Бунтът срещу машините

Но човек обикновено винаги търси виновник. Всъщност нещастният случай дори не е първият такъв. Всяка година по един човек загива в САЩ при инцидент с индустриален робот. Машините (все още) не носят отговорност за действията си. Всичко това повдига интересна тема за етичната страна на въпроса, отбелязва Торчински. Как например ще реагират работниците към конкретния робот? Ще се чувстват ли по-неудобно около него спрямо друга идентична машина, която обаче не е претърпявала инцидент? Какво ще стане, когато роботите се развият и започнат да взимат кардинални решения? Например автономен автомобил, който решава да убие дете на пътя, за да спаси петима възрастни пътници в кола? Всичко това са евентуални злополуки, които ще се случват в бъдеще, и компаниите отсега обмислят такива сценарии.

По-добре сега, отколкото никога

Роботите и изкуственият интелект все още са доста далеч от тези способности. Но тъй като никой не знае какво ще се случи, трябва отсега да се предвидят методи и системи за реакция, в случай че машините евентуално решат да се обърнат срещу своите създатели. Институтът "Бъдещето на живота" в Масачузетс например обяви, че разполага със 7 млн. долара, чрез които ще финансира проекти, които са насочени да запазят изкуствения интелект в полза на човека. Голяма част от парите идват от основателя на Tesla Motors Елън Мъск, който е и един от най-изявените противници на изкуствения интелект и неведнъж е казвал, че той може да е пагубен за човечеството, ако не бъде контролиран постоянно.

Общо са избрани 37 проекта. Те ще разглеждат различни потенциални развръзки и проблеми, включително и познати от научнофантастичните филми. Други обаче гледат на нещата доста по-реалистично и практично. Стефано Ермън от Университета в Станфорд например иска да разработи точно система, която да съобразява решенията на един робот или автоматизиран автомобил не само рационално, но и етично. Фуксин Ли от Georgia Tech пък иска да направи технология, която да анализира и предвижда грешки в невронните мрежи. Някои грешки може да са безобидни, но други асоциации могат да имат много по-сериозни последствия. Сет Хърд от Университета на Колорадо иска да проучи дали има възможност невронните мрежи да се обучат да взимат решения на принципа на човешкия мозък. Това ще ги направи "по-човечни", а не толкова машини. Мануела Велосо от Carnegie Mellon University пък има за цел да създаде начини машините да могат да обясняват решенията и поведението си на хората. В момента дори експертите трудно разбират защо даден алгоритъм е направил някаква елементарна, но погрешна връзка, та какво остава за бъдещите сложни преценки и решения, които се очаква да взимат.

"Роботите могат да "убиват" по същия начин както ураган, кола или пистолет", коментира Рон Крисли от онлайн изданието Gizmodo. Той посочва, че машините не могат да отговарят за действията си. Хората са отговорни за това какво правят роботите, защото те са ги създали, програмирали и ги използват. "Тъй като стават все повече, ще изглежда сякаш те са автономни, имат свои собствени цели и намерения, но това ще е измамно. Дори и в момента сме изкушени да разделяме отношенията си с роботите на това за какво са отговорни те и за какво ние. Това означава роботът да стане изкупителна жертва за пропуските на създатели и ползвателите си", допълва Крисли.