Да оцелееш през зимата: Как три фабрики се справят с енергийната криза в Европа

Към края на октомври изглеждаше, че най-тежката част от енергийната криза вече е преминала, след като газовите хранилища в ЕС бяха запълнени на над 90%. Това обаче не важи за тежките индустрии, които тепърва имат да се справят с най-студените дни и възможността от временни прекъсвания на захранването.

Предизвикателствата пред компаниите са различни, като те се дефинират от това в коя индустрия е позиционирана всяка от тях. Financial Times е насочил вниманието си към три европейски компании и трудностите им през идващите месеци, като те споделят очакванията и притесненията си.

Италианският стъклар от Мурано

Първото предприятие е New Murano Gallery, което се занимава с производството на стъкла и стъклени продукти. Компанията е основана преди 22 години, като в момента в нея работят 36 служители. Тя е базирана на острова Мурано, който се намира близо до Венеция и е известен със стъкларската си индустрия от над осем века.

Експлоатацията на една пещ струваше около 7000 евро на месец преди нахлуването на Русия в Украйна да предизвика скок в цените на газа. Сега това струва до 110 хил. евро - ситуация, която е "невъзможна за управление", казва Андреа Перота, съосновател на New Murano Gallery. "Енергията е основното нещо, но не е само енергия. Суровини, опаковки, транспорт. Цената на всичко се е повишила", заявява той пред FT. "Това определено е най-тежката криза, с която се е сблъсквал нашият бизнес", казва Франческо Скарпа, съосновател на компанията.

За момента компанията успява да се задържи благодарение главно на правителствената помощ, която италианските власти отпускат. От октомври насам местните фирми могат да се възползват от данъчни кредити за до 40% от техните сметки за енергия. Това дава възможност на New Murano Gallery да не се притеснява толкова за разходите си, но това не е достатъчно.

Друг подход на компанията е да намали разнообразието в предлагането си. Пещите на компанията правят стъкла с различни цветове, като за да намалят разходите, New Murano Gallery вече използват максимум две от тях едновременно. Освен това се усеща и насочване към продукти, които носят по-големи печалби. "Вместо да произведем 300 стъкла, ние произведохме три стъклени скулптури", казва Скарпа. Цената на едно стъкло започва от 50 евро, докато цената на централна скулптура варира между 700 и 2000 евро.

Спирането на повече от половината от 11-те пещи на New Murano Glass оказа влияние върху екипа от майстори стъклари, които трябва да работят в тесни и горещи условия. Перота описва положението като "предизвикателно". Въпреки това той смята това за по-добра алтернатива на оставянето на високоспециализирани работници, които практикуват вековни техники, без работа. "Те са като пианисти. Ако не работят в продължение на месеци, ще им отнеме време да се върнат към това", смята той.

Плочки от Испания

Следващата компания, която английското издание ще следи, е испанският производител на плочки Realonda. Тя е базирана в град Онда, както и голяма част от местната индустрия. Производителят е основан през 1952 г., а в момента наема 100 служители. Сто и осемдесет тръби влизат във вътрешностите на пещта на Realonda, където температурата достига 1200 градуса - така меката глина се превръща в твърдо изпечени керамични плочки.

Голямата нужда от газ е сериозен повод за притеснение за управляващия директор Давид Фернандес-Валадарес. Той споделя, че едно от всеки две евро от продажби отиват за покриване на енергийните нужди на компанията. Въпреки че предприятието все още е на печалба, той е на мнение, че няма гаранции, че това ще продължи. За момента отказва да допусне възможността да съкрати част от служителите, което голяма част от конкурентите му вече направиха. "Ще трябва да видим колко трудности ще имаме. Но не се съмнявам, че ще се справим", казва той.

До момента компанията успява да прехвърли част от по-високите си разходи на клиентите си. От началото на пандемията Фернандес-Валдарес е одобрил три отделни покачвания на цените, като едно от тях идва след началото на войната в Украйна. По този начин цените на плочките му са около 30% по-високи, отколкото през октомври 2021 г.

Въпреки това този ръст не отразява напълно скока в разходите на компанията. Според директора евентуалното решение клиентите да понесат изцяло увеличението в цените на газа би било пагубно, защото има страни, които не са засегнати от енергийната криза. Те биха могли да завземат съществуващите вече клиенти на Realonda, като според Фернандес-Валдарес този тип компании са базирани в Турция, Бразилия и Индия. Пред компанията има и друга опасност - конкурентите от Италия. Вече споменатата помощ от страна на правителството в Рим е значително по-голяма от тази, която предлага Мадрид. Испанското правителство през март предложи на предприятията, които използват газ, само еднократно плащане от 5000 евро на работник за до 80 служители. Липсата на подкрепа кара директора да се чувства "напълно изоставен".

Временното изключване на пещите също не е възможно. То би отнело между два и три дни, като последващото им включване отново би изисквало същото време, както и повече газ, което би увеличило разходите значително, макар и краткосрочно.

Най-трудното решение пред директора вече наближава - подсигуряването на газовите нужди за 2023 г. Годишният договор за доставка изтича и той трябва да избира между нова сделка с фиксирана цена или такава, която да зависи от движенията на пазара. Така или иначе той ще се стреми към договор, който му осигурява гъвкавост, без да плаща наказателни такси. Играта на прогнози обаче не му харесва. "Моята кристална топка е счупена", казва той.

Химикали от Германия

Последната компания, която попада в полезрението на Financial Times, е Follmann Chemie - основана е през 1955 г. и в нея в момента работят 900 служители. Тя е семейна, като в момента се управлява от третото поколение на фамилията Фолман.

Пандемията беше достатъчно тежка, като тя донесе огромни увеличения на цените на суровините, които Фолман до голяма степен прехвърли на клиентите. Въпросът сега, казва той, е доколко клиентите на германската химическа промишленост ще бъдат готови да поемат тежестта за по-високи енергийни разходи, преди да започнат да търсят нови доставчици в Азия или Северна Америка. И двата региона не са засегнати в такава степен от газовата криза, което ги поставя в значително по-добра позиция от европейските им конкуренти.

За да намали зависимостта си от силно волатилния енергиен източник, компанията вече използва и петрол, който да е резерв на газа. Семейният бизнес вече е спрял да работи през уикендите поради скока на цените на енергията, а Фолман наскоро замени два газови двигателя, използвани за охлаждане и отопление при производството, с такива, които могат да работят и с друго гориво. Новите двигатели струват на компанията около 400 хил. евро. Фолман казва, че продължава да плаща пълни заплати на персонала въпреки намаленото работно време. "Разходите за енергия преди бяха 2% от нашия оборот - сега са 6% и нямам представа какво ще бъде през следващата година", смята той.