🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Минната сделка на КЦМ с Николай Вълканов

Групата вече контролира изцяло "Върба – Батанци", след като придоби акциите на "Минстрой"

Румен Цонев, "КЦМ 2000"
Румен Цонев, "КЦМ 2000"
Румен Цонев, "КЦМ 2000"    ©  Цветелина Белутова
Румен Цонев, "КЦМ 2000"    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Групата вече контролира изцяло "Върба - Батанци", след като придоби акциите на "Минстрой" на Николай Вълканов.
  • Сделката е част от плановете на металургичната група за вертикална интеграция на бизнеса.
  • Добивът на оловно-цинкови руди в региона на Мадан ще се увеличи, а инвестициите се оценяват на 30 млн. лв.

Ако допреди няколко години "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов изглеждаше решен да разширява минния си бизнес, тенденцията сега като че се обръща. В края на миналата година бившият вицепрезидент на "Мултигруп" се раздели с 50-процентния си дял във "Върба - Батанци", като акциите бяха придобити от другия партньор в дружеството - "КЦМ 2000". Сега след като пловдивската металургична група контролира изцяло най-голямото предприятие за добив на оловно-цинкови руди в страната, което работи в района на Мадан, плановете й са да разшири дейността му, в което по предварителни оценки ще бъдат инвестирани около 30 млн. лв. Това е част от стратегията й за вертикална интеграция на бизнеса - от добив на суровини през преработката им до метали, а на следващ етап и до производство на продукти. От развитието на мините ще спечели и регионът, където компанията е най-големият частен работодател.

Пълен контрол

Приключената сделка е за половината от акциите на "Върба - Батанци", което от своя страна е собственик на "Горубсо - Мадан". Продавач е "Минстрой холдинг", а купувачи са "КЦМ 2000" и Румен Цонев, който е изпълнителен директор и един от основните акционери на групата. След придобиването "КЦМ 2000" държи 75% от "Върба - Батанци", а останалите 25% са на Цонев.

"Сделката е част от нашето развитие, като в стратегията ни е заложено постигане на вертикална интеграция както по отношение на суровините, така и по отношение на стоките, които се произвеждат от нашите метали", каза Цонев. По думите му групата разглежда всичко като една компания, която в крайна сметка продава метали на международните пазари, но тези метали са получени от нейните рудници. Цонев не уточни цената, на която са купени акциите, но я определи като "справедлива".

Групата "КЦМ 2000", която е собственик на пловдивския завод КЦМ, на практика е единствената, която изкупува оловно-цинковата руда в България. Освен в района на Мадан суровината се добива също край Златоград, където работи друга компания на Вълканов - "Родопи еко проджектс". Трета такава мина оперира "Лъки инвест", която също е част от портфейла на "КЦМ 2000". По думите на Цонев обаче "Върба - Батанци" е най-голямото и най-перспективното находище в България. "Придобивайки тази собственост, ние можем много по-отговорно да работим за развитието му", уточни той.

План за повече

В момента почти 30% от капацитета на КЦМ се запълва с концентрати от Родопите, още толкова са преработваните вторични суровини, останалото е внос, което според Цонев е много добра структура на суровинна обезпеченост на металургичната част на бизнеса. Амбицията на компанията обаче е да увеличи дела на българските суровини. "Когато срещу тази амбиция имаш и стабилна собственост, това е постижимо", добави Цонев.

В региона на Мадан групата на практика вече контролира три находища - "Върба - Батанци" чрез едноименното дружество и "Крушев дол" и "Петровица", чийто концесионер е "Горубсо - Мадан". В Рудозем пък се намира обогатителната фабрика, където рудата се преработва до концентрат.

Новият собственик има 10-годишен план за развитие на добива, като се предвижда производството на концентрати да нарасне с около 30 - 40%. "Геоложките запаси показват възможност за развитие чрез насочени и разумни инвестиционни дейности", коментира Цонев. Самата фабрика разполага с достатъчно голям капацитет, но инвестиции ще бъдат направени за внедряване на по-съвременни технологии за обогатяване и подмяна на част от оборудването.

Запазва се изцяло оперативното управление на "Върба - Батанци" и "Горубсо - Мадан". "Екипът е млад, амбициозен и изключително добре подготвен професионално, а това е гаранция за сериозно развитие", каза Цонев. Общо заетите в мините са около 860 души, което ги прави най-големият работодател в Смолянска област, без да се брои държавното горско стопанство.

Оттегляне

След сделката за "Върба - Батанци" на практика КЦМ вече контролира две от трите компании за добив на оловно-цинкови руди в страната. Третата - "Родопи еко проджектс", остава собственост на "Минстрой холдинг".

Според източник на "Капитал" обаче това може да не е задълго, тъй като за тях се преговаря с друг потенциален купувач. Освен за мината край Златоград смяна можело да има и в рудниците на "Минстрой" в Македония, където преди шест години чрез местното си дъщерно дружество "Булмак 2016" холдингът стана концесионер на "Злетово" и "Тораница". Николай Вълканов не беше открит на мобилния му телефон за коментар.

История на компанията

"Върба - Батанци" беше създадено като дружество от "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" през 2011 г., когато получи концесия за добив на оловно-цинкови руди от едноименното находище. Година по-късно компанията придоби "Горубсо - Мадан" - практически неработещо по това време дружество, притежавано от бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, като покри дълговете му - 30 млн. лв. Впоследствие добивът беше възстановен, а в мините бяха направени инвестиции.

По данни за 2020 г. от трите рудника на "Върба - Батанци" са добити общо 390 хил. тона руда. За сравнение - добивът в Златоград е бил около 250 хил. тона, а край Лъки - 120 хил. тона.

През последните години приходите на самото дружество "Върба - Батанци" намаляват, като през пандемичната 2020 г. то излиза на загуба (виж таблицата). Към края на годината активите му са близо 67 млн. лв.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар