора, а не установените 4 900 лв данъчни задължения, които просто са следствие от оспорването на данъчния кредит. Не знам как така се дава знак на равенсто между главница по спора (!) и данъчното задължение. Освен това какво значи фирмата да "загуби" парите???? Не се обжалва пред ВАС, но си има административно и съдебно обжалване.....и не винаги е добре за фирмите делото да се гледа от ВАС, както показва практиката...Искрено се надявам посочените в статията "данъчни менаджери" да не са чели посочения в статията пример, иначе трябва да си изгорят публично менаджерските дипломи..........
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.