BioSense, или как Сърбия дигитализира своето земеделие
Научно-развойният институт в Нови Сад работи от 2015 г. и вече е изпълнил над 40 различни проекта за близо 40 млн. евро
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Институтът е създаден през 2015 г. с европейско и държавно финансиране.
- За този период екипът се е увеличил от 10 на 140 учени, а изпълнените проекти са над 40.
- Разработените технологии помагат на фермери, застрахователи и други компании, имат и социален елемент.
"Първият държавен стартъп". Така на шега определят медиите в Сърбия BioSense - научно-развойният институт за IT в биосистемите и дигитализация на селското стопанство в Нови Сад, според неговия директор Владимир Църноевич. Създаден през 2015 г. като център за високи постижения по проекта Antares, той е финансиран с по 14 млн. евро от европейската програма Horizon 2020 и сръбското правителство за срок от 10 години. Инвестицията явно си струва, тъй като разработките на института вече се ползват от редица компании. Досега той е изпълнил повече от 40 проекта за близо 40 млн. евро.
"За нас проектът Antares беше критичният момент за развитието ни, тъй като идеята беше да се мобилизират структурните фондове на ЕС, така че да допълнят националните научни фондове. Но понеже Сърбия не е членка на ЕС ни казаха, че това "не е за нас". След дълга дискусия обаче се съгласиха да ни позволят да кандидатстваме, при положение, че ако бъдем одобрени, инвестираната сума ще бъде равностойно финансирана от сръбската държава. Нашето правителство се съгласи, като не мислеше, че ще спечелим. После беше много изненадано и трябваше да изпълни своето обещание", коментира Църноевич.
С европейски средства се финансира и най-новият им проект - изграждането на сграда за научно-развойна дейност, както и инкубатор за стартъпи на стойност от 20 млн. евро, които са предоставени като заем от Европейската инвестиционна банка. Строителството се очаква да бъде завършено до два-три месеца. Интересното в заданието на новата сграда е, че в центъра си тя е плаваща върху солидна гумена основа, така че да се елиминират всички видове вибрации. Причината за това е, че голяма част от новите проекти на BioSense ще са в сферата на нанотехнологията, а според Църноевич вибрацията е пагубна за тях.
Земеделие от ново поколение
Макар BioSense да е създаден официално като институт през 2015 г., самата организация и критична маса от учени съществуват под една или друга форма неофициално още от 2008 г., разказва нейният директор. А главната цел е решаване на изключително важен проблем - този с производството на храна и как то да бъде вкарано в XXI век."Трябва да намерим нови решения за производството на храна. Съвременната концепция за селското стопанство е чрез дигитализация. Машините произвеждат данни за всичко и всичко отива в облака - състоянието на почвата, растенията, всичко", коментира Църноевич.
BioSense е първият нов институт в Сърбия от близо 40 години насам. "Това дава надежда и показва на младите хора, които искат да се занимават с наука, че място за тях в страната има и че за тях се мисли", казва той. Започвайки с едва 10 учени като основатели, сега BioSense има над 140, което включва и членове от други държави като Франция, Бразилия и др.
Институтът не извършва търговска дейност в директния смисъл на думата - производство и продажба на продукт. Но отдава патентите си на заинтересовани от това компании. Такъв например е случаят с технологията, която стои зад Plant-o-meter - оптично устройство с две сензорни камери, което събира информация за стреса при растенията, състоянието на почвата и други и качва данните на живо в облака. Патентът за нея е бил продаден на компания от САЩ, която вече се занимава със сериализацията и разпространението й.
С робот от почва до облак
Друга от иновациите на BioSense е в роботиката и нейното приложение в земеделието. За целта от института са разработили свой многопроходим робот, който като концепция не е много далеч от роботчето на Марс. Върху платформата му могат да се сменят различни модули, като първият от тях е Lala. "Така се нарича в региона мъж, който работи на полето. Затова той е и първият ни работен прототип, а за 2023 г. вече сме подготвили и "жена му" Sosa", коментира Горан Китич, главният инженер на проекта.Това, което Lala позволява, е анализа на почвата в реално време на дълбочина до 30 см. Предварително на робота може да бъдат зададени маршрут и специфични локации, от където да вземе пробите, след което той се придвижва на тези места, взима почвена проба и я анализира на място. Резултатите от анализа директно се качват в облака, така че крайният потребител може да види какво се случва от мобилното си устройство.
"По този начин елиминираме един много дълъг и сложен процес, който съществува в момента. Ако сега искате да направите анализ на своите почви, е нужно да отидете на място, да вземете сами пробата, след което да я изпратите до лаборатория и да се надявате, че ще ви върнат резултата в рамките на седмица. А с Lala можете да го правите колкото пъти искате и да получавате резултата в рамките на няколко часа за целия ви имот като използвате само телефона си", коментира Китич.
За фермери и застрахователи
Интересен проект в сферата на земеделието, който вече е в експлоатация, е картиране на земеделската територия на Сърбия. Това включва данни от видео наблюдение и снимков материал от сателити и мобилни телефони, както и от разположена в полето апаратура, която анализира влажността на почвата и нейното състояние."Чрез системата можем да предложим на фермерите къде каква култура е най-добре да бъде засята и коя би дала най-добра реколта, би била най-устойчива на климатичните условия и др. Нужно е вече да се мисли по този начин, тъй като тази година имахме много лоша реколта заради сушата. Ако продължаваме по същия начин и сеем същите култури от едно време, много скоро ще имаме проблем с храната", коментира Църноевич.
Анализът на земеделския регион чрез снимков материал позволява да се наблюдава и неговото състояние в реално време. По този начин от BioSense успяват да предоставят услуга и на един от партньорите си - Generali. Според управителя на института най-големият проблем, с който се сблъсква застрахователната компания, е покрай периода на ежегодните силни градушки, които унищожават реколтата от малини.
"Фермерите са се научили, че минава около седмица, преди екипите да могат да дойдат на място да анализират щетите. Закупуват полица едва след като е имало унищожителна градушка и докладват на следващия ден, че нещо се е случило. Така застрахователят трябва да изплати застраховката, а фермерите плащат за застраховка само след щета", споделя Църноевич. Сега обаче с постоянното наблюдение, анализ и снимков материал от BioSense споделят информацията си с Generali, която от своя страна блокира закупуването на полици за даден период, за да спре порочната практика.
Базата данни на BioSense се допълва и от около 20 хил. потребители, които през определен период от време изпращат от телефоните си снимки на състоянието на своите ферми към платформата на института AgriSense. В тази платформа след регистрация фермерите имат достъп до безброй съвети, базирани на научни данни, от типа на това какво, кога и къде да бъде засято, както и най-добри практики за подобряване на биоразнообразието на земите си.
"Този процес все още не се изпълнява от всички фермери в страната, защото или не знаят за него, или не им се занимава на този етап. Предвиждам обаче в много близко бъдеще, в рамките на година, ако такъв снимков материал не бъде предоставен, за да се верифицира състоянието на земята и реколтата, те да не могат да получат субсидии от държавата", споделя Църноевич.
Дигитално село
Процесите на модернизация, които BioSense се стреми да внедри в земеделския сектор, имат и социални измерения. Такъв е започнатият през май 2022 г. проект "Дигитално село" като разширена версия на предхождащия го "Дигитална ферма". Целта на института е да внедри всички разработени досега добри практики и да повиши технологичния капацитет на едно истинско фермерско село - Мокрин. Главни партньори в начинанието са BioSense, MokrinHouse и сръбската земеделска компания Delta Agrar, част от Delta Holding на Мирослав Мишкович."Такъв проект имаха и преди от Delta, но тогава те искаха да почнат от нулата и да вземат едно обезлюдено село, което да развият така, че да върнат хората в него. Тогава имахме среща и им казах: "Защо просто не използвате едно живо и развиващо се село и не го направите там?". Те се съгласиха и сега сме тук", коментира Църноевич.
В момента в "Дигитално село" участват около 30 фермерски холдинга, като се очаква те да станат 100 до края на проекта след три години. Желаният резултат е тогава всички фермери от Мокрин да използват пълноценно технологията, предоставена им от BioSense, и експертизата от Delta Agrar.
1 коментар
За българите, Сърбия е върхът на всичко - те живееха по-добре от нас, когато ние мизерствахме в комунистическа диктатура, и от тогава имаме комплекс за малоценност спрямо сърбите. Нищо че днес нещата са коренно обратно и че сърбите винаги са ни мразели - българинът се възхищава на простотията и бабаитлъка на по-простите от него. А в Сърбия думата "бугарин" продължава да е мръсна дума.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.