Китайските облачни гиганти поглеждат към Югоизточна Азия

Тъй като бизнес климатът в страната и на Запад се влошава, Alibaba, Tencent и техните конкуренти търсят по-приятелски пазари

Ексклузивно съдържание от The Economist

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Китайските технологични гиганти преживяват ужасно време. Регулациите в страната се увеличават - на 17 август властите публикуваха проекти на антимонополни правила, които биха навредили на бизнес моделите на компании като Alibaba и Tencent. В същото време на Запад правителствата искат да затруднят китайските компании, желаещи да правят бизнес в техните страни, а Америка - да предлагат и акции. Някои глобални мениджъри на активи наричат китайските технологични акции "неинвестируеми".

Друга посока

По този начин фирмите търсят по-приятелски климат. Външните пазари представляват относително малък дял от продажбите на китайските групи. Tencent реализира приходи от около 5 млрд. долара извън континентален Китай миналата година, по-малко от 8% от общите за групата.

Толкова малко от приходите на Alibaba се получават от чужбина, че компанията не си прави труда да публикува географска разбивка. Ако обаче започне, няма да има по-важно място от Югоизточна Азия.

Регионът е дом на близо 700 млн. души, бързо дигитализиращи се икономики и най-важното - без утвърдени геополитически убеждения. След като се интересуваха от интернет любимци в Югоизточна Азия като Lazada (предприятие за електронна търговия, мажоритарна собственост на Alibaba) или Sea Group (в която Tencent държи 23% дял), китайските гиганти се разширяват по-директно там. Миналата година Alibaba купи половината от 50-етажен небостъргач в Сингапур, търговският център на региона. Tencent и ByteDance, собственикът на TikTok, който не е включен в списъка, също са отворили регионални центрове там и са наели местни служители.

Отлична перспектива

Облачните изчисления представляват особена възможност. Въпреки че общият размер на облачния пазар в Югоизточна Азия все още е относително малък, с по-малко от 2 млрд. долара годишни приходи, той нараства с повече от 50% през 2020 г. и не показва признаци на забавяне. А китайските фирми печелят все по-голям дял от този все по-голям пай, най-вече от Amazon Web Services (AWS), облачното подразделение на американската империя за електронна търговия.

Според изследователската фирма Gartner през 2020 г. Tencent, Alibaba и Huawei са имали 22% от пазара на облачна технология в Югоизточна Азия и по-малките икономики в Азиатско-Тихоокеанския регион спрямо 18% през 2019 г. Тази година Tencent откри първия си център за данни в Индонезия и втория в Тайланд. През юни Alibaba заяви, че ще построи първия си във Филипините.

Пазарът на облачни услуги в региона все още е малък, но нараства с над 50% през 2020 г. и не показва признаци на забавяне.

За разлика от AWS и неговите американски облачни конкуренти Google Cloud или Azure на Microsoft, китайските фирми са доволни от принципа за локализиране на данни. Много правителства в Югоизточна Азия налагат обработката и съхраняването на данни за техните граждани на тяхна територия. Докато Microsoft и AWS публикуват доклади за исканията за данни, отправени към тях от правителствата и правоприлагащите органи, китайските фирми не го правят. Това прави китайските услуги привлекателни за властите, които не са готови на компромиси с локализирани данни. Това също усложнява началните усилия на Америка да договори дигитален търговски договор с азиатските страни, които почти сигурно ще се опитат да ограничат локализацията на данните.

Дори преди да допринесе за големи приходи, бизнесът в Югоизточна Азия е начин да научите какво работи извън Китай, отбелязва Тан Бин Ру, регионалният шеф на OneConnect Financial Technology, дъщерно дружество на големия китайски застраховате Ping An. Средата е както позната (с милиони говорещи китайски, които често доминират в търговията), така и разнообразна (с различни правни юрисдикции и широк спектър от нива на доходи). В миналото азиатските компании са използвали региона като отправна точка за глобално завладяване, най-вече Toyota, която започна международната си експанзия в Тайланд през 1957 г. Китайските гиганти биха искали да следват следите от гумите.