Varda, космическата фабрика за лекарства на българина Делян Аспарухов

През юни компанията успешно изстреля капсулата си за медикаменти с ракета на Space X

Делян Аспарухов и Уил Брю основават Varda Space Industries през 2020 г.
Делян Аспарухов и Уил Брю основават Varda Space Industries през 2020 г.
Делян Аспарухов и Уил Брю основават Varda Space Industries през 2020 г.    ©  Varda Space Industries
Делян Аспарухов и Уил Брю основават Varda Space Industries през 2020 г.    ©  Varda Space Industries
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Идеята за свободното придвижване на човечеството в Космоса не е нова, но изглежда става все по-реалистична с всеки изминал ден. И докато Илън Мъск разработва кораби, които да позволят колонизацията на Марс, основана от българин компания прави друг космически бизнес - фабрики за производство на лекарства в орбитата на Земята. Основателят на калифорнийския стартъп Varda Space Industries Делян Аспарухов, залага, че следващата космическа индустрия, отвъд телекомуникациите и наблюдението на Земята, ще бъде производството.

Индустрията, изглежда, вижда потенциала на космическото производство - по-малко от две години след основаването на Varda тя вече работи с двайсетте най-големи биофармацевтични производители, има договор за 60 млн. долара с военновъздушните сили на САЩ, набрала е 54 млн. долара външно финансиране и очаква приходи от над 10 млн. за финансовата 2023 г.

През юни компанията стартира първата си тестова мисия на борда на ракета на SpaceX с капсула от 90 килограма, предназначена да извършва изследвания на лекарства в микрогравитацията. През юли Varda докладва, че тестът върви успешно, макар и да има забавяне в прибирането на обратно (процесът трябва да отнема грубо 45 дни). Ако готовите продукти успешно пристигнатдо щата Юта, Varda се надява да разшири бизнеса си бързо, изпращайки редовни полети на сателити в орбита, пълни с експерименти на фармацевтични компании.

"Ако докажем потенциала на производството, ще имаме оправдание да изпратим не просто няколко държавно спонсорирани астронавти в космоса, а да изградим индустриален парк от над 1000 души в орбита с течение на времето," разказва за плановете на компанията Аспарухов. А процесът, който в момента продължава над месец, добавя той, "ще отнема по-малко от седмица от стартирането до връщането на Земята след производството."

Как основаваш космическа компания?

"Първоначално научих за космическото производство, докато бях в гимназията през 2011 г.", разказва за идеята Аспарухов. "В крайна сметка изчаках подходящото време и място, за да преследвам идеята. Разходите за изстрелване в космоса паднаха значително заради появата на ракетите за многократна употреба на SpaceX, с което най-накрая направиха бизнеса модела възможен чисто финансово." Аспарухов намира подходящ партньор за проекта - Уил Бруей, настоящ CEO на Varda, който преди това прекарва повече от пет години в SpaceX (Varda по-късно става клиент на компанията на Илън Мъск и плаща, за да използва ракетите й при всяко изпращане на материали в космоса).

Делян Аспарухов е директор на Founders Fund и съосновател и президент на Varda Space Industries, която изгражда първите в света космически фабрики. Роден е в София през 1993 г. преди родителите му да се преместят в Пасадена, Калифорния. Като ученик прекарва летата си в България, където тренира с българските национални отбори по математика и информатика. Учи компютърни науки в МIT, но в крайна сметка решава да напусне колежа, за да създаде първата си компания. Оттогава е в Силициевата долина. Най-новият му проект е Varda Space Industries.

Двамата включват Varda Space Industries във Founders Fund, където Аспарухов е инвестиционен партньор. В традицията на основаните от Founders Fund космически и отбранителни компании, името Varda идва от страниците на "Властелинът на пръстените" на Толкин. Кръщават я на Варда, кралицата на Валар, която е направила звездите.

Founders Fund е базиран в Сан Франциско фонд за рисков капитал, създаден през 2005 г.. Към 2022 г. има приблизително 11 млрд. долара в активи. Той е първият институционален инвеститор в SpaceX и Palantir Technologies и ранен инвеститор във Facebook. Инвестира в компании във всички сектори, етапи на развитие и локации. Досегашни инвестиции на фонда включват Airbnb, DeepMind, Lyft, Facebook, Flexport, Spotify, Stripe, Wish, Neuralink, Nubank и Twilio.

През декември 2020 г. Varda набира външно финансиране в сийд рунд от 9 млн. долара, ръководен съвместно от Founders Fund и Lux Capital. Оттам нещата се задвижват, и година по-късно компанията успешно привлича 42 млн. долара в рунд от серия А, а съвсем наскоро подписа две споразумения с НАСА, които дават на компанията достъп до технологии за повторно навлизане в атмосферата. Varda ще може и да закупи материал за топлинен щит, който Аспарухов отбеляза, "е патентован материал, който е трудно да се получи от НАСА предвид ограничения инвентар". В допълнение към закупуването на материали поне за първите две мисии на Varda, споразумението също така дава на компанията ноу-хау да прави сама топлинните щитове.

Как работи

Системата на Varda използва превозно средство от три части: космически кораб, производствен модул и защитена с топлинен щит капсула за повторно навлизане в атмосферата и кацане. Първата версия на капсулата за повторно влизане тежи 90 килограма и представлява минимален жизнеспособен продукт, за да докаже, че системата работи, като ще върне няколко килограма произведен материал. Varda не назовава конкретни лекарства, които ще се произвеждат, но Аспарухов казва, че става въпрос за лекарства с малки молекули.

Първата версия на капсулата ще изпълни първите четири мисии на Varda и ще върне до 10 до 15 килограма произведен материал на полет. Компанията цели да премине към втора версия на превозното средство до края на 2025 г., която да увеличи капацитета на производство и количеството върнат материал да е около 100 килограма на партида, която в момента струва 1.8 млн. долара за изпълнение, но Аспарухов твърди, че разходът непрекъснато намалява. Добавя, че до момента Varda е похарчила около 40 млн. долара за развойна дейност, както и че компанията разполага с достатъчно пари, за да финансира поне първите си четири мисии, дори и те да се провалят.

Настоящата централа на Varda дава на компанията производствените възможности да провежда между "шест до осем полета годишно", казва Аспарухов. Голяма част от работата по експериментирането с медикаменти на компанията, може да се извършва на място. Преди изстрелването материалите, които се изпращат в космоса, преминават през серия от наземни тестове. "Провеждаме ги през тестове за вибрации, термични тестове, тестове за удар, тестове за вакуум", разказват от компанията. "По-голямата част от работата, която компанията е положила основно през последните осем месеца, е вземането на тези компоненти, препроектирането им, укрепването им и след това преминаването през цял набор от тестове, за да се увери, че могат да оцелеят както при изстрелването на превозното средство, така и при повторно навлизане в атмосферата."

Защо да произвеждаме в Космоса?

Накратко, постигаш по-добър продукт. "Видовете кристални структури и резултатите, които можете да постигнете в микрогравитация, просто не са възможни при производство на Земята", обяснява предимствата Аспарухов. "Не е нужно да произвеждате огромни количества от основната съставка, за да дозирате дори милиарди пациенти. А производството на малко количество основна съставка в космоса не представлява значителен за пускането на лекарството на пазара разход. Имаме по-качествен продукт на незначително по-висока цена."

Ползите не се ограничават до лекарствата. Извеждането на производство на материали като металните сплави в нова среда, която не е ограничена от гравитацията и газовия състав, би довело до получаването на по-качествени продукти с нова структура и свойства.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    knb avatar :-(
    Кнб

    Тези са токова българи, колкото Тръмп е немец и Обама е кениец.

    Хайде да не се заблуждаваме дали подобна дейност е възможна в България под контрола на европейската агенция за лекарствата. Не само няма да могат да стартират, но ще ги третират като производители на дрога, допинг и непозволени като медикаменти субстанции. Да не говорим за етичната комисия в Барселона, която ще им сложи тлъста глоба за да я получи като финансиране и да може да има за адвокати на по-тлъсти глоби. Дейноста им ще се определи без капка съмнение като престъпление против здравето и здравните власти, както се наричат след преврата, който устроиха използвайки като биологическо оръжие един нов вирус на настинка.

    Все пак, успех на Варда в начинанието. Не са първи да го опитват, дано да са първи, на които им излизат сметките.

    Нередност?
  • 3
    lacrima avatar :-|
    lacrima

    До коментар [#1] от "Кнб":

    Малко прекаляваш с конспирацията.
    Че няма да им потръгне - няма, но не защото световната власт е непременно лоша, а защото дейността им е тотално безсмислена.
    Ако много държат да пробият, може да организират някакъв цирк с НПО-та (класическа схема), с който да убедят обществото, че лошите власти ни искат болни и да принудят последните да финансират абсолютно безсмисления им, но за сметка на това много скъп проект.

    Нередност?
Нов коментар