Икономическите дилеми пред еврозоната
Анализаторите разчитат на вътрешното потребление в Германия и политиката на ЕЦБ
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Тази година трябваше да ознаменува стабилизирането на икономическото възстановеяване в еврозоната, което да подкрепи инвестициите и създаването на работни места. Вместо това статистиката отчете стагнация в периода април-юни и повдигна съмения дали властите са направили достатъчно, за да противодействат на опасността от икономически спад и дефлация, пише Financial Times.
Слабост на ядрото
Икономиката на валутия съюз все още е по-малка, отколкото преди финансовата криза, безработицата остава на двудифрени нива, а дълговите нива на много членки остават високи. Германската икономика, коят отговаря за 30% от БВП на региона отчита спад, а френската е в стагнация второ поредно тримесечие. Третата по-големина икономика в региона Италия пък отново изпадна в рецесия.
С тази слабост в основните страни икономическият растеж идва от периферните членки като Португалия и Испания, които се възстановяват от тежката криза. Те обаче не са достатъчно големи и силни, за да поведат целия регион към растеж. Много експерти се надяват, че забавянето в икономическия двигател на ЕС Германия ще се окаже временно.
През първото тримесечие Берлин отчете неочаквано силен растеж, поради което известно забавяне беше очаквано. Свиването с 0.2% през второто тримесечие обаче беше изнеда, въпреки очаквания негативен ефект от геополитическото напрежение между Запада и Русия.
Институтът ZEW, който изготвя всеки месец проучване на икономическото доверие, отчита, че спадът е основно при сектори, разчитащи на износа като производителите на машини, оборудване, автомобили и химикали. Същевременно германските потребители са увеличили разходите си, което означава, че ако кризата около Украйна не се влоши, германаката икономика има шанс за по-добро трето тримесечие.
Френската и италианската икономики обаче са по-проблематични и анализаторите не чакат добри новини от тях през второто полугодие. В резултат на разнопосочните тенденции, показателите на икономическото доверие дават смесени сигнали. Индексът на мениджърските поръчки (PMI) на еврозоната за юли бе силен, но последните данни от индекса на ZEW показаха най-слабите резултати от края на 2012 г.
Политика на ЕЦБ
При всички положения прогнозата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за икомомически растеж от 1% за цялата година изглежда прекалено оптимистична. Въпреки последното разхлабване на паричната политика през юни, банката е под нарастващ натиск да предприеме по-агресивни мерки, най-вече програма за изкупуване на ценни книжа, известна като "количествено облекчаване".
Президентът на ЕЦБ Марио Драги обаче посочва като виновници за слабото и нестабилно възстановяване политиците. По думите му банката няма да действа, преди правителствата на Франция и Италия да се ангажират със структурни реформи. Според ЕЦБ ако не се премахнат съществуващите бариери за развитие на бизнеса, по-нататъшното разхлабване на паричната политика ще е безсмислено.
Въпреки призивите на много икономисти и политици да пристъпи по-бързо към количествено облекчаване, ЕЦБ първо иска да види резултатите от програмата за целево кредитиране на малкия и среден бизнес, която стартира през септември. Това означава, че печатането на пари няма да започне по-рано от зимата.
1 коментар
Как е възможно 500 милион души да са заложници на една очевадно некомпетентна институция вече 6 години.
Да го махат Драги и да спират с хипер рестрикитвната парична политика от ЕЦБ преди да са разсипали съюза.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.