Интернетът на Балканите: бавна скорост и недостатъчно инвестиции
Румъния е единствената страна в региона, която е използвала голяма част от еврофинансирането за целта
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Сред страните от ЕС в Югоизточна Европа само Румъния и Словения надхвърлят целта на блока за интернет скорост на изтегляне от 100 Mbps. България, Хърватия и Гърция остават под нея, макар и да се наблюдава известен напредък в последните три години, сочи проучване на European Data Journalism Network. При страните - кандидатки за присъединяване към съюза, само Молдова надхвърля прага, като се наблюдава скорост от 76 Mbps в Сърбия и 33 Mbps в Северна Македония.
Данните за градовете са по-индикативни от тези, обобщени по държави, защото дават по-подробна представа за територията. За справка - средната стойност на скоростта за изтегляне в европейските градове през второто тримесечие на 2022 г. е 66 Mbps спрямо 20.6 Mbps за първото тримесечие на 2019 г. Справка на скоростта по градове показва, че в Румъния повечето градски центрове, а и селски райони, са в състояние да предложат скорост, конкурентна на западноевропейския стандарт. Словения също предоставя скоростен интернет в почти всеки град в страната, сочи още проучването на EDJN.
В Албания, Кипър и Гърция обаче повечето общини се представят под средното за Европа ниво. В България и Хърватия има значителна разлика между водещите центрове като София и Загреб, които имат добри резултати, и останалата част от страната, където, с малки изключения, резултатите са слаби.
Инвестиции на ЕС в информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
Интересно е да се види доколко инвестициите на ЕС са повлияли на развитието в областта на ИКТ в района. За да помогне на държавите да постигнат целите, поставени от блока в областта на свързаността, ЕС отдели няколкостотин милиона евро в програми в рамките на политиката за сближаване, насочени към финансиране на развитието на цифровите инфраструктури и телекомуникационния сектор.
През програмния период 2014 - 2020 г. на кохезионната политика на ЕС бяха отпуснати значителни ресурси за проекти в областта на ИКТ - приблизително 905 млн. евро в Румъния, 330 млн. в Хърватия, 305 млн. в Гърция, 71 млн. в Словения и 63 млн. в Кипър. Оказва се обаче, че много малка част от тези средства са действително изразходвани, като Гърция успява да вложи 34% от общите отпуснати средства, докато Хърватия използва едва 8.4%.
(Не)изразходени средства
Част от тези разходни програми за развитие на ИКТ са изцяло насочени към финансиране на разширяването на широколентовия достъп за крайния потребител. Анализ на вложените от тях средства показва, че Хърватия и Словения са похарчили едва 0.5% от общата сума. Причините за това са много - от структурни проблеми при реализирането на проекти до лошо управление на самите средства.
Сред страните в региона само Румъния е похарчила значителна част от парите за разширяване на широколентовия достъп, или 41% от наличните 65 млн. евро. Тя е и водеща в цяла Европа по производителност на интернет връзките.
Връзка между изразходени средства и скорост на интернет очевидно има - Франция, която е използвала всички отпуснати от ЕС средства, е държавата в блока с най-бърза интернет връзка и единствената, която надвишава средна скорост 200 Mbps.
Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.
1 коментар
Това няма начин да е свързано с това, че големите изкупиха всички квартални доставчици и спекулират с цените, докато преди това България беше на едно от първите места по скоростен интернет.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.