Златният инвеститор на Крумовград

Само през 2022 г. общината със 17 хил. жители е получила близо 17 млн. лв. от "Дънди прешъс металс"

Добивът на златна руда от "Ада тепе" започна през 2018 г.
Добивът на златна руда от "Ада тепе" започна през 2018 г.
Добивът на златна руда от "Ада тепе" започна през 2018 г.    ©  БНР - Кърджали
Добивът на златна руда от "Ада тепе" започна през 2018 г.    ©  БНР - Кърджали
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • В златодобивната "Дънди прешъс металс" работят 290 души, почти всички местни хора.
  • Компанията е дарила 5.8% от печалбата си през 2022 г., заедно с данъците и таксите общината е получила 17 млн. лв.
  • Бавните процедури пречат за откриването на нови запаси и продължаване на дейността след 2026 г.

Крумовград е сред малкото общини в България, които не страдат от липса на финансиране. Хубавите улици, ремонтираната болница и новият музей обаче не се дължат на необичайно щедри трансфери от държавния бюджет, а на наличието на голям инвеститор. Откакто "Дънди прешъс металс Крумовград" - дъщерна компания на канадската Dundee Precious Metals (DPM), започна изграждането на мина за златно-сребърни руди през 2016 г. с инвестиция 178 млн. долара и добив две години по-късно, градът се промени значително. Освен работни места - над 95% от заетите 290 души са местни хора, много от тях върнали се от чужбина, компанията осигурява и съществени приходи на общината, в която живеят 17 хил. души. Само за миналата година Крумовград е получил близо 17 млн. лв. от "Дънди прешъс металс" под формата на концесионни такси, местни данъци и дарения, или средно по 1000 лв. на жител. Това стана ясно при представяне на проекта пред журналисти.

Новата мина

"Ада тепе", както се нарича рудникът край Крумовград, е първата и засега единствената нова мина в страната след промените. Откриването й отне близо две десетилетия и премина през промяна на първоначалния проект, серия от обжалвания от екологични организации и административни спънки. Строителството на рудника и на съоръженията към него започна през 2016 г. - пет години след като докладът по ОВОС беше одобрен. Първите количества руда бяха добити през 2018 г., а през следващата година започна и преработката й до концентрат - крайният продукт на предприятието. За разлика от концентрата на "Дънди прешъс металс Челопеч" - другото дружество на DPM в страната, който се изнася за претопяване в Намибия, продукцията от Крумовград се преработва в страната - от завода на "Аурубис" до Пирдоп и Златица.

Рудникът "Ада тепе" е необичаен с това, че не разполага с класическо хвостохранилище. Вместо това има т.нар. интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци, което е иновация в световен мащаб. Съоръжението се изгражда на етапи от долу нагоре в близост до рудника. Първо се правят клетки, покрити с геомембрана, в които се депонира предварително сгъстеният отпадък от обогатителната фабрика и след като той се втвърди, което отнема 4-6 седмици, се покрива със скалната маса (баластра) от рудника, а отделената вода се отвежда в оборот към фабриката. Над първите клетки стъпаловидно нагоре се изграждат следващите. Това елиминира опасността от запрашаване от хвост и позволява веднага да започне рекултивацията. Тя също се извършва поетапно, като до момента са възстановени 8.8 ха и са засадени над 72 хил. дървета.

Как печели общината

Макар и по-малка от предприятието в Челопеч, "Дънди прешъс металс Крумовград" също попада в класацията "Капитал 100" на най-големите компании в сектора на металите с 301.6 млн. лв. приходи за 2022 г. Данни на дружеството сочат, че през миналата година са направени публични плащания за 43 млн. лв. под формата на данъци, такси и осигуровки. Значителна част от сумата е получила община Крумовград. Това включва половината от платените концесионни такси за общо 18.65 млн. лв., или 9.33 млн. лв., както и 473 хил. лв. местни данъци. Даренията, които компанията е направила, са за още 7.14 млн. лв., или 5.8% от печалбата преди облагане. За сравнение - по думите на директора "Разрешителни и правни дейности" Ирена Цакова за добра практика се счита отделянето на 1% от печалбата.

Финансовата подкрепа, която компанията оказва, е на базата на подписания през 2015 г. меморандум с общината. Според него за периода си на работа "Дънди прешъс металс Крумовград" ще инвестира общо 17 млн. долара (около 24 млн. лв. към датата на подписване) в подобрение на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, културата и спорта. Други 5 млн. долара са предвидени за стимулиране развитието на местния бизнес чрез специално създадения от компанията фонд. Целта е да се създадат устойчиви предприятия, които да осигуряват работа на хората и след като добивът приключи. От началото на фонда през 2019 г. досега са усвоени 5.8 млн. лв. за 58 проекта, които са създали 130 работни места. Финансиране са получили производители на зеленчуци, етерични масла, дограма, трикотаж и други, както и доставчици на услуги като автосервизи и машинно пране на килими. Фондът предоставя като грант 55% от стойността на проектите, други 35% са заем с преференциална лихва от партньорската банка ОББ, а 10% е самоучастие.

Изпълнени вече са и двата конкретни ангажимента, които компанията пое с подписването на меморандума. От миналата година в града работи интерактивен музей, където са показани част от събраните 17 тона артефакти при археологическите проучвания на "Ада тепе". Това всъщност е най-старият известен на науката рудник в Европа, където злато е добивано още от траките в късната бронзова епоха (1650 - 1200 г. пр. Хр.). Изградена вече е и нова хижа със зона за отдих до града, която се очаква да заработи от следващата година.

Неясно бъдеще и бюрокрация

Големият въпрос, който стои пред компанията и общината, е за бъдещето на проекта в Крумовград. Рудникът е сравнително малък, като запасите му са изчислени да стигнат до септември 2026 г. Закриването и рекултивацията ще осигурят работа на част от хората за още 3-4 години. Затова и надеждите на компанията са да намери нови находища. В проучвания в района на "Ада тепе" само през миналата година са вложени 5.3 млн. лв., а общо от влизането на DPM в страната през 2005 г. инвестициите в търсене на нови руди около Крумовград и Челопеч се оценяват на 80 млн. лв.

Бавните процедури обаче са пречка. По думите на Цекова компанията има заявени площи за проучвателните дейности още от 2017 г., за които все още няма решение. В същото време разработването на минни проекти отнема години - само проучванията продължават 5-6 години, следват процедури по ОВОС и строителство на съоръжения, преди да започне самият добив, и то ако бъдат намерени рудни запаси. Напредък засега има единствено в площта "Света Петка" край Челопеч, където проектът е на етап регистриране на търговско откритие. Окачванията на компанията са да получи концесия догодина.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    adl26317382 avatar :-|
    adl26317382
    • - 3
    • + 5

    Много жалка и платена статия!

    Нередност?
  • 2
    antonst avatar :-|
    Антон Стойков
    • - 3
    • + 2

    До коментар [#1] от "adl26317382":

    Да, на 100%.

    И 100% печалбата, голямата част отива във фирми извън България, а тук плащат някой данъци от "кумова срама"
    Разбира се не са само те, повечето западни фирми са на този модел. Като нямаме никакъв финансов контрол така ще е..

    Нередност?
  • 3
    falcone avatar :-|
    falcone
    • - 2
    • + 1

    Сто процента платена статия. Може ли да бъде обяснено защо тогава населението на Крумовград е продължило да намалява в периода от откриване на мината до сега? Нали бизнес, нови работни места, социална поритика. В крайна сметка само тепето стана на голяма дупка.

    Нередност?
  • 4
    maxchaos avatar :-?
    maxchaos

    Дарения ли? А ние се молим на Лукойл поне да си плати данъците тук, докато им осигуряваме свръхпечалба с безумна дерогация...
    Чия колония бяхме пак?

    Нередност?
Нов коментар