Октомврийска революция

"А пред кои прозорци ще дойдат да викат миньорите, ако от 1 януари им дадем 50 лева пенсия", мотивира действията си премиерът. Но не чу всички факти по темата. А те са: По данни на самите пенсионноосигурителни дружества през 2010 г. средната пенсия от ППФ би била 178.50 лв., което е почти колкото минималната. За сравнение - средните пенсии на хората със стаж в първа и втора категория, които се покриват от НОИ, са над 460 лв. за първа и около 300 лв. за втора категория труд. Но има друг проблем - тези, които са внасяли високи осигуровки и биха взимали пенсия от частните фондове от 700 лв., при новата солидарна система ще получат 560 лв. по данни от управителя на НОИ Христина Митрева, цитирана от "Дневник".

Защо разликата е така драстична? Основната причина е отказът на "десния" кабинет на Борисов да увеличи възрастта за пенсиониране на категорийните работници от догодина. Сега дебатът под натиска на синдикатите е дали тази мярка да се случи в далечната 2017 г. или две години по-рано заедно с повишаването на изискванията за осигурителен стаж. И двата варианта са прехвърляне на непопулярните, но нужни решения към следващо правителство.

Друг проблем е различният период на осигуряване във фондовете. Едва за 17% от всичките 232 хил. категорийни работници с индивидуални партиди са правени вноски през целия 10-годишен период, откакто тези фондове съществуват. Повечето от тях имат стаж при тежки условия и преди 2000 г. и са осигурявани в НОИ.

Пенсионноосигурителните дружества се съмняват и в коректността на някои работодатели, които са укривали осигуровки. Депутатът от ДПС Хасан Адемов, преди председател, а сега член на социалната комисия в парламента, също заяви, че контролът през годините не е бил на ниво. По неговите думи дори има случай на споразумение между работодатели и синдикати в една от мините работниците да се осигуряват на минимална заплата, за да оцелее предприятието. Според Адемов освен всичко това през годините доходите на работещите при тежки условия не са нараснали толкова, колкото е било планирано. Затова и вноските за пенсия са били по-малки.

Безспорен е също негативният ефект на кризата, който ограничи доходността на инвестициите на ППФ. През 2008 г. фондовете регистрираха отрицателна доходност от над 23%, която стопи част от активите, но през следващата година част от негативния ефект беше неутрализирана (виж графиката).

Прехвърлянето на натрупаните средства в НОИ обаче не гарантира по-висока доходност. Дори напротив - по закон временно свободните средства на Учителския пенсионен фонд, по чийто модел ще бъде създаден новият фонд, могат да се влагат единствено по депозитни сметки в БНБ или в ДЦК. А активите на частните фондове са инвестирани и в акции, корпоративни облигации и имоти.

Все още не е ясно и как ще стане прехвърлянето на 500-те милиона: дали фондовете ще трябва да ги осребрят предварително, или те просто ще бъдат отстъпени на НОИ така, както са инвестирани в депозити и ценни книжа. Дори и да се избере вторият вариант с цел да не се срине борсата, скоро държавата ще е принудена да продаде ценните книжа, за да плати на пенсионерите. А това ще намали реалната стойност на събраните средства.

Има и още нещо - решението за национализация се взе, без да са представени разчети дали новосъздаденият фонд може да покрива разходите си. А това провокира коментари, че най-вероятно целта на упражнението е да се запуши, и то за едва няколко години, дупката в бюджета. "Правим дългосрочна глупост, за да спасим тригодишната ликвидност на правителството", обобщи Георги Ангелов от "Отворено общество".

Премиерът обаче потърси проблема на друго място, като директно обвини пенсионните дружества в разхищение на парите на работниците: "В тези фондове около 20% от парите отиват за разходи. Там са скъпи коли, там са скъпи секретарки също така. И това харчи много пари", заяви той на заседание на кабинета. Данните на Комисията за финансов надзор обаче показват друго: за такси на дружествата са отишли малко над 8 млн. лв., или под 2% от активите на ППФ.

Апокалипсис утре

Новата доза несигурност, която внесе ГЕРБ, предизвика лавина от гняв и упреци, а и нещо конкретно. Пръв на новините, идващи от Министерския съвет, реагира пазарът - само за два дни борсата падна с 5%. Причината е, че голяма част от активите на фондовете са инвестирани на Българската фондова борса и депозити в банки, а бързото им освобождаване (ако се избере този вариант) ще срине и без това слабата търговия с ценни книжа.

"Това би довело до отдръпване на портфейлни и стратегически инвеститори и би навредило на стабилността на финансовата система", обясниха от асоциацията на управляващите дружества. С унищожаването на доверието в капиталовия пазар ще се повиши и цената на финансирането на предприятията, доколкото ще липсва алтернатива на банковото кредитиране. Впрочем ефектите от подобно управленско решение вече се видяха в Аржентина, където държавата национализира частните пенсионни фондове с 30 млрд. долара активи. Последва срив на песото, срив на борсата и срив на аржентинските ДЦК.

"По принцип ние не смятаме да разваляме активите на пенсионните фондове. Обсъждаме го с Комисията за финансов надзор, с банките и въобще може да се говори за смяна на титуляра, но не и за разваляне на депозитите в банките", каза Митрева пред БНТ. Тогава обаче смисълът от упражнението съвсем се губи, защото едва ли държавните експерти от НОИ ще управляват парите по-добре от портфолио мениджърите в частните фондове.

Евентуално одържавяване на парите от частните професионални фондове ще има и много по-дългосрочен негативен ефект - то ще разклати доверието в цялата пенсионна система. "Ако бях на вашите години, крайният резултат щеше да бъде да си задам въпроса: ако днес се национализира и се краде фондът на миньорите, утре може да вземат и моя. И да избягвам участие в пенсионна система в България", посочи пред "Дневник" председателят на Института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов.

Поредното набързо взето решение окончателно ще затвърди и имиджа на България на страна на несигурния бизнес климат. Последиците – липса на чужди инвеститори и забавяне на икономиката.

Да бъде или да не бъде

Стилът на правителството не позволява точна прогноза какво следва. Може да се случи обявеното от тази седмица с всичките му черни последствия. Тогава промените може да попаднат в съда, защото ще е нарушен договорът между осигурените и пенсионните дружества. Но може последното да се окаже предпоследно. Високопоставен правителствен източник например допусна, че този ход има за цел по-скоро да сплаши частните пенсионноосигурителни дружества, отколкото да вземе парите им.

Възможно е и следващата седмица отново да има междинен вариант. Например активите на частните фондове да не бъдат пипани, обаче от 2011 г. вноските вече да влизат в НОИ вместо в индивидуални партиди (нещо като унгарския опит). Или дебатът да се удължи толкова много, че просто да не остане време тези промени да бъдат направени още от началото на следващата година.

А има и бърз и ефективен изход - да се изпълни действащият закон, като се увеличи възрастта за пенсиониране на категорийните работници още от следващата година. Няма да може така със замах да се обяви псевдореформа, но пък фондовете ще могат да започнат плащания. Срещу този вариант са само синдикатите. Те обаче явно са новите съветници на премиера.

Автор : Капитал Преглед на оригинала