Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина след социализма е на открито за разлика от другия канадски "златен" обект в Челопеч, където се копае под земята. Находището е по-скоро средно голямо: ще се добиват и преработват 840 хил. тона руда годишно със съдържание на злато 85.7 хил. тр.у., като крайният продукт ще бъде концентрат. Целият комплекс заедно с обогатителната фабрика и другите съоръжения заема площ 85 ха, а експлоатацията е предвидена за 8 години. С продължаващите и в момента проучвания обаче е много вероятно този срок да се окаже значително по-дълъг.

Старт

Канадската компания започна добив на руда в средата на 2018 г., а първите количества тестов концентрат в обогатителната фабрика бяха произведени през март тази година. Три месеца по-късно – през юни, дружеството обяви, че е започнало т.нар. търговско производство. На технически език това означава, че за период 30 дни заводът е постигнал над 60% от проектния капацитет за преработка и извличане на метала от рудата, но на практика още тогава той можеше да покрива между 90 до 98% от планираните качествени и количествени показатели. По думите на изпълнителния директор на дружеството Илия Гърков достигането на проектен капацитет за такъв кратък срок е голямо постижение, защото пълното въвеждане в експлоатация на такъв тип обекти обикновено отнема между 9 и 18 месеца. В момента предприятието има техническа готовност да работи на пълни обороти, като това ще стане, след като получи Акт 16.

Все още не се знае къде ще се продава продукцията, като се очаква компанията да вземе окончателно решение следващия месец. Медно-златният концентрат, който се произвежда в Челопеч, се транспортира за преработка до Намибия, където DPM има металургичен завод. За продукцията от Крумовград обаче това не е вариант. "Причината е, че това е концентрат на благородни метали и ако го смесим с концентратите в Намибия, на практика ще го обедним и ще загубим", уточни Гърков. В момента произведените тестови количества от Крумовград се предоставят за проби на общо 6 металургични комбината – и в България (на теория такива са "Аурубис" и КЦМ), и в чужбина. По думите на Гърков крумовградският концентрат е чист, т.е. без вредни компоненти, и интерес към него има. "Ще изберем да го преработваме там, където е икономически най-изгодно", добави той.

Местните хора на "Дънди"

В компанията в момента работят 238 души, приблизително такъв ще остане броят им и в годините, докато работи мината. Въпреки опасенията на местните власти, а и на хората в града, че дружеството ще си "доведе" работници отвън, на практика от всички наети само 9 не са от Крумовград и това са специалисти, чиято подготовка отнема повече от пет години. Според първоначалните ангажименти на компанията 90% от работещите трябваше да са местни, но на практика в момента делът им е 96%. За малка община като Крумовград да се намерят достатъчно квалифицирани хора донякъде изглежда като неразрешима задача. Затова още през 2013-2014 г. компанията прави план за наемане, така че да може да си подготви кадри, докато започне производството. "През университетите намерихме момчета и момичета и ги взехме на практика в Челопеч, тествахме ги и ги оставихме на работа там 3-4 години. Когато тръгнаха строителните дейности в Крумовград, започнахме да ги прехвърляме един по един", каза Гърков. Новите работници след това са участвали и при подбора и обучението на оперативния персонал, което за различните позиции е продължило между три месеца и една година. Част от работниците пък са избрани от хората, участвали в самото строителство.

Правило на компанията е да наема само хора със средно и по-високо образование. В същото време тя подкрепя различни проекти в училищата и университетите. В крумовградското професионално училище по автотранспорт например е организиран курс за механошлосери и заварчици. Така от "Дънди прешъс металс Крумовград" откриват и един от най-добрите си шлосери – момиче, което кандидатства за курса, докато е по майчинство и учи инженерна специалност в Минно-геоложкия университет, което в момента работи с още 45 мъже колеги.

Работа за други фирми

При изпълнението на проекта като изпълнители и доставчици на услуги и оборудване са участвали над 140 компании - както български, така и чуждестранни. Българските доставчици са основно на металните конструкции, сгъстителите, бункерите, гумено-транспортните ленти и др. Външни компании са доставили обогатителните машини, трошачката, някои от помпите и мелниците. Мобилното оборудване в рудника е на Caterpillar, но отново е доставено през българския представител. "По принцип колкото е по-специализирано едно оборудване, на толкова по-малко места в света се произвежда, и то обикновено там, където има голям пазар", обясни Гърков.

Макар че капацитетът на бизнеса в Крумовград е ограничен, местни фирми също имат своя дял в поръчките, основно за услуги. На тях например са поверени чистенето, охраната и транспортът както на работниците, така и на тестовите проби, които се возят до Челопеч или други лаборатории. Малките строителни дейности също се извършват от крумовградска фирма. По данни от регистъра КАПИ в община Крумовград работят общо 380 компании.

Бавното начало

Подготовката на проекта в Крумовград отне цели 19 години, докато се стигне до производство. Този дълъг период обяснява и защо това е първата новопостроена мина в България след промените. Компанията получи разрешение за търсене и проучване през 2000 г., а пет години по-късно беше изготвен и първият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Проектът тогава предвиждаше рудата да се преработва до метал (златно-сребърна сплав доре) с използване на цианидна технология, но заради силната съпротива от екологичните организации компанията го оттегли. Впоследствие проектът беше променен значително, макар че това означаваше да се извлича по-малка част от метала в рудата, и през 2010 г. беше направен нов ОВОС на това, което в момента е изградено на Ада тепе. Две години по-късно компанията получи и 30-годишна концесия за добив и преработка на руди от находище "Хан Крум", в което влиза участъкът "Ада тепе". С това обаче спънките за проекта не свършиха, тъй като общината дълго време отказваше да издаде необходимите разрешителни въпреки постановените съдебни решения и заповеди на областния управител.

В крайна сметка проектът се случи. "Успяхме, защото отговорихме на всички въпроси и се съобразихме с всички притеснения", каза Гърков. Освен че компанията промени технологията на преработка до класическо обогатяване, тя значително сви площта на обекта – от 200 ха на 85 ха, като се отказа от изграждане на хвостохранилище и го замени с интегрирано депо за съхранение на минни отпадъци, което е най-новият тип такова съоръжение в добивния бизнес. То заема значително по-малко място от традиционните хвостохранилища, а освен това е много по-сигурно и не генерира прах, тъй като отпадъкът в него е в твърдо състояние. Самото депо пък се изгражда поетапно на клетки, което позволява рекултивацията да върви успоредно с работата на рудника. Компанията изгради също и пречиствателна станция за промишлените води до питейно качество, въпреки че проектът не предвижда изпускането на води, тъй като предприятието работи в затворен цикъл и те се връщат в производството.

По думите на Гърков най-много време е отнело да убедят местните жители, че наистина ще наемат хора от Крумовград, тъй като е трябвало да се стигне до този етап. "През 2015 г. вече имахме 10-ина души от града на работа, после станаха 20 и постепенно хората видяха, че спазваме ангажиментите си", каза той.

Макар че мината на Ада тепе се очаква да работи 8 години, а целият проект заедно със строителството и рекултивацията накрая е планиран за 15 години, това не означава, че предприятието ще спре да работи в края на този период. "В момента имаме проучвателни площи както в района на Крумовград, така и в Челопеч и Чавдар, така че ако открием нови запаси, ще продължим да работим. Имаме натрупан опит, който е добре да използваме", каза Гърков.

Проектът се задвижи, когато започнахме да печелим доверие

Илия Гърков, изпълнителен директор на "Дънди прешъс металс Крумовград"

Необходими бяха близо 20 години, за да заработи проектът край Крумовград. Кой беше най-трудният момент за вас в този период?

- Най-трудният момент беше през 2014 г., когато по проекта все още нямаше никакво развитие и трябваше да освобождаваме хора. Тогава в компанията в Крумовград работеха 53 души, останаха 7. Една малка част от тях преназначихме в Челопеч, но по-голямата част освободихме. Трудното беше, че това не бяха хора, които са нарушили правилата или не са си вършили работата. Впоследствие част от тях се върнаха при нас, други вече бяха в пенсия, а имаше и такива, които междувременно си бяха намерили друга работа.

Кога се обърна ситуацията, кога разбрахте, че проектът все пак ще се случи?

- Това не стана изведнъж. Беше един период от втората половина на 2014 г. и 2015 г., когато започна да се усеща постепенно изграждане на доверие с различните заинтересовани страни – на местно, регионално и национално ниво. Пролича си по въпросите. Когато започнаха да задават въпроси за бъдещето, а не за миналото. Не как някога някъде нещо се е случило, а как ние бихме го направили. Тогава си казах, че проектът ще го има. По това време на една среща в компанията казах, че започваме да печелим доверие и очаквам в рамките на еди-какъв си период от време да започнем да получаваме различните разрешителни и съгласувания, чисто юридическият и административен процес да се задвижи. Колегите тогава бяха малко скептични, но ме подкрепиха и наистина нещата тръгнаха.

Общината дълго време не ви издаваше необходимите разрешения. Имаше ли натиск от нейна страна?

- Бих казал, че по-скоро имаше недоверие. И това аз го разбирам, защото по онова време имаше доста негативни примери. Но постепенно това започна да се променя. В началото не ни вярваха, че ще наемаме местни хора и ще възлагаме работа на местни компании, и може да се каже, че е имало натиск в тази посока. Когато започнахме да наемаме фирми, се стигна до една ситуация, в която общината започна да натиска фирмите да кандидатстват и да са по-активни. Пример за това е столовото хранене. Местните фирми по някакъв начин не си повярваха, че могат да се справят с тази работа. Ние имаме оборудвана кухня, от тях се искаше само да си извадят съответните лицензи, но не го направиха. Затова възложихме храненето на компания извън региона, макар че на практика целият й персонал е от местни хора. От няколко години натискът всъщност е от двете страни – и от общината към нас, и от нас към общината, то е по-скоро творческо напрежение. Остават ни да свършим още две неща, за които сме поели ангажимент. Едното е да изградим зона за отдих край града, за което ние ще осигурим финансирането, но преди това общината трябва да си свърши своята работа. Другото е да направим музейна сбирка с част от артефактите, които бяха намерени на мястото при подготовката на проекта – близо 18 тона. Там водещи са Националният археологически институт и общината, те трябва да подготвят рамката, а ние участваме във финансирането.